О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1457
гр.София, 16.12.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември, две хиляди и четиринадесета гоодина в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5791 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 09.05.2014г. по гр.д.№2834 / 2013г., с което АС София е отхвърлил искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.19, ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателят – С. Я. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от С. Я. срещу В. С. и [фирма] искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.19, ал.3 ЗЗД като неоснователни.
Установено е по делото, че с два договора за изграждане и продажба на готов строителен продукт от 13.10.2005г. В. С. се задължил да изгради и продаде на С. Я. съответно апартамент №. за сумата 30000евро и гараж №. за сумата 8000евро, находящи се в жилищна сграда в [населено място]. Установено е, че и двата договора съдържат идентични клаузи за права и задължения на страните, включително задължения на продавача да предаде обекта с акт 16 в срок от 24месеца от издаване на протокол за строителна линия /чл.ІІІ.3/, да снабди с нотариален акт купувача при подписване на акт 15 /чл.ІІІ.4/, да предаде обекта на купувача във вид съгласно посоченото в чл.ІІІ; да го покани писмено след завършване на строителството да прегледа обекта, като за целта подпише протокол за въвод във владение /чл.ІІІ.7/, да отстрани в 30-дневен срок от съставяне на протокола за въвод всички констатирани и рекламирани писмено от купувача недостатъци в предоставения обект за своя сметка /чл.ІІІ.8/, и право на купувача да развали договора при виновно неизпълнение от страна на строителя /чл.ІV.3/;
– протокол за откриване на строителна площадка е бил издаден на 19.05.2004г.
Прието е по делото, че купувачът е бил изправен и е платил дължимата продажна цена на продавача по двата договора съгласно договореното, а продавачът не му е прехвърлил правото на собственост върху обектите по предварителните договори, макар сградата да е била изградена. Прието е, че правата на продавача В. С. по отношение на сградата, в която са процесните имоти, са възникнали по силата на учреденото му право на строеж с нот. акт №.г., по силата на който той е получил правото да придобие в собственост част от построените обекти. С договор за продажба от 12.05.2004г., извършена с нот.акт №г. на нотариус с район РССофия, продавачът В. С. и Е. П. са продали на [фирма] обектите, предмет на предварителния договор, за сумата 112 995,50 евро. На същата дата между страните по договора за продажба е сключен договор, наименова като такъв за лизинг, според който В. С. получава от дружеството обектите, предмет на продажбата, като се задължава да заплаща лизингови вноски до 12.11.2004г., когато ще придобие отново собствеността върху тях. Дружеството купувач и лизингодател по-късно е променило наименованието си на [фирма]/ с решение от 14.12.2005г./, което към 14.05.2009г. е било в ликвидация, а към настоящия момент заличено, и е продало на 14.05.2009г. обектите, предмет на лизинговия договор, на [фирма] с нот.акт №г. на нотариус с район РС София, като последното е променило наименованието си на [фирма].
С искова молба, вписана на 22.06.2011г., купувачът по предварителния договор-жалбоподателят С. Я. е поискал да се обяви за окончателен сключения между него и В. С. предварителен договор , като бъде прогласена нищожнос на договора за праджба сключен на 12.05.2004г. с нот.акт №г. на основание чл.26, ал.2 ЗЗД и да се прогласи за недействителен договор от 14.05.2009, сключен с нот.акт №36/2009г., тъй като никой не може да прехвърли права каквито не притежава.
Съдът е изложил съображения за това, че за да се обяви предварителният договор за окончателен, е необходимо да се провери дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, вкл. дали отчуждителят е собственик на имота. Счел е , че от събраните по делото доказателства се установява, че обещателят В. С. не е собственик на обещаните за продажлба обекти, тъй като се е разпоредил със същите чрез продажба в полза на [фирма]/ [фирма]/. Съдът е приел, че не е установено по делото така сключеният договор да е привиден, тъй като по делото не е представен обратен документ – т.е. документ, подписан от страните по сделката, удостоверяващ действителната им воля, или други доказателства, вкл. свидетелски показания в тази връзка. Счел е , че представеният протокол за предаване на владение на лизинговия обект по договор за лизинг №. не съставлява обратен документ в горецитирания смисъл и не съдържа изрично изявление относно действителната воля на страните по инкорпорираната в нот. акт №.г. сделка, а единствено удостоверява въвода на ответника във владение на имотите, предмет на правото на строеж. Прието е, че признанието на иска от страна на В. П. и твърденията му за симулация на продажбата също не я доказват, доколкото те нямат характер на свидетелски показания и липсва съответно изявление в същия смисъл от насрещната страна по оспорения договор. Прието е, че такъв документ не представлява и отправена нотариална покана рег.№ /11.07.2005г. от купувача на правото на строеж до продавача за връщане на заетата сума и същата няма значение за доказване на симулативността на сделката.
От друга страна съдът е изложил съображени и за това, че дори да се приеме, че сделката е привидна, то на 14.05.2009г., т.е. преди предявяване на иска на 22.06.2011г., процесният имот е бил прехвърлен от приобретателя по нот. акт №.г. / [фирма] с договор за покупко-продажба с нот. акт №.г./ на трето лице / [фирма]/. При тези данни съдът е приел, че следва да намери пролжение разпоредбата на чл.17, ал.2 ЗЗД и доколкото добросъвестността се предполага, правата на последния приобретател следва да се запазят. Съдът е приел, че извършената на 14.05.2009г. сделка е действителна и е породила вещноправно действие – доколкото не се установява този договор да е нищожен. Приел е, че от друга страна, дори продавачът да не бе собственик на имота, то сключеният договор не би бил нищожен или недействителен, тъй като такъв договор обвързва страните, но няма транслативно действие.
С оглед на изложените съображения съдът е счел за неоснователни предявените искове за прогласяване нищожност на договорите за продажба, поради което е приел, че обещателят не е собственик на апартамент №., не е бил такъв към момента на подписване на предварителния договор и впоследствие не е придобил правото на собственост и поради това и не би могъл валидно да го прехвърли.
По отношение правото на строеж върху обещания за продажба гараж № обещателят също не е бил собственик на същия и не го е придобил по-късно, тъй като още при учедяване на правото му на строеж за този обек си е запазил правото на собственост учредителя П. Т.. Изложени са съображения за това, че доколкото в нотариалния акт изрично е посочено, че строителят приемател става собственик на имотите извън изрично посочените за собствениците, право на строеж за този обект за него въобще не е възниквало. Прието е, че при тези обстоятелства не би могъл и валидно да го прехвърли на ищеца и предвид изложеното искът с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за този обект за окончателен също е отхвърлен като неоснователен.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: по въпроса за това как следва да се преценява значението на документ, изходящ от другата страна и правещ вероятно основателен доводът за наличие на привидност на сделка, за значението на по-късно влязло в сила решение, с което е призната нищожност на договор, каквато е претендира и в по-рано образувано дело, за възможността симулативността да се установява и с други доказателства освен с обратно писмо. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпросите как следва да се преценява значението на документ, изходящ от другата страна и правещ вероятно основателен доводът за наличие на привидност на сделка и за възможността симулативността да се установява и с други доказателства освен с обратно писмо, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения : от 11.06.2010г. по гр.д.№375/2010г., ІV г.о. на ВКС и решение от 26.01.2012г. по гр.д.№638/2010г.І т.о. на ВКС.
Не е налице общо основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за значението на по-късно влязло в сила решение, с което е призната нищожност на договор, каквато е претендира и в по-рано образувано дело, тъй като същият не е обусловил решаващите изводи на съда за неоснователност на предявените искове.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 09.05.2014г. по гр.д.№2834 / 2013г. на АС София.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса от С. Я. С. в размер на 3280лева в седмичен срок от съобщаването му затова, като представи и платежен документ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: