О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1463
София, 22.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №447/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Н. К. – процесуален представител на ищеца И. П. К. от [населено място], против въззивно решение №319/09.12.2010 г. по гр.д.№483/2010 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, първи граждански състав.
С обжалваното решение е отменено решение №841/09л8л2010 г. по гр.д.№2218/2010 г. на Старозагорския районен съд, с което са уважени предявените от И. П. К. от [населено място] против [фирма] – [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.-1-3 КТ и същите са отхвърлени.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните процесуалноправни въпроси: “При наличие на противоречиви свидетелски показания решаващият съд на коя група от тях следва да основе крайния си извод – на заинтересования свидетел или на останалите свидетели с непротиворечиви показания ?” и “Следва ли работодателят в трудов спор в съответствие с разпределението на доказателствената тежест да докаже извършването от наказания служител на всички изброени в заповедта за дисциплинарно наказание нарушения и ако работодателят не ги е доказал с допустимите по ГПК доказателствени средства, може ли съдът да приеме атакуваната заповед за законосъобразна ?”. Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК и се прилагат решение №1112/19.10.1999 г. по гр.д.№759/1998 г. на ВКС, ІІІ г.о. и ТР №1/17.7.2001 г. по тълк.д.№1/2001 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място], посредством процесуалния си представител – адв. Ж., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и отговора на ответника по касация намира, че касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок.
Твърдяните от касационния жалбоподател въпроси са релевантни за спора, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №319/09.12.2010 г. по гр.д.№483/2010 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, първи граждански състав, по подадената от адвокат Н. К. – процесуален представител на ищеца И. П. К. от [населено място], касационна жалба, вх.№547/13.01.2011 г.
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: