Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
София, 23.02. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 10 февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Емилия Петрова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 681 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. А. П. против решение от 11.12.2007г., постановено по гр.д. № 700/2007г. на Кюстендилски окръжен съд по извършване на съдебната делба в частта, с която единият от двата гаража, допуснати до делбата на уличната регулационна линия в парцел ****, кв. 18 по плана на гр. К. е разпределен в дял на Р. К. П., въпреки, че от построяването му той го ползва, а тя и майка й М. В. П. ползват другия процесен гараж от 17,49 кв.м., разпределен на М. П.
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, изразяваща се в несъобразяване като критерий за разпределението с трайно установения начин на ползване на гаражите..
Ответницата по касация Р. П. оспорва жалбата, като счита, че съдът правилно е използвал като критерий това, че тя има най-голяма квота от разпределения й гараж.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От доказателствата по делото се установява следното: До делба с влязло в сила решение е допуснато дворно место от 330 кв.м., съставляващо имот 1671 от кв. 18 по плана на кг. Кюстендил, ведно с построената в него жилищна сграда с два жилищни етажа и два гаража от по 15,35 кв.м. и 17,49 кв.м. С влязло в сила решение по допускане на делбата са определени различни квоти за съделителите от всеки от обектите. От първия етаж са определени на А. А. С. – 12/24 ид.ч., на И. А. П. – 2/24 ид.ч., 9/24 та Р. К. П. и 1/24 на М. П. От втори етаж са определени 15/24 ид.ч. за Р. П. , 7/24 ид.ч. за М. П. и 2/24 за И. П. От гаража с площ 17,49 кв.м на ул.“А”, построен в същото дворно место са определени квоти за Р. П. 9/12 ид.ч., за М. П. – 1/12 ид.ч. и за И. П. – 2/12 идч.., а от гаража от 15,35 кв.м., разположен страничната регулационна линия от към ул. “. с влязло в сила решение по гр.д. № 747/2006г. са определени квоти, както следна за Р. П. 19/36 ид.ч., за М. П. 3/36 ид.ч. и за И. П. – 14/36 ид.ч.
С обжалваното решение, въззивният съд правилно и в съответствие с нормата на чл. 69, ал.2 от ЗН и чл. 292 от ГПК е приел, че процесните четири обекта не следва да се изнасят на публична продан до колкото е същия и броя на съделителите. Предвид различието в стойността на имотите и определените дялове на съделителите, правилно е приел, че тегленето на жребий е невъзможно, в какъвто смисъл е задължителната съдебна практика – ПП-7-73. При разпределение на жилищните етажи, съдът правилно се е съобразил и е приложил като критерии обема на дяловете, стойността на всеки от двата етажа и установения траен начин на ползването им. Не е отчел обаче обема на дела на И. П. , който притежава квота от всеки от четирите обекта, а не получава обект в самостоятелна собственост, което е и нарушение на чл. 69, ал.2 от ЗН.. Не е отчетено и наличието на неудобство при избрания начин на разпределение на гаражите, тъй като не е събрал доказателства и не е изложил мотиви относно това дали с изграждането им и в тях самите някой от съделителите е извършвал подобрения и какъв е установения траен начин на ползване. Така съдът не се е съобразил със задължителното тълкуване на чл. 292 от ГПК, дадено в ПП-7-73 и конкретно на понятието “неудобство” по смисъла на този текст.. Съгласно разясненията, дадени в него, голямо неудобство за образуване на дялове по смисъла на чл. 292 ГПК е налице тогава, когато всеки от съделителите е направил в отделен дял значителни подобрения. Щом направата на подобрения е критерий за избор на способа, по който следва да се извърши делбата, та е критерий и относно това как следва да се разпределят имотите между съделителите. Големината на квотите и стойността на дяловете е критерий, но следва да се съблюдава и правилото на чл. 69, ал.2 от ЗН всеки от съделителите да получи реален дял, като разпределението по чл. 292 от ГПК /отм/ се съобрази и с това между съделителите да се създава най-малко неудобство, предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения във формираните дялове. При разпределение на етажите, съдът е съобразил тези принципи, но в частта за разпределение на гаражите са нарушени тези норма и задължителна практика.. Това налага касиране на решението изцяло с оглед уравняването на дяловете и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за извършване на ново разпределение на делбените имоти по чл. 292 от ГПК при съобразяване освен със обема на правата и стойността на дяловете и с нормата на чл. 69, ал.2 от ЗН и критериите кой от съделителите в кой обект е извършвал подобрения и трайно установения начин на ползване както на жилищата, така и на гаражите.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 11.12.2007г., постановено по гр.д. № 700/2007г. на Кюстендилски окръжен съд и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: