3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
С., 19.04. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 13 април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
при участието на секретаря Р. С.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 845/2010 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 12 от 11.01.2011 год. по касационна жалба на Й. А. Г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване на решение № 619 от 21.12.2009 год. по г. дело № 487/2009 год. на Б. окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2115 от 14.04.2009 год. по гр. дело № 1039/2008 год. на Б. районен съд, с което е разрешено на малолетната Ю. Й. Г. Е. [ЕГН] да напуска пределите на Република България придружавана само от или само със съгласието на майката О. М. В., без да се иска писменото съгласие на бащата Й. А. Г..
Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправнен въпрос – ако съдът разреши неограничено пътуване на малолетно/непълнолетно дете, без съгласието на единия родител, това явява ли се в интерес на детето, който с обжалваното решение е разрешен в противоречие със съдебна практика на Върховния касационен съд по чл. 291 ГПК – решение № 446/30.06.2010 г. по гр. дело № 4549/2008 год. на ВКС и решение № 697/01.11.2010 год. по гр. дело № 1052/2010 год. на ВКС, със задължителен характер.
В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на решението, като поставено в противоречие с доказателствата по делото интерпретирани от съда във вреда и против интересите на детето, при неправилно прилагане на материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила, с искане за отмяна на решението и отхвърляне на молбата.
Ответницата О. М. В. в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на въззивното решение във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:
С обжалваното решение е прието, че в процеса на делото бащата е дал съгласие и на детето е издаден международен паспорт, но майката поддържа искането си от постановяване на решение, с което да се замести липсващото съгласие на бащата, детето да напуска страната без ограничения в броя на пътуванията и тяхната продължителност, само със съгласието на майката, придружавано от нея или от придружител одобрен от майката. Съдът е преценил, че в интерес на детето е молбата да бъде уважена, тъй като искането на съгласие от страна бащата за всяко едно пътуване би затруднило развитието на детето в областна на изкуствата, комуникацията, опознаване на други страни, както и връзката му със семейството на майката, което живее в Р. – съображения, при които молбата е уважена, като е дадено право на малолетната да напуска пределите на страната придружавана само от или само със съгласието на майката, без да се иска писмено съгласие на бащата.
Решението е неправилно и постановено в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд, установена по реда на чл. 291 ГПК с решение по гр. дело 4549/2008 г., решение по гр. дело № 1052/2010 год. и решение по гр. дело № 900/2009 г., които имат задължителен характер.
Според задължителната съдебна практика на ВКС, разрешение за неограничено извеждане на детето от територията на страната, без съгласие на единия от родителите, не е в интерес на детето. Разрешение може да бъде дадено за определен период в определена държава или в държави, чиито кръг е определяем (например държавите-членки на Е. съюз), или за неограничен брой пътувания, пред определен период от време, но също до определени държави, като интереса на детето се преценява за всеки конкретен случай.
При това разрешение на поставения правен въпрос, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, а искането за издаване на разрешение за неограничено извеждане на малолетното дете извън територията на страната, без съгласието на единия родител, в случая бащата, не е в интерес на детето и следва да се отхвърли. Това не ограничава правото на детето на свободно придвижване, включително да пътува в чужбина, тъй като до навършване на пълнолетие, то не може да упражнява това право само, нито със съдействието само на единия родител.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
Р Е Ш И
ОТМЕНЯВА решение № 619 от 21.12.2009 год. по гр. дело № 487/2009 год. на Б. окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2115 от 14.04.2009 год. по гр. дело № 1039/2008 год. на Б. районен съд, с което е разрешено на малолетната Ю. Й. Г. Е. [ЕГН] да напуска пределите на Република България придружавана само от или само със съгласието на майката О. М. В., без да се иска писменото съгласие на бащата Й. А. Г..
ОТХВЪРЛЯ молбата на О. М. В. за издаване на разрешение на детето Ю. Й. Г. Е. [ЕГН] за неограничени пътувания извън пределите на Република България до навършване на пълнолетие, без съгласието на бащата Й. А. Г..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