3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 146
гр. София, 03.05. 2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Д. частно гражданско дело № 1664 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. П. чрез адв. А. И. А. срещу решение № 2513/17.12.2015 г., постановено по гр.д. № 2783/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отменено на основание чл. 240, ал. 1 ГПК решение № 7057/21.12.2011 г., постановено по гр.д. № 10643/2010 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I- 14 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е нищожно, недопустимо и неправилно. Поддържа, че делото е образувано и решено без наличие на законова процедура за отмяна на влязлото в сила решение, като в решението на Апелативен съд – С. е указано, че последното е окончателно и не подлежи на обжалване. Излага доводи за недопустимост на решението, поради постановяването му след посочената дата за произнасяне на крайния съдебен акт. Посочва съдебна практика по аналогични казуси в противоречие, с която е разрешен правния спор, предмет на атакуваното решение.
Представеното от касатора изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа единствено доводи за неправилност, нищожност и недопустимост на въззивното решение, без да е формулиран правен въпрос и да се сочи конкретно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол и без съответна аргументация.
Ответникът по жалбата – [фирма] чрез адв. Н. Д. Р., в срока по чл. 287 ГПК е представил писмен отговор, в който поддържа, че касационната жалба е недопустима, тъй като е насочена срещу съдебно решение, което не подлежи на касационно обжалване. На следващо място, поддържа, че липсва точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което твърдуи, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане. Излага доводи и за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима.
С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 240 ГПК е прието, че управителят на ответното дружество – Г. Д., не е била редовно уведомена за първото и последно открито съдебно заседание по делото, макар и да е била уведомена за образуване на производството и исковата молба, което е една от предпоставките за отмяна по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед на което отменя постановеното от Софийски градски съд неприсъствено решение и връща делото за ново разглеждане. С решение № 7057/21.12.2011 г., постановено по гр.д. № 10643/2010 г., Софийски градски съд, ГО, I- 14 състав е постановил при условията на чл. 239, ал. 1 ГПК неприсъствено решение, с което на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е обявен за окончателен предварителен договор, по силата на който [фирма] се е задължил да продаде на Н. П. П. апартамент № 9, находящ се в [населено място], [улица], сграда „А“, ет. 4 с площ от 37 кв.м., състоящ се от коридор, баня с тоалетна, склад, спалня, дневна с кухненски бокс и тераса.
Предмет на жалбата е решение на въззивен съд, постановено по реда на отмяната по чл. 240, ал. 1 ГПК на неприсъствено решение на окръжен съд, постановено в производството по чл. 239, ал. 1 ГПК, което е необжалваемо. В исковото производство единственото първоинстанционно решение, което не подлежи на обжалване, е неприсъственото решение /чл. 239, ал. 4 ГПК/. Спецификата на неприсъственото решение намира израз и в особения ред за защита срещу това решение. За разлика от решенията, постановени в състезателно производство, които подлежат на обжалване по правилата на глави ХХ и Х. ГПК, неприсъствените решения по силата на изричната разпоредба на закона не подлежат на инстанционно обжалване. Процесуалният закон е предвидил различен ред за защита срещу неприсъствено решение, като на страната са предоставени две правни средства за защита – чрез искане за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК и с нарочен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК. Отмяната на неприсъствено решение е извънинстанционен способ за защита срещу влязло в сила неприсъствено решение. Компетентен да разгледа молбата е съдът, който би бил въззивна инстанция спрямо първоинстанционния съд, постановил решението. Отмяна може да бъде постановена само при наличието на изрично посочените в чл. 240, ал. 1 основания, а именно, когато страната, срещу която е постановено решението е била лишена от възможност да участва по делото. В редакцията на текста на чл. 240, ал. 1 ГПК не се съдържа изрична забрана за обжалване на решението по отмяната, но същата следва от смисъла и съдържанието на това съдебно производство. Производството по отмяната има различен предмет от въззивното производство срещу присъствено решение, тъй като в случая е налице влязло в сила първоинстанционно неприсъствено решение, т.е. приключило съдебно производство и въззивният съд постановява своето решение, единствено преценявайки визираните в процесуалния закон основания за отмяна. Отмяната на неприсъственото решение не е стадий от исковия процес, тъй като същото е необжалваемо, а представлява самостоятелно извънинстанционно средство за защита подобно на отмяната по чл. 303 ГПК. В тази връзка постановеният от апелативният съд съдебен акт по чл. 240, ал. 1 ГПК няма характер на въззивно решение, постановено по реда на чл. 270 – 272 ГПК, поради което не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и подадената касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а на касатора бъдат присъдени направените за настоящото производство разноски в размер на 800лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на Н. И. П. чрез адв. А. И. А. срещу Решение № 2513/06.01.2016 г., постановено по гр.д. № 2783/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отменено на основание чл. 240, ал. 1 ГПК Решение № 7057/21.12.2011 г., постановено по гр.д. № 10643/2010 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I- 14 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
ПРЕКРАТЯВА касационното производство.
ОСЪЖДА Н. И. П., с адрес [населено място], [улица], вх. Юг, ет. 5, ап. 17 да заплати на [фирма] с адрес [населено място], [улица], ет. 1, ателие 2, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 6 – адв. Н. Д. Р., сумата в размер от 800 лв. – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.