1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
гр.София, 01.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова гр.д.№ 1328/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на С. А. А., Б. Х. Д., Д. Х. Х. и К. Х. Х. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Р. окръжен съд № 31 от 21.04.2009 г. по гр.д.№ 36/ 2009 г. С въззивното решение е потвърдено частично (в обжалваната пред окръжния съд част) решение на Исперихски районен съд по гр.д.№ 219/ 2007 г., като по този начин е уважен предявения от А. А. М. против С. А. А. и Х. Д. Х. (починал след постановяване на въззивното решение, праводател на останалите касатори) иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне до 1/10 ид.ч. на договор, оформен с нотариален акт № 65/ 22.09.1997 г., т.ІІ, н.д.№ 2805/ 1997 г. на нотариус при Исперихски районен съд, с който А. А. Н. и Б. М. Н. прехвърлят на С. А. А. по време на брака й[населено място] Х. срещу задължение за издръжка и гледане собствеността върху недвижим имот – дворно място в[населено място], ул.”В. Т.” № 45, с площ 665 кв.м., съставляващо парцел ХІV – 146 в кв.74 по плана на града, ведно с построените в парцела двуетажна жилищна сграда и второстепенна сграда, при граници на имота: улица, имот № ХІІІ-1462, имот № ХV – 1460 и имот № ХVІ – 1459.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателите, че въззивният съд е решил неправилно материалноправният въпрос: може ли наследник на прехвърлител по договор за издръжка и гледане да предяви иск за разваляне на договора, когато към момента на прехвърлянето имотът е бил притежаван при режим на съпружеска имуществена общност и е прехвърлен и от двамата съпрузи, а ищецът е наследник само този от тях, който е починал повече от 5 години преди предявяване на иска, ако от ответника по иска е направено възражение за давност. Формулиран е и процесуалноправният въпрос кой носи доказателствената тежест да установи изпълнението на задълженията на приобретателя по договор за издръжка и гледане – прехвърлителят по договора (или правоприемниците му) или приобретателят (съответно правоприемниците му). По тези въпроси касаторите претендират, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация А. А. М. оспорва жалбата, като поддържа, че решението е правилно, без да взема изрично становище по искането за допускане на обжалването.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за основателно.
Повдигнатият от касаторите процесуалноправен въпрос за това, кой носи тежест на доказване по иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, относно факта на престиране на издръжката и гледането, обуславя въззивното решение. По този въпрос обаче има трайно установена съдена практика и не се налага намесата на ВКС за осъвременяването или промяната й. Този, който твърди, че е изпълнил задължението си по договора, носи тежестта да докаже тези си твърдения. Когато искът е за разваляне на договора, приобретателят (съответно правоприемниците му) носи тежестта да докаже факта на изпълнението. Обжалваното решение е съобразено с установената практика, т.е. по повдигнатия процесуалноправен въпрос няма основания за допускане на обжалването.
Такова основание обаче е налице по повдигнатия материалноправен въпрос. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищцата А. М. е наследник по закон (универсален правоприемник) на прехвърлителя по договор за издръжка и гледане А. Н., който заедно със съпругата си Белкисе Н. (чиито наследник ищцата не е) прехвърлил процесният имот срещу задължение за издръжка и гледане на дъщеря си С. А. (по време на брака й[населено място]). Прието е, че А. Н. е починал през 1997 г., а Белкисе Н. – през 2006 г. Искът е за разваляне на договора е предявен само от наследника на А. Н. през 2007 г. При изричното възражение на ответниците за изтекла давност е изведен правен извод, че такава тече не от датата на смъртта на А. А., а от момента в който е починала съпругата му Б. Н., въпреки че ищцата по делото няма качеството на наследник на Белкисе Н..
Следователно повдигнатият от касаторите материалноправен въпрос покрит ли е с давност иск за разваляне на договор за издръжка и гледане, предявен от наследник на прехвърлител по този договор, когато към момента на прехвърлянето имотът е бил притежаван при режим на съпружеска имуществена общност и е прехвърлен и от двамата съпрузи, ищецът не е наследник на преживелия съпруг, а наследодателят му е починал повече от 5 години преди предявяване на иска, обуславя въззивното решение (т.е. включен е в предмета на спора и е предпоставил правните изводи на решаващия съд по конкретното дело, съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Следва да се приеме също така, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, съгласно цитираното тълкувателно решение, тъй като законът не съдържа изричен отговор по него, а няма данни и за формирана съдебна практика, даваща отговор на този въпрос. Следователно налице са условията, визирани в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Предвид тези мотиви касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, като на касаторите бъде дадена възможност да внесат дължимата държавна такса под страх от връщане на жалбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Р. окръжен съд № 31 от 21.04.2009 г. по гр.д.№ 36/ 2009 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 25 лв (двадесет и пет лева). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: