Р Е Ш Е Н И Е
№ 1468
гр. София, 04.12. 2008 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в съдебно заседание на трети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 45/2008 година.
Производството е по реда на чл. 218а, б.”б” и сл. ГПК(ОТМ).
Образувано е по касационна жалба на Л. С. Р. срещу въззивно решение №193 от 03.10.2007г по гр. д. № 2417/2006г г. на Софийски апелативен съд в частта ,с която е оставено в сила решение от 26.10.2006г по гр. д. № 3061/ 2005г на Софийски градски съд . С първоинстанционното решение е частично уважен предявения от К. Ц. П. иск по чл. 45 от ЗЗД за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на пътно-транспортно произшествие , в обжалваната част Софийски апелативен съд е потвърдил присъждането на сумата 8000 лева обезщетение за неимуществени вреди и до размера на сумата 374 лева имуществени . До пълният предявен размер от 4407,42 лв. в тази част- за имуществените вреди като преки разходи за лечение , искът по същество е отхвърлен от Софийски апелативен съд , решението не е обжалвано и е влязло в сила .
В касационната жалба се поддържа оплакване за необоснованост и несъобразяване с доказателствата по делото , що се отнася до извода за изключителна вина на водача , респ. липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца К. Ц. П. като пешеходец , както и по отношение на имуществените вреди, неправилно приети за доказани , дори в размера от 374 лв.
Жалбата е неоснователна.
За да остави в сила първоинстанционното решение в обжалваната част и на свой ред да приеме за установено ,че при вече санкционирано по приключило наказателно производство поведение и установена противоправност и вина , ответницата Л е единствен причинител на пътно- транспортното произшествие и произтеклите от него ,подлежащи на обезщетяване имуществени и неимуществени вреди , съдът е изяснил механизма на ПТП въз основа на прието заключение на в.л. инж. П. За безспорно установена, предвид събраните по делото доказателства ,съдът е приел и причинната връзка между виновното поведение на Л. С. Р. като водач на МПС и настъпилия вредоносен резултат.
Решението е правилно и изводите на въззивния съд са обосновани. Въпросът за съпричиняването е фактически, при изясняването му по делото е съобразено заключение на вещо лице , като безспорно е бил установен механизма на пътно-транспортното произшествие. То е настъпило поради неспазване на правилата за движение от страна на единия участник –водача на лекия автомобил , при липса на установено нарушение по ЗДвП от страна на другия участник в произшествието, като пешеходец. В пътно-транспортното произшествие на 29.10.2003г в гр. С. са участвали две лица: касаторката Р. като водач на лек автомобил , предприел маневра на заден ход от паркинг без маркировка или сигнализация и пострадалият ,блъснат пешеходец, движещ се в близост до автомобила,във видима за водача зона . Като при тези безспорно установени обстоятелства е отхвърлил довод за съпричиняване , почерпан единствено от хипотетични възможности пешеходецът К. Ц. П. , човек в напреднала възраст , да избегне ПТП според анализирани от вещото лице варианти на субективна видимост , възприемане и време за реакция , въззивният съд е изхождал от принципно правилното разбиране за причинността като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Според тезата на жалбоподателката и нейния защитник , пострадалият следва да е могъл да възприеме потеглящия автомобил като опасност , да промени посоката на движение , да избегне произшествието и като не е сторил това , явил се е съпричинител на вредоносния резултат .
Горната теза е несъстоятелна и доводите , с които се обосновава ,противоречат на залегналите в ЗДвП предписания към поведението на участниците в движението, на правилата , от които съдът изхожда при диренето на причинно- следствена връзка , а възгледът , че който не се предпази от деликтно, противоправно, виновно и вредоносно поведение на другия , сам следва да си носи последиците , е в противоречие и с обществения ред .
В частта за имуществените вреди искът е доказан в размер над приетия за установен ,съответно присъден от въззивния съд , но жалба от ищцовата страна не е постъпила. Предвид установените от съдебно- медицинската експертиза необходими разходи за лечение , извън претенедираното като платено от сина на ищеца лечение, в частта до размера на присъдената сума от 374лева оплакванията по касационната жалба на ответницата са неоснователни. Неоснователно е и оплакването в частта за разноските ,не е имало искане за присъждането им – нито във въззивната жалба , нито в хода на производството или пледоарията по същество.
Решението на Софийски апелативен съд следва да бъде оставено в сила .
Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, V г.о.
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение №193 от 03.10.2007г по гр. д. № 2417/2006г г. на Софийски апелативен съд в частта , с която е оставено в сила решение от 26.10.2006г по гр. д. № 3061/ 2005г на Софийски градски съд.
В останалата част решението на Софийски апелативен съд е влязло в сила
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.