О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
гр. София, 10.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 1138/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 59 от 13.01.2015 г. по ч.гр.д. № 1165/2014 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено постановлението от 01.12.2009 г. на нотариус Г. Г., рег. № 221 по описа на Нотариалната камара, с район на действие РС – Р., с което е отказано да се извърши поправка на очевидна фактическа грешка/О./ и/или допълване на нотариален акт № 81 от 12.02.2009 г., том I, рег. № 2552, д. № 65 от 2009 г., вписан в Службата по вписванията – Р. под рег. № 2394 от 12.02.2009 г., акт 125, том III, д. № 603/2009 г.
Недоволен от определението е жалбоподателят П. К. П., който чрез пълномощника си адв. В. Г. Д. от АК – Р., го обжалва в срок, като счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно по подробно изложени в частната жалба съображения и моли да бъде отменено. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, частният касатор сочи, че в обжалваното определение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречивo от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Не са поставени конкретни правни въпроси, а жалбоподателят формално се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК за наличие на основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като провери обжалваното определение и обстоятелствата по делото, констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че правилно с обжалваното постановление от 01.12.2009 г., нотариусът е отказал да извърши поправка на очевидна фактическа грешка и/или допълване на констативния нотариален акт, като е посочил, че не са били налице условията за прилагане на кратката петгодишна придобивна давност. Изложени са съображения, че отказът на нотариуса е законосъобразен, тъй като е недопустимо под формата на поправка или допълнение на нотариален акт да се иска изменение на придобивното основание и то въз основа на обстоятелства, настъпили след издаването на акта.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, следното:
Частната жалба е процесуално недопустима.
Определението на Русенския окръжен съд не подлежи на касационен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението на Русенския окръжен съд, постановено по частна жалба срещу постановление на нотариус, с което се отказва извършването на нотариално действие не попада в посочените по-горе хипотези. За определенията по чл. 577 ГПК е предвидена изрична обжалваемост – пред окръжен съд и същите не попадат в кръга на визираните определения по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. Тези актове не са преграждащи, с тях не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му, тъй като нотариалното удостоверяване може да бъде поискано отново. В тази насока е и практиката на ВКС – постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 440 от 11.06.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3513/2014 г., ІV г.о., потвърдено с определение № 521/25.09.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4963/2014 г., І г.о., както и определение № 522 от 17.07.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 2431/2013 г., І т.о. В настоящото частно производство предмет на обжалване е определение на въззивен съд, с което е потвърден отказът на нотариус Г. да се извърши поправка на О. и/или допълване на нотариален акт № 81 от 12.02.2009 г., том I, рег. № 2552, д. № 65 от 2009 г., което с оглед на изложеното по-горе, не подлежи на касационен контрол.
Следователно, частната касационна жалба срещу определението на Русенския окръжен съд е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело следва да се прекрати.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О п р е д е л и :
Оставя без разглеждане частна жалба с вх. № 1369/03.02.2015 г. на П. К. П. от [населено място] срещу определение № 59 от 13.01.2015 г. по ч.гр.д. № 1165/2014 г. на Русенския окръжен съд.
прекратява производството по ч.гр.д. № 1138/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му по реда на чл. 7, ал. 2 ГПК на частния жалбоподател, пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: