5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 146
София, 17.06.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публичното заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
с участието на секретаря Елеонора Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2756 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.48 във вр. с чл.47, т.4 ЗМТА.
Образувано е по предявен на 11.09.2015г. от С. Н. Ганичев против [фирма], София иск за отмяна на Арбитражно решение № 491/23.07.2014г. по арбитражно дело № 491/2014г. на арбитър Бисерка Газдова.
Ищецът иска отмяната на арбитражното решение на основание чл.47,т.4 ЗМТА. Твърди, че е узнал за проведеното арбитражно производство и постановеното по него решение на 06.08.2015г., когато на постоянния си адрес /гр.Б.,[жк],[жилищен адрес]/ получил покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на арбитражното решение. Не бил уведомен за назначаването на арбитъра и за арбитражното производство. След извършена справка установил, че съобщенията по делото са изпращани до него с препоръчани пратки от куриерската фирма [фирма]. Били оформени като „опити за доставка” и върнати с причина „лицето не живее на адреса“. Според ищеца, това отбелязване не попада в нито една от хипотезите на невръчване, които съгласно чл.13.4,предл.2 на ОУ към договора за револвиращ заем, съдържащ арбитражната клауза, се приравняват на редовно връчване. Липсвало и отбелязване върху обратната разписка посещението на адреса от куриер, както и самата причина за невръчване. Твърди, че дадената от куриера информация „лицето не живее на адреса“ не отговаря на истината. Сочи, че адресът, на който са изпращани е постоянният му адрес, на който реално пребивава, вписан е в личната му карта и на него получава всякакви пратки, на него редовно е връчена и призовката за доброволно изпълнение. Позовава се на нарушение при призоваването му в арбитражното производство и с оглед разпоредбите на специалния закон – Закона за пощенските услуги – чл.36,ал.2 във вр. с чл.5 от Общите правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията /препоръчаните пратки се доставят лично на получателя срещу подпис; когато пратката не може да бъде доставена на адреса поради отсъствие на получателя, в пощенската кутия се оставя пощенско известие с покана до получателя да се яви за получаване в срок в границите между 20 и 30 дни; при неявяване се изпраща второ писмено известие/.
Ответникът по молбата [фирма], [населено място] в писмен отговор оспорва допустимостта на молбата. Твърдението е, че не е спазен тримесечният преклузивен срок, тъй като решението е изпратено на ищеца, то е връчено надлежно на 07.08.2014г., а фактическото му неполучаване от Ганичев, не е пречка да се счита за редовно връчено. Позовава се на уговорената в чл.13.4 и предвидена в чл.32,ал.1 ЗМТА фикция. Счита иска за неоснователен, поддържа, че ищецът е редовно уведомен за назначаването на арбитъра и за датата на разглеждане на образуваното срещу него арбитражно дело. Прилага удостоверение от куриерската фирма [фирма] за обяснения на кода, поставян в полето „опит за доставка“, като код № 5 означава, че причината е „отсъствие“. Прилага обяснение, че когато изпратените пратки са недоставени, в товарителниците към тях се посочва съответният код, отразяващ причината за недоставяне и на адреса се поставя стикер „имате пратка“, която ако не бъде потърсена в съответния офис на компанията, се предава за унищожение.
Ответникът Й. Р. Д. не е взел становище.
Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о., след преценка на доказателствата по делото и на заявените от страните доводи и възражения, приема следното:
При липса на безспорни доказателства, че ищецът е надлежно уведомен за постановеното арбитражно решение преди датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение, връчена му лично на адрес [населено място],[жк],[жилищен адрес] на дата 06.08.2015г., следва исковата молба с дата 11.09.2015г., да се счита за подадена в рамките на преклузивния срок.
