РЕШЕНИИЕ
№ 147
София, 21.08.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Юлия Георгиева
и с участието на прокурора Дечева
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 4800/2014 год.
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на РБ решение № 2143 от 18.11.2013 г, постановено по гр.дело № 576/13 г на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав в частта, с която искът на Д. К. Б. по чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над сумата 10 000 лв до сумата 40 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 16.12.2009 г до окончателното плащане.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 45 от 12.1.2015 г по гр.дело № 4800/14 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение по поставения материалноправен въпрос относно преценката за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, когато като водещи съображения на въззивния съд са изтъкнати изключително дългия период през който е водено наказателното производство и преминаването му през всички фази-досъдебна и съдебна, както и характера на престъплението по повдигнатото обвинение.Прието е, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 532/24.6.2010 г на ВКС по гр.дело № 1650/2009 г на Трето ГО.
По поставения правен въпрос, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното :
Съгласно т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди-това са продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен.
С решение № 532/24.6.2010 г на ВКС по гр.дело № 1650/2009 г на Трето ГО, постановено по реда на чл.290 от ГПК е прието, че неспазването на разумен срок в наказателно производство с привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния, в степен, която е предмет на конкретна преценка.Тази степен не следва да намери изражение чрез увеличаване размера на обезщетението в геометрична прогресия, без да се изследва и отчита в решаващата дейност на съда прякото значение, което продължителността има за конкретно претендираната вреда, с оглед на нейното естество.В този смисъл с решение № 123/23.6.2013 г по гр.дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО, постановено за уеднаквяване практиката на съдилищата по релевантния за спора материалноправен въпрос като с него е прието, че моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение.При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.
При този отговор на поставените въпроси, Върховният касационен съд, състав на Четвърто Гражданско отделение приема следното :
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с оглед конкретните обстоятелства по делото на ищеца следва да бъде присъдено справедливо обезщетение на неимуществени вреди от незаконно повдигнато и подържано обвинение за престъпление във връзка с нарушаване на валутния режим на страната.Съобразил е факта, че обвинението и задържането са настъпили в чужда за ищеца държава, което заедно с наличието на езикова бариера е довело до допълнителна обърканост и безпомощност, следователно и до по-силни по интензитет притеснения.Като е взел предвид продължителността на наказателното производство- 8 г и 9 м, период в който е било разколебано доброто име и авторитет на пострадалия като чуждестранен инвеститор на територията на РБ, обстоятелството, че това се е отразило на професионалния, така и на социалния и личния му живот, въззивният съд е счел, че на пострадалия следва да бъде определено справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв.
С оглед отговора на поставения материалноправен въпрос, съдържащ се в цитираната по-горе задължителна съдебна практика и по основателността на касационната жалба, настоящият състав на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :
Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено и не отговаря на критерия за справедливост с оглед данните по делото и с оглед конкретните обществено-икономически условия в страната.Незаконно повдигнатото обвинение с оглед тежестта на престъплението безспорно са се отразили негативно върху психиката на ищеца.Изхождайки от понятието неимуществени вреди, в което съгласно практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи изражение не само по отношение на психиката, но и на социалния дискомфорт в определен период от време, както и изхождайки от понятието, че критерият за справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в случая не дават основание за присъждане на обезщетение в размер на 40 000 лв.Неправилно при определяне размера на обезщетението е отдадено значение предимно на обстоятелството, че наказателното преследване не е протекло в разумен срок и, че същото е преминало през досъдебната и съдебна фаза.Както бе прието по-горе, с оглед отговора на материалноправния въпрос относно приложение принципа за справедливост, неспазването на разумен срок в наказателно производство не следва да намери изражение чрез увеличаване размера на обезщетението в геометрична прогресия.Следва да бъде отчетено същевременно и обстоятелствата, че е присъдено обезщетение в размер на 40 000 лв, при положение, че в хода на протеклото наказателно производство пострадалият не е бил задържан под стража, а наложената му мярка за процесуална принуда- „парична гаранция” не ограничава съществено личната му свобода и право на предвижване.Не е установено също, че деликтът се е отразил върху здравословното състояние на ищеца, а що се касае до настъпилия със съпругата му развод, то той би могъл само отчасти да бъде в причинна връзка с воденото в РБ наказателно преследване.Всички това налага извода, че сумата 20 000 лв справедливо ще репарира вредите, които ищецът е понесъл от незаконно повдигнатото обвинение, тъй като предназначението на обезщетението е да поправи претърпяната лична болка и страдания от незаконното преследване, които са установени по делото.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице подържаното от касатора-П. на РБ основание за неправилност на въззивното решение, в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен до размера над сумата 10 000 лв до сумата 40 000 лв.Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.293 ал.1 и ал.2 от ГПК въззивното решение следва да бъде оставено в сила, в частта, с е присъдено обезщетение в размер на над сумата 10 000 лв до сумата 20 000 лв и да се отмени в частта, с която е присъдено обезщетение за сумата над 20 000 лв до сумата 40 000 лв като искът в тази част бъде отхвърлен като неоснователен.
В частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв, липсва касационна жалба, поради което въззивното решение е влязло в сила.
С оглед крайния изход на спора, решението следва да бъде отменено и в частта, с която на ищеца са присъдени направени по делото разноски за разликата над сумата 900 лв до сумата 1569, 39 лв.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2143 от 18.11.2013 г, постановено по гр.дело № 576/13 г на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав в частта, с която искът на Д. К. Б. по чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над сумата 10 000 лв до сумата 20 000 лв ведно със законната лихва, считано от 16.12.2009 г до окончателното плащане.
ОТМЕНЯВА решение № 2143 от 18.11.2013 г, постановено по гр.дело № 576/13 г на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав в частта, с която искът на Д. К. Б. по чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над сумата 20 000 лв до сумата 40 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 16.12.2009 г до окончателното плащане, както и в частта, с която на ищеца са присъдени направени по делото разноски за разликата над сумата 900 лв до сумата 1569, 39 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Д. К. Б. срещу П. на РБ иск по чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 20 000 лв до сумата 40 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 16.12.2009 г до окончателното плащане.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1/
2/