Решение №1469 от 5.12.2008 по гр. дело №78/78 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е
 
№ 1469
София  05.12.2008 г.
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Пето  гражданско  отделение,  в  съдебно  заседание  на трети декември   две хиляди и осма   година в състав:
 
                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
                                                      ЧЛЕНОВЕ:  НАДЕЖДА ЗЕКОВА                                                                                  
                                                                          ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря Тодорова  
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията  Емил Томов  гр. дело № 78/2008 година.
                        Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а”  ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. срещу въззивно решение №1149 от 30.10. 2007 год. по гр. дело № 456/2006 г. на Варненски окръжен съд , с което е оставено в сила решение от 07.02.2007г по гр.д. № 2407/2005г на Варненски районен съд . С оставеното в сила решение е бил отхвърлен иск на касатора в настоящето производство с правно основание чл. 26 ал.2 предл. второ и трето от ЗЗД вр. чл. 472 вр. чл. 475,чл. 476 от ГПК за нищожност на договор за дарение и нотариалните действия , извършени неприсъствено спрямо ответната страна в нарушение на изискванията за представителство и лично явяване и обективиращи липса на съгласие .
В касационната жалба се поддържат оплаквания за съществени процесуални нарушения,допуснати при определянето на спорния предмет и свързаната с това доказателствена тежест, незаконосъобразност по отношение извода за наличие на упълномощаване чрез „особен представител” ,изграден в нарушение на чл. 36 от ЗЗД и необоснованост на извода ,че констатираните от нотариуса обстоятелства при изповядване на сделката не са опровергани .
Ответницата по касация М. Д. С. е заявила становище чрез пълномощник адв. Р, с което оспорва наличието на отменителни основания Съображения са развити в писмена защита ,претендират се разноски .
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл. 218ж, ал. 1, предл. 1 от ГПК на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение ,Върховният касационен съд, V г.о. приема за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Жалбата по същество е неоснователна .
За да остави в сила решението на Варненски районен съд при краен извод за неоснователност на иска ,предявен за нищожност на договор за дарение по нот. акт №182 от 15.09.1993г н.д. № 10130/93г на нотариус при ВРС от единия дарител – ищеца С. Д. Д. , на основание липса на лично и присъствено изразено съгласие от страна на надарената ответница М. Д. С., въззивният съд е приел сделката за надлежно сключена . Надарената С. , внучка на ищеца , тогава непълнолетна , не е присъствала при сключване на договора на 15.09.1993г пред нотариус , нито е присъствал неин родител , но съгласие е изразил назначен чрез ВРС за случая особен представител С. С. Д. , като при съставянето на акта е описаното удостоверение №3848/0909.1993г на Варненски районен съд за назначаване на особения представител . Тезата на ищеца , поддържана и пред настоящия съд , е била , че по аргумент от чл. 36 и сл. от ЗЗД не е допустимо назначено от районния съд лице да осъществи представителство по сделка, която е извън случаите по чл. 73 от СК и назначаване на представител в случай на непълнолетие поначало се свежда до попечителско съдействие , без да се заменя упълномощаването. Районният съд нямал подведомственост по последния въпрос.
Въззивният съд е приел, че посредством назначения представител е изразена надлежно воля ,личното явяване на непълнолетната не е било задължително условие , както и че нотариусът надлежно е проверил всички обстоятелства във връзка с представителната власт , доколкото не е установено друго .
Решението е правилно при така установените по делото обстоятелства . Като основание за нищожност е изтъкната липсата на съгласие на ответната страна по сделката за случай , при който непълнолетната приобретателка не е присъствала и е била представлявана пред нотариуса единствено от „особен представител” , назначен от съда. При оформянето на сделката е преценено „особено представителство” , следващо се от акта на районния съдия и не е налице законово ограничение , предписващо обема на същото единствено до случай на малолетие, нито е налице нормативно предписание институтът да се отнася единствено до заместване на съгласието , което родител на непълнолетен дава наред със съгласието на детето. Ако бъде изведена по тълкувателен път, подобна теза ще отрече самото представителство на непълнолетно лице и прави явяването му пред нотариус неотменимо за всички случаи, тъй като непълнолетният сам не може да упълномощи във форма по чл. 37 от ЗЗД . Не това е имал предвид закона при уредбата на „особеното”, учредено по акт на съда представителство, чиято роля е не да ограничава правната сфера на непълнолетния , а да я охранява в негов интерес . По аргумент от чл.16 ал.6 от ГПК институтът на особения представител е приложим по преценка на органа , в случая районния съдия, приложим е за всички случай, а не само за определен вид процесуално представителство или единствено при обстоятелства , за които чл. 73 от СК предвижда разрешение на районния съдия за сключване на сделка . Ето защо доводът за липса на подведомственост на районния съд не следва да бъде споделен .
Неоснователно е и съображението на касатора ,че наличието на обусловило издаването на документа съдебно производство не е доказано, доколкото няма образувано „гражданско дело” с номер , идентичен с номера по цитраното в нотариалното дело удостоверение. Гражданско дело в съответния районен съд по смисъла на действащия тогава правилник за работата на съдилищата не е образувано , тъй като производството не е било исково и спорно .
По изложените съображения настоящият състав на Върховен касационен съд не приема основния довод на жалбоподателя за юридическа недопустимост на осъщественото представителство в атакуваната сделка за дарение. От закона не може да бъде изведено ограничение за това , че районният съдия не е компетентен да назначи особено представителство, което да бъде съобразено от нотариуса във връзка с личното явяване на непълнолетен. Доколкото не е установено друго , от съдържанието на цитираното удостоверение №3848/09.09.1993г на Варненски районен съд е следвало , че представителят е имал правомощието да представлява именно надарената , именно в конкретната сделка . Констатацията на нотариуса за съответния обем правомощия не е в разрез с императивна норма на закона , има официален характер и се ползва с удостоверителна сила , както правилно е приел и решаващия съд .
Неоснователни са оплакванията за необсъждане на всички доводи , за това , че съдилищата не са направили съответна разлика между основание и факт . Тук следва да се изтъкне ,че фактът дали насрещната по сделката страна е дала съгласие по изискуемия при удостоверяването ред за това , поначало не са основание за иск за другия договарящ – страната дала своето съгласие. В този случай основанието по чл. 26 ал.2 предл. второ е на разположение на страната , оспорваща своето съгласие , както и на трети лица , при наличие на правен интерес. Посочените в исковата молба факти и поддържани в процеса твърдения не обосновават квалификация и по иск за унищожаемост . Не се касае и за случай, предвиден в хипотезата по чл. чл. 26 ал.2 предл. трето , предписаната нотариална форма за сделката е била спазена . Обсъдени са и съображенията за нищожност на нотариалния акт поради нарушения , свързани с изискванията на реквизити при индивидуализацията на лицето , нотариалните действия и проверки по отношение на надлежно участвалите в нотариалното производство лица. Изложените в тази насока съображения на въззивния съд следва да бъдат споделени .
Основание за нищожност не е установено ,нито е допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл. 188 ал.1 и ал.2 от ГПК .
Предвид гореизложеното правилно и законосъобразно постановеното от първостепенния съд решение е било оставено в сила , при постановяване на обжалваното решение касационен повод за неговата отмяна не е даден .
Разноски на ответната страна следва да се присъдят в установения по приложенвата пълномощно размер от 2 000 лева .
Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, V г.о.
 
 
 
 
Р Е Ш И :
 
 
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1149 от 30.10. 2007 год. по гр. дело № 456/2006 г. на Варненски окръжен съд
ОСЪЖДА С. Д. И. от гр. В. да заплати на М. Д. С. сумата 2 000 лева разноски по делото за настоящата инстанция .
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top