Производството по арбитражно дело 491/2014г. е образувано на 01.07.2014г. пред арбитър Бисерка Газдова по искова молба на [фирма], с която е предявен иск срещу Й. Р. Д. – кредитополучател по договор за револвиращ заем от 27.06.2012г., в чл.13.1 от ОУ на който /версия 01.12.2011г./ е уговорена абритражна клауза за разрешаване на споровете в едноинстанционно арбитражно производство и срещу С. Ганичев – съдлъжник по същия договор. Отправено е искане за осъждане на ответниците за реално изпълнение на поетите задължения за връщане на отпуснатия кредит. Искът е уважен с постановеното по делото арбитражно решение от 23.07.2014г., в мотивите на което е прието, че ответниците са били редовно призовани за проведеното на същата дата арбитражно заседание с връчване на документите по делото, не са се явили и не са се защитавали.
Искът за отмяна на арбитражното решение е основателен. Налице е соченото от ищеца основание за отмяна по чл.47,т.4 ЗМТА – той не надлежно уведомен за назначаването на арбитъра и за арбитражното производство.
Приложената към копието от арбитражното дело товарителница относно пратката, адресира до Ганичев на адрес [населено място],[жк],[жилищен адрес] с посочено съдържание документи – искова молба и призовка от арбитър Бисерка Газдова, не съдържа никакви отбелязвания относно обстоятелствата в поле „предаване на пратката“. Не носи подпис на куриер. Удостоверяваното от [фирма] /и то не чрез връчител, а чрез директор „Качество“ от електронната система на компанията/, че „пратката е с опити за доставка на 09.07.2014г. и 10.07.2014г. и е върната с причина отсъствие на получател“, и че “съгласно стандартите на компанията, при отсъствие на получател на адреса се поставя стикер имате пратка“, не е в състояние да замести отсъстващи каквито и да било вписвания в товарителницата, която както се посочи, не съдържа и подпис на куриер. Последната част на удостоверяването от името на „Е. Експрес” за поставяне на стикер има характер на свидетелски показания и не е годно доказателство за начина на процедиране. Непопълнената, несъдържащата каквато и да е информация за връчването товарителница за пратката, с която Ганичев би следвало да бъде уведомен за образуваното арбитражно производство, за назначаването на арбитъра, за насроченото арбитражно заседание, с оглед възможността да вземе участие, обоснова категоричен и несъмнен извод за основателността на предявения иск поради нарушеното право на участие на страната в образуваното срещу нея арбитражно производство. Отделен е въпросът, че в настоящия спор страната доказва и обстоятелството, че дори отразената в пратката причина за невръчването й да е „отсъствие на получателя“, то тя не попада в хипотеза по чл.13.4.предл.2 на ОУ към договора. „Лицето не живее на адреса“ може да се подведе само към два от случаите на фингирано връчване на книжата за арбитражното производство, предвидени в арбитражната клауза – „адресатът заминал“ или „преместен на друг адрес“, хипотези, опровергани както от вписания в личната карта на Ганичев негов постоянен адрес, съвпадащ с този, на който е призован в арбитражното производство, така и от обстоятелството, че там е връчена лично поканата за доброволно изпълнение, както и от факта, че в настоящата искова молба страната сочи отново този адрес. Същите пороци – липса на подпис на връчител с посочени имена са налице и при опита за връчване на постановеното арбитражно решение, което не е получено от адресата при опита за доставка, което е допълнителен аргумент за допустимостта на настоящото производство, тъй като страната не е редовно уведомена и за постановения краен акт.
С оглед основанието, на което следва да бъде отменено арбитражното решение, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане и осигуряване правото на страната на защита.
Ответникът следва да заплати поисканите и доказани разноски за настоящото производство – сумата 839.88лв. за които списък по чл.80 ГПК е представен.
По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, на основание чл.47,т.4 ЗМТА Арбитражно решение № 491/23.07.2014г. по арбитражно дело № 491/2014г. на арбитър Бисерка Газдова.
Връща делото за ново разглеждане.
Осъжда [фирма] да заплати на С. Н. Ганичев сумата 839.88лв. разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: