Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
София, 05.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря ИНА АНДОНОВА ………………и с участието на прокурора ………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1784 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е извънинстанционно – по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е било по молбата с вх. № 3283/6.ІІІ.2019 г. на „Акация ДПЖМ” ООД със седалище и адрес на управление в село Кортен, община Нова Загора, област Сливен, за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение № 520 на Старозагорския ОС, ТК, от 10.ХІ.2014 г, постановено по т. д. № 119/2014 г., с което е било открито производство по несъстоятелност на „ПСК Тера Строй Инвест – Стара Загора” АД: поради неговите свръхзадълженост и неплатежоспособност, двете състояния с начална дата 31.ХІІ.2013 г., както и за налагането на обща възбрана и запор върху имуществото на този търговец, за назначаването на негов временен синдик и за насрочването на първо събрание на кредиторите. Твърденията в молбата за отмяна са за наличие на основанието по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК: предвид узнаването от подателя й на „ново обстоятелство от съществено значение за свръхзадължеността и неплатежоспособността на несъстоятелния търговец”, а именно установеното с допълнително заключение на ССЕ от откритото съдебно заседание на 9.І.2019 г. по т. дело № 147/2018 г. на Пловдивския апелативен съд на вземания на длъжника към „Инмат” ООД и „Биндер” АД в общ размер на 8 260 774 евро (2 045 168 евро + 6 215 606 евро) по договори за финансово обезпечаване с предоставяне на залог от 29.ІV.2011 г. Допълнително в свои писмени бележки по делото търговецът настоящ молител инвокира доводи, че решението, чиято отмяна претендира било „очевидно неправилно” в частта му относно определената начална дата на състоянията на свръхзадълженост и неплатежоспособност на длъжника „ПСК Тера Строй Инвест – Стара Загора” АД, понеже било постановено „при неизчерпателно изяснена фактическа обстановка”, докато правилното определяне на релевантната дата щяло да рефлектира спрямо правата на участниците в производството по несъстоятелност да оспорват действия и сделки, сключени от длъжника през т. нар. „подозрителен период”.
Ответната по молбата за отмяна „Банка Пиреос България” АД-София, в депозиран по делото писмен отговор по реда и в срока на чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК, е изразила становище, че искането за отмяна на горепосоченото влязло в сила решение по чл. 630 ТЗ е неоснователно: предвид факта, че този акт на съда по чл. 613 ТЗ е бил постановен по искане именно на кредитора „Акация ДПЖМ” ООД, докато същата кредитна институция има качеството на присъединен кредитор – на основание чл. 629, ал. 4 ТЗ, в образуваното пред Старозагорския ОС т. д. № 119/2014 г. Освен това дружествата „Инмат” ООД и „Биндер” АД били свързани лица с длъжника в това производство „ПСК Тера Строй Инвест – Стара Загора” АД /чрез физическото лице Динко Пеев/ и затова посочените от молителя две вземания към тях не били осчетоводени.
Чрез своя синдик ответното по молбата за отмяна „ПСК Тера Строй Инвест – Стара Загора” АД писмено е заявило, че тя е процесуално недопустима /просрочена/, тъй като твърдяното в нея обстоятелство нямало характера на „новооткрито”, а било известно на търговеца настоящ молител „още през 2014 г. или най-късно през 2016 г.”.
В проведеното открито съдебно заседание по настоящето извънинстанционно производство пред ВКС, страните, редовно призовани, не са били представлявани, с изключение на присъединеният в несъстоятелността на ответника кредитор „Банка Пиреос България” АД-София, която – на датата 12.ХІ.2019 г. – е била междувременно прекратена след вливане в „Юробанк България” АД. Последната е била надлежно конституирана в процеса като ответник и чрез своя юрисконсулт е заявила, че поддържа заявеното от праводателя си първоначално становище за неоснователност на молбата за отмяна.
Като взе предвид искането и становищата на страните, както и след като извърши проверка по заявеното основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 630 ТЗ, Върховният касационен съд, ТК, Първо отделение, приема следното:
Молбата за отмяна на решението за откриване на производство по несъстоятелност на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се явява неоснователна.
Ноторно е, че решението за откриване на производство по несъстоятелност няма сила на пресъдено нещо по отношение вземането на кредитора молител, но сила на пресъдено нещо се формира относно наличието на неплатежоспособност и/или свръхзадълженост и търговското качество на длъжника. Ето защо такова решение попада в обхвата на производството за отмяна по чл. 303 ГПК, а по аргумент от разпоредбите на чл. 630, ал. 3 ТЗ и чл. 304 ГПК, легитимирано да претендира отмяната е всяко лице, следователно и иницииралото производството по несъстоятелност.
В процесния случай данните по делото са, че „Банка Пиреос България” АД, присъединила се като кредитор по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ в откритото производство по несъстоятелност на старозагорското акционерно д-во „ПСК Тера Строй Инвест – Стара Загора” и предявила вземането си срещу този длъжник в размер на 5 960 998 лв. /главница и лихви/, е постигнала включването му в Списъка на приетите от синдика вземания. Търговецът настоящ молител, който е инициирал същото пр-во по несъстоятелност, е възразил по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу така приетото вземане на кредитната институция и след като възражението му е било оставено от същия съд без уважение с надлежно определение, той е предявил установителен иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ. По него е било образувано т.д. № 13/2016 г. по описа на Старозагорския ОС, ТК, приключило с решение № 406/14.ХІІ.2017 г. По въззивна жалба е образувано производство по т. д. № 147/2018 г. пред Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, който с определението си от закритото с.з. на 17.Х.2018 г. е допуснал изготвяне на допълнително заключение от назначената по делото ССчЕ със задача вещото лице „да извърши проверка дали коментираните от въззивния съд плащания от трети лица по изследваните банкови сметки са били взети предвид от кредитора „Банка Пиреос България” АД-София при определяне размера на предявените от него вземания в производството по несъстоятелност и ако „не”, да посочи размерите на дължимите към Банката суми за главница лихви и разноски така, както са индивидуализирани в т. 3 от Списъка с приети вземания на синдика, съставен по т. д. № 119/2014 г.”
Видно е в конкретната хипотеза от съдържанието на приложеното към настоящата молба за отмяна въпросно „Допълнително заключение” на ССчЕ за откритото с.з. на 9.І.2019 г. пред Пловдивския апелативен съд по горното дело (т. д. № 147/2018 г.), че същото включва следните две констатации:
1./ Извършените плащания от третото задължено лице „Инмат” ООД по сключените договори за финансово обезпечаване с предоставяне на залог от 29.ІV.2011 г. по изследваните банкови сметки са били взети предвид от кредитора „Банка Пиреос България” АД-София при определяне размера на предявените от него вземания в производството по несъстоятелност на „ПСК Тера Строй Инвест – Стара Загора” АД;
2./ Размерът на дължимите към банката суми за главница, лихви и разноски отговарят на сумите, индивидуализирани в т. 3 от Списъка с приетите вземания на синдика, съставен по т. д. № 119/2014 г. и обявен в ТР по партидата на същия длъжник.
Следователно така посоченото от молителя „Акация ДПЖП” ООД новооткрито обстоятелство е било известно на съда по несъстоятелност при постановяване на определението му по чл. 692, ал. 4, изр. 2-ро ТЗ по т. д. № 119/2014 г. – за оставяне без уважение на възражението на същия кредитор (с молба по чл. 625 ТЗ) срещу приемането на вземания на „Банка Пиреос България” АД-София, присъединила се по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ в същото производство. Горните две констатации обаче, обективирани в съдържанието на депозираното „Допълнително заключение” на ССчЕ в откритото с.з на 9.І.2019 г. пред Пловдивския апелативен съд по т. д. № 147/2018 г., по никакъв начин не засягат главния правен извод на съда по чл. 613 ТЗ в предхождащото това определение негово решение по чл. 630 ТЗ, с което е била уважена молбата на кредитора „Акация ДПЖМ” ООД за откриване на производство по несъстоятелност на старозагорското „ПСК Тера Строй Инвест – Стара Загора” АД. Ето защо, след като наведеното в настоящата молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК „ново обстоятелство” е напълно ирелевантно за установяване на състоянията на неплатежоспособност и свръхзадълженост на старозагорското акционерно д-во, липсва правно основание за отмяната на влязлото в сила решение № 520 на Старозагорския ОС, ТК, от 10.ХІ.2014 г., постановено по т. д. № 119/2014 г.
При този изход на делото в настоящето извънинстанционно производство по чл. 303 ГПК и предвид изрично направеното от ответната по молбата за отмяна „Юробанк България” АД-София искане по чл. 78, алинеи 3 и 8 ГПК, търговецът настоящ молител ще следва да бъде осъден да заплати на кредитната институция сума в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Акация ДПЖМ” ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в село Кортен, община Нова Загора, област Сливен, молба (с вх. № 3283/6.ІІІ.2019 г.) за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение № 520 на Старозагорския окръжен съд, от 10.ХІ.2014 г., постановено по реда на чл. 630 ТЗ по т. д. (н.) № 119/2014 г., НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 303, АЛ. 1, Т. 1 ГПК, като неоснователна.
О С Ъ Ж Д А молителя „Акация ДПМЖ” ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в село Кортен, община Нова Загора, област Сливен, ул. „Петко Енев” № 32 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛИНЕИ 3 и 8 ГПК – да заплати на ответната по молбата за отмяна „Юробанк България” АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „Околовръстен път” № 260, СУМА в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2