О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1470
София 22.11.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 434/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. а. п. срещу решение №2 от 03.01.2011 г. по гр. дело №499/2010 г. на Варненския апелативен съд в частите, с които е потвърдено решение от 15.06.2010 г. по гр. дело №95/2010 г. на Разградския окръжен съд за осъждане П. на Р. Б. да заплати на Р. Т. Д. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумите 2 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 650 лв. – обезщетение за имуществени вреди и първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 2 000 лв. до 10 000 лв., като касаторът е осъден да му заплати още 8 000 лв. Въззивният съд е приел, че ищецът е бил оправдан с влязла в сила на 03.02.2006 г. присъда по предявеното му обвинение по чл.290, ал.1 НК. Наказателното производство е образувано през 2004 г. Съобразно характера и степента на търпените болки и страдания е преценено, че за обезщетяването на ищеца са необходими 10 000 лв.
Ответникът по касационната жалба Р. Т. Д., Р., оспорва жалбата.
Жалбата е процесуално допустима с изключение на частта и относно иска за обезщетение за имуществени вреди. В тази част ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с цена до 5 000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която е уважен искът за заплащане на 650 лв. – обезщетение за имуществени вреди следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
П. на Р. Б. е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях за размера на обезщетението, както и относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ТР №1/04.01.2001 г. ОСГК на ВКС и ППВС №4/23.12.1968 г.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №2 от 03.01.2011 г. по гр. дело №499/2010 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 15.06.2010 г. по гр. дело №95/2010 г. на Разградския окръжен съд за осъждане П. на Р. Б. да заплати на Р. Т. Д. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 2 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и първоинстанционното решение е отменено в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 2 000 лв. до 10 000 лв. като П. на Р. Б. е осъдена да заплати на Р. Т. Д. още 8 000 лв. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение и са решени в противоречие с посочената практика на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. а. п. срещу решение №2 от 03.01.2011 г. по гр. дело №499/2010 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 15.06.2010 г. по гр. дело №95/2010 г. на Разградския окръжен съд за осъждане П. на Р. Б. да заплати на Р. Т. Д. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 650 лв. – обезщетