8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
гр.София, 03.07.2018 г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря В.Стоилова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1048 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.73, ал.4 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба на И. Т. Ч. срещу решение от 20.12.2017г., постановено по дисциплинарно дело № 29/2017г. на Д. к. при К. на ч. с. и., с което са наложени наказания глоби на часния съдебен изпълнител.
Жалбоподателят И. Ч., чрез процесуалния си представител поддържа оплаквания неправилностт на решението, поради нарушаване на процесуалния и материалния закон и необоснованост, с искане за неговата отмяна. Представя доказателства.
Ответникът по жалба – М. на п., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и моли да бъде потвърдено.
Ответникът по жалбата – Д. к. при К. на ч. с. и. чрез процесуалния си представител, поддържа, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените основания и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл.73, ал.2 ЗЧСИ срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
По искане на М. на п. от 28.03.2017г. е образувано дисциплинарно производство срещу ЧСИ И. Ч., с рег.№…. и район на действие ГС София за извършени нарушения по изпълнително дело №….. , образувано на 29.04.2015г., по молба на взискателя [фирма] срещу [фирма], както и изпълнително дело №…., образувано на 09.03.2016г., образувано по молба на взискателя [фирма] срещу [фирма], и за това че :
-е нарушил разпоредбата на чл.78, ал.2 ЗЧСИ като в покана за доброволно изпълнение до длъжника [фирма] е посочил че се дължат 250 000 лева разноски и 34 529,39 такси, без да е посочил основание за събирането им
– е нарушил разпоредбата на чл.79 ЗЧСИ като не е изготвил сметка за дължимите такси по изпълнението
– е нарушил разпоредбата на чл.433, ал.1, т.6 ГПК като не е прекратил с постановление изпълнителното производство, след като взискателят не е заплатил дължимите се авансово такси
– е нарушил разпоредбата на чл.426, ал.1 ГПК, като е уважил молба на взискател [фирма] от 25.11.2015г. за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ М. П. въпреки , че е загубил качество на надлежна страна поради сключен договор за цесия със [фирма] и длъжника надлежно е уведомен на 19.06.2015г.
– е нарушил чл.427, ал.1 и 2 ГПК като на 25.11.2015г. е прехвърлил изпълнително дело за продължаване на изпълнителни действия от друг ЧСИ без да има правно основание за това.
– е нарушил разпоредбата на чл.50, ал.4 ГПК като е приел за връчена призовка за доброволно изпълнение изпратена до длъжника ,без да е удостоверено залепване на уведомление
-е нарушил разпоредбата на чл.458 ГПК като не е изпратил запитване до НАП към датата на образуване на изп.д.№205/2016г., а именно 09.03.2016г.
-е нарушил разпоредбата на чл.191, ал.5 ЗОПК като не е изчакал изтичането на предвидения в закона срок за предоставяне удостоверение от НАП за наличие или липса на публични задължения преди да предостави суми на взискателя
-е нарушил разпоредбата на чл.459 ГПК, за това че след като е бил надлежно уведомен за наложен втори обезпечителен запор върху банкова сметка на длъжника не е задилил сума за обезпечения кредитор НАП
-е нарушил разпоредбата на чл.460 ГПК като не е пристъпил към изготвяне на разпределение, като вземе предвид че следва да присъедини като взискатели НАП и [фирма].
При преценка на всички професионални действия на частния съдебен изпълнител дисциплинарната комисия е счела, че частният съдебен изпълните при изпълнение на своите служебни задължения е :
– нарушил разпоредбата на чл.78, ал.2 ЗЧСИ като в покана за доброволно изпълнение до длъжника „К. Б.”ЕДДД е посочил че се дължат 250 000 лева разноски и 34 529,39 такси, без да е посочил основание за събирането им, тъй като ЧСИ не се е произнесъл кои разноски приема за събиране и на какво основание, за което му е наложил наказание глоба в размер на 1000лв
– не е съставял сметки по чл.79 ЗЧСИ и не е изпълнил задължението си да събере авансово такса от взискателя- което е нарушение по смисъла на чл.80 ЗЧСИ, чл.29 и 33 ТТР, за което му е наложил глоба в размер на 1000лв.
– нарушил е разпоредбата на чл.426, ал.1 ГПК като е уважил молба на взискател [фирма] от 25.11.2015г. за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ М. П. въпреки , че е същият е загубил качество на надлежна страна поради сключен договор за цесия със [фирма], за която длъжника е надлежно уведомен на 19.06.2015г., за което му е наложил глоба в размер на 1000лв
-нарушил е чл.50, ал.4 ГПК като е приел за редовно връчена покана за доброволно изпълнение, без да е удостоверено залепване на уведомление, за което му е наложил наказание глоба в размер на 1000лева.
-нарушил е чл.458 ГПК като не е изпратил запитване до НАП към датата на образуване на изпълнителното дело, за което му е наложил наказание глоба в размер на 1000лева.
– нарушил е чл.460 ГПК като по делото не е извършил разпределение на постъпилата по делото сума, за което му е наложил глоба в размер на 1000лв.
-нарушил е чл.191, ал.5 ДОПК като не е изчакал 30 дни след запитване до НАП за наличие на публични вземания, за което му е определено наказание 1000лева глоба.
В обжалваното решение на дисциплинарната комисия е прието, че ЧСИ не е нарушил чл.427, ал.1 и 2 ГПК като на 25.11.2015г. е прехвърлил изпълнително дело за продължаване на изпълнителни действия от друг ЧСИ без да има правно основание за това, не е нарушил чл.459 ГПК, след като при разпределение на сумите не е заделил такава за задължения към НАП, не е нарушил разпоредбата на чл.433, ал.1, т.6 ГПК като не е прекратил с постановление изпълнителното производство след като взискателя не е заплатил дължимите се авансово такси, като е съобразена практиката на ВКС, изразена в решение от 20.01.2016г. по гр.д.№391/2015г. ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че ЧСИ е длъжен да изпрати съобщение по реда на чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 426, ал. 3 от ГПК на взискателя в едноседмичен срок да представи документ за внасянето на дължимата авансова такса, която следва да е определена и посочена по размер в съобщението, респ. – към него да е приложена и сметката по чл. 79 ЗЧСИ. Ако взискателят не представи доказателства за внасянето на дължимата авансова такса и в едноседмичния срок, ЧСИ може да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК, като може да направи и по-малкото – да откаже само извършването на поисканото изпълнително действие.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител прави възражение за това , че нормата на чл.78, ал.2 ГПК не установява задължение за ЧСИ, не е направено възражение от длъжника по дължимите се такси и разноски, нарушенията са констатирани от орган който не е компетентен, за нарушението по чл.426 ГПК не е могъл да се запознае с данните по делото, тъй като изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ М. П., с което е нарушено правото му на защита, но и неправилно дисциплинарната комисия е тълкувала разпоредбата на чл.426 ГПК, както и, че не е имал задължение да се поставя уведомление по чл.50, ал.4 ГПК, а що се касае до неспазване разпоредбата на чл.458 ГПК, то същото не е налице, тъй като е уведомил е НАП макар и по-късно. Поддържа, че за нарушение на разпоредбата на чл.191, ал.5 ДОПК – неизчакване на 30 дневен срок от изпращане на съобщение до НАП, не следва да му се налага наказание, тъй като нарушението се включва в неизпълнението на задължението по чл.458 ГПК, както и че, не е налице нарушение на чл.459 ГПК, тъй като няма задължение да присъедини [фирма], след като в негова полза не е наложен запор, предхождащ по ред запор, по който се извършва изпълнението, а го е присъединил на 28.04.2016г., когато дружеството е отправило искане за това. Поддържа също така, че с молба от 24.11.2017г. до КЧСИ е представена сметка по изпълнителното дело за дължимите такси по изпълнението, но ДК не я е взела предвид, поради което е поискал същата да бъде приета от съда като доказателство.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, за това, че ДК КЧСИ е допуснала съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото му на защита. Същият е бил своевременно уведомен за образуваното дисциплинарно дело, надлежно е призован за провежданите заседания, бил е представляван от адв. С. С. и именно по нейно искане дисциплинарното дело е било отложено за разглеждане по същество на 16.06.2017г. и насрочено за разглеждане на 07.07.2017г., за да се даде възможност на ЧСИ И. Ч. да се запознае с материалните по делото и да организира защитата си. На 07.07.2017г. отново в присъствието на адвокат С.С. и по нейно искане делото е отложено за разглеждане на 29.09. 2017г., когато е обявено за решаване по същество при участието на адв. С.С., която е поискала да и се даде възможност да изложи съображенията си по съществото на спора в писмена защита, каквато е представена на 06.10.2017г. При тези данни следва да се приеме, че на ЧСИ И. Ч. е осигурена възможност да организира защитата си по дисциплинарното дело.
Правилно в обжалваното решение е прието, че частният съдебен изпълнител не е съставял сметки по чл.79 ЗЧСИ и не е изпълнил задължението си да събере авансово такса от взискателя- което е нарушение по смисъла на чл.80 ЗЧСИ, чл.29 и 33 ТТР. Представената пред ВКС сметка от 27.11.2015г. не установява плащане авансово на вноски от взискателя, нито се установява нейното изготвяне по предвидения в закона ред, тъй като ИД№ 312/2015г. е образувано на 29.04.2015г..
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че нормата на чл.78, ал.2 ГПК не установява задължение за ЧСИ, не е направено възражение от длъжника по дължимите се такси и разноски, нарушенията са констатирани от орган който не е компетентен Изводите на дисциплинарната комисия , че такова нарушение е налице съответствуват на даденото тълкуване в т.11 от ТД№2/2013г.ОСГТК на ВКС. В същото се приема, че таксите по изпълнението се дължат от взискателя и се събират авансово, както от държавния съдебен изпълнител (чл. 73, ал. 3 ГПК), така и от частния съдебен изпълнител (чл. 80 ЗЧСИ. Предварителното внасяне на таксите от взискателя и точното определяне, начисляване и събиране на дължимите такси за отделните изпълнителни действия съобразно тарифа по чл. 78, ал. 2ЗЧСИ е задължение на частния съдебен изпълнител. Неизпълнението на тези задължения представлява несъответствие между правно дължимото и фактическото поведение, т.е. налице е противоправно поведение. По силата на изрични законови разпоредби таксите по изпълнението се дължат от взискателя и по правило се събират авансово, като по изключение разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ допуска дължимата от взискателя такса да бъде събрана впоследствие по реда на чл. 410, ал. 1 ГПК. Посочва се, че неизпълнението на частния съдебен изпълнител на задължението му по чл. 80 ЗЧСИ, вр. чл. 29, 33 и 34 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, като събере направо от длъжника таксата, дължма от взискателя, е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.67 ЗЧСИ и при неговото констатиране може да бъде ангажирана дисциплинарна му отговорност, когато от субективна страна същото е извършено виновно, т.е. като се съобрази субективното отношение на частния съдебен изпълнител към противоправното му поведение. Дисциплинарната отговорност е санкция за виновно неправомерно поведение на частния съдебен изпълнител и се изразява в налагане на предвидени в закона санкции – задължава го да претърпи определени неблагоприятни последици вследствие неговото виновно неправомерно поведение. Такава последица е дисциплинарно наказание, което следва да се определи при преценка тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено същото и поведението на частния съдебен изпълнител, във всеки отделен случай.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че за нарушението по чл.426 ГПК не е могъл да се запознае с данните по делото, тъй като изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ М. П., с което е нарушено правото му на защита, но и неправилно дисциплинарната комисия е тълкувала разпоредбата на чл.426 ГПК. Съдебният изпълнител своевременно е бил уведомен за разглеждане на дисциплинарното производство и е имал възможност да организира защитата, при което е бил представляван в дисциплинарното производство от адв.С. С. , а правилно дисциплинарната комисия е приела, че е нарушена разпоредбата на чл.426, ал.1 ГПК , след като ЧСИ е уважил молба на взискател [фирма] от 25.11.2015г. за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ М. П. въпреки , че е същият е загубил качество на надлежна страна поради сключен договор за цесия.
Неоснователно е и възражението, че съдебният изпълнител не е имал задължение да се поставя уведомление по чл.50, ал.4 ГПК за да се счита за надлежно връчена призовка за доброволно изпълнение на длъжника. В случая поканата е изпратена за връчване от ЧСИ Р. Г., район на действие ОС София, тъй като адреса на длъжника е в К.. Същата в свое постановление е отбелязала, че е посетила адреса, но е отбелязала, че няма достъп до посочения ап.1, на [улица], а не че адресът на фирмата е напуснат, както твърди жалбоподателя. Ето защо дисциплинарната комисия правилно е приела, че е налице нарушение на съдебния изпълнител произтичащо от ненадлежно връчена покана за доброволно изпълнение, след като не е приложена разпоредбата на чл.50, ал.5 ГПК, изискваща при липса на достъп до адреса да се залепи уведомление по чл.47, ал.1 ГПК, каквото действие не е извършено.
Правилно е прието, че са налице нарушения по чл. 458 ГПК и чл. 191, ал. 2 ДОПК, като са предприети действия по принудително изпълнение по изп.д.№205/20016г. без да е изпратено съобщение до Националната агенция по приходите и без да се изчака тридесетдневния срок за получаване на съответното удостоверение от НАП, предвиден в закона, тъй като държавата се смята винаги за присъединен взискател на дължимите и от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. В случая съдебният изпълнител е изпратил съобщение до НАП едва на 20.04.2016г. и на същата дата е пристъпил към превод на постъпилата сума по банкова сметка на представителя на взискателя.Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че се касае до наличие само на едно нарушение, за което неправилно са му наложени две отделни наказания.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, за това че не е налице нарушение на чл.460 ГПК, тъй като съдебният изпълнител няма задължение да изготви разпределение на събраната сума, тъй като няма задължение да присъедини НАП и [фирма] като взискатели по делото. В случая съдебният изпълнител е бил надлежно уведомен за наложен от НАП втори обезпечителен запор и не е заделил сума за този кредитор, а като не е присъединил и дружеството [фирма], за което е знаел, че е кредитор на длъжника по изп.д.№312/2015г., е следвало да пристъпи към изготвяне на разпределение. Като не е извършил това процесуално действие същият е нарушил разпоредбата на чл.460 ГПК.
Изхождайки от всички обстоятелства, при които са допуснати нарушенията, в т.ч. и от липсата на настъпили неблагоприятни последици от незаконосъобразно предприетите изпълнителни действия и същевременно съобразявайки, че всяко нарушение в дейността на частните съдебни изпълнители оказва неблагоприятно въздействие върху престижа на професията и общественото доверие в нея, както и с оглед наличието на други дисциплинарни наказания, съдът намира, че за допуснатите от частен съдебен изпълнител И. Т. Ч. нарушения при провеждане на принудително изпълнение правилно са наложени дисциплинарни наказания по чл. 68, ал.1, т. 2 ЗЧСИ – глоба.
Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание . Настоящият съд намира, че принципът за съразмерност и съответност на санкцията към нарушението е спазен, предвид основната цел на дисциплинарното производство и необходимостта наказанието да въздейства така , че съдия- изпълнителят да не допуска подобни нарушения занапред, да се промени поведението му в посока спазване на закона.
Предвид изложеното и на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ, решението от 20.12.2017г. по дисциплинарно дело № 29/2017г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.8 ГПК и чл.23, т.4 от Наредба за заплащане на правната помощ жалбоподателят следва да заплати на ответниците разноски пред настоящата инстанция за юрисконсултски възнаграждения в размер на по 100 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава решение от 20.12.2017г. по дисциплинарно дело № 29/2017г. на Д. к. при К. на ч. с. и., с което са наложени наказания глоби на часния съдебен изпълнител И. Т. Ч..
Осъжда И. Т. Ч. да заплати на К. на ч. с. и. и на М. на п. по 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: