Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
гр.София, 21.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3400 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Несто-2000“ ЕООД против решение № 188 от 11.05.2018 г., постановено по гр.д. № 152 по описа за 2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 636 от 04.08.2017 г. по гр.д. № 2805 по описа за 2016 г. на Пазарджишкия районен съд в частта за обявяване нищожността за една двадесет и седма идеална част на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във връзка с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД на договорна ипотека, учредена от „Румимилк-2008“ ЕООД в полза на „Несто-2000“ ЕООД върху нива с площ 38,683 дка, съставляваща имот №042046 по плана за земеразделяне на [населено място], област Пазарджик, местност „Дживизлика“, при граници и съседи: полски път с кадастрален №042047, имот №042042 и имот №042045, обективирана в нотариален акт № от 01.08.2016г., том , нотариално дело № г. по регистъра на нотариус А. И., рег. №, вписана в Служба по вписванията при РС – Пазарджик под №26, том , н.д. № г. по иска, предявен от А. С. Г. и П. Л. Б. против „Румимилк-2008“ ЕООД и на „Несто-2000“ ЕООД.
Касаторът твърди, че решението на Пазарджишкия окръжен съд в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответницата по касационната жалба А. С. Г. я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение.
П. Л. Б. и „Румимилк-2008“ ЕООД не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба на „Несто 2000“ ЕООД е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, с което този съд се е произнесъл по иск с цена 5 738,62 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 189 от 14.03.2019 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса може ли ипотека, учредена от съсобственик върху целия имот без участието и съгласието на останалите съсобственици, да се редуцира до частта на съсобственика – ипотекарен длъжник, ако тази част е идеална, а не реална. За да се даде отговор на въпроса следва да се съобрази каква е същността и целта на ипотечното право и може ли то да се учреди върху идеална част от правото на собственост. Като следствие може ли нищожността на ипотеката по чл.167, ал.3 от ЗЗД да бъде частична, тоест-тази нищожност да засегне само идеалните части на неучредилите ипотеката съсобственици и да остане действителна за идеалните части на съсобственика, който я е учредил съобразно правилото на чл.26, ал.4 от ЗЗД. По определение ипотеката представлява обезпечение на вземане с недвижим имот, собственост на учредителя, върху който кредиторът може да насочи принудителното изпълнение, независимо чие притежание е в момента и независимо от несеквестируемостта му, както и да се удовлетвори по предпочитание от получената цена. Най-същественото за ипотекарния кредитор е правото на предпочтително удовлетворение от стойността на ипотекирания имот. След като възможността да се осъществи принудително изпълнение върху имота представлява най-важната характеристика на ипотеката, предвидената в чл.500 от ГПК възможност за продан на съсобствен имот за дълг на някои от съсобствениците означава, че може да бъде ипотекиран и дял от съсобствен имот, като в този случай при принудително изпълнение се продава само идеалната част на длъжника. Съсобственикът може свободно да ипотекира своята идеална част и ограниченията на чл.33 от ЗС и чл.76 от ЗН не важат, понеже касаят други хипотези на разпореждане. Когато съсобственикът ипотекира целия имот без съгласието на останалите съсобственици, за техните идеални части ипотеката ще бъде нищожна съгласно чл.167, ал.3 от ЗЗД. За идеалната част на съсобственика, учредил ипотеката, следва да се приложи правилото на чл.26, ал.4, предложение последно от ЗЗД и сделката да се приеме за действителна. В този случай е логично да се предположи, че страните пак биха сключили сделката за притежаваните от учредителя на ипотеката идеални части, тъй като обезпечението, макар и по-малко по размер, би дало възможност за принудително изпълнение/чл.500 от ГПК/. Тогава ипотекарният кредитор ще може да се удовлетвори предпочтително поне от стойността на идеалната част. Хипотезата на частична недействителност на ипотеката като сделка няма нищо общо и не се засяга от неделимостта на ипотеката по смисъла на чл.150, ал.2 от ЗЗД. Тази неделимост на ипотеката е по отношение на имота и на дълга и означава, че разделяне на дълга и на имота след учредяване на ипотеката не може да засегне ипотекарния кредитор. Той има право да насочи принудителното изпълнение върху целия имот/или върху ипотекираната идеална част/ за цялото вземане, независимо от стойността на имота, от размера на обезпеченото вземане и извършеното разделяне и отчуждаване на имота.
По тези съображения следва да се приеме, че ипотеката, учредена от съсобственик върху целия имот е нищожна на основание чл.167, ал.3 от ЗЗД за идеалните части, които не принадлежат на учредителя на ипотеката и е действителна за неговите идеални части от собствеността.
При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:
С нотариален акт № от 01.08.2016г., том , нотариално дело № г. по регистъра на нотариус А. И., рег. № „Румимилк-2008“ ЕООД е учредило в полза на „Несто 2000“ ЕООД ипотека върху нива с площ 38,683 дка, съставляваща имот №042046 по плана за земеразделяне на [населено място], област Пазарджик, местност „Дживизлика“. Дружеството-учредител на ипотеката е правоприемник на И. и В. Л., които на свой ред са закупили имота от К. В. Ш.. От влезлите в сила части на въззивното решение се установява, че ищците А. С. Г. и П. Л. Б. притежават 5/6 идеални части от имота, върху който е учредена ипотеката, а К. В. Ш. е притежавал 1/27 идеална част, която е собственост на „Несто 2000“ ЕООД към момента на учредяване на ипотеката. Въпреки че дружеството-учредител на ипотеката е било собственик на 1/27 идеални части от имота, Пазарджишкият районен съд е обявил за нищожна на основание чл.167, ал.3 от ЗЗД цялата ипотека, а Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение в тази част. Въз основа на изложените в отговора на въпроса съображения настоящата инстанция приема, че така постановеното въззивно решение в частта, с която е потвърдена нищожността на ипотеката за 1/27 идеална част противоречи на материалния закон-чл.26, ал.4 от ЗЗД. Ето защо в тази част решението на Пазарджишкия окръжен съд и потвърденото с него решение на Пазарджишкия районен съд трябва да бъдат отменени. Вместо тези решения следва да бъде постановено друго, с което искът за прогласяване нищожността на ипотеката за 1/27 идеална част трябва да бъде отхвърлен.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 188 от 11.05.2018 г., постановено по гр.д. № 152 по описа за 2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд, Гражданска колегия и потвърденото с него решение № 636 от 04.08.2017 г. по гр.д. № 2805 по описа за 2016 г. на Пазарджишкия районен съд в частта за обявяване нищожността за една двадесет и седма идеална част на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във връзка с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД на договорна ипотека, учредена от „Румимилк-2008“ ЕООД в полза на „Несто 2000“ ЕООД върху нива с площ 38,683 дка, съставляваща имот №042046 по плана за земеразделяне на [населено място], област Пазарджик, местност „Дживизлика“, при граници и съседи: полски път с кадастрален №042047, имот №042042 и имот №042045, обективирана в нотариален акт № от 01.08.2016г., том , нотариално дело № г. по регистъра на нотариус А. И., рег. №, вписана в Служба по вписванията при РС – Пазарджик под №, том , н.д. № 3590/2016 г. по иска, предявен от А. С. Г. и П. Л. Б. против „Румимилк-2008“ ЕООД и „Несто-2000“ ЕООД, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. С. Г. и П. Л. Б. против „Румимилк-2008“ ЕООД и „Несто-2000“ ЕООД иск за прогласяване на основание чл.167, ал.3 от ЗЗД нищожността на договорна ипотека, учредена от „Румимилк-2008“ ЕООД в полза на „Несто 2000“ ЕООД върху нива с площ 38,683 дка, съставляваща имот №042046 по плана за земеразделяне на [населено място], област Пазарджик, местност „Дживизлика“, при граници и съседи: полски път с кадастрален №042047, имот №042042 и имот №042045, обективирана в нотариален акт № от 01.08.2016г., том , нотариално дело № 1199/2016 г. по регистъра на нотариус А. И., рег. №, вписана в Служба по вписванията при РС – Пазарджик под №, том , н.д. № г. за една двадесет и седма идеална част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: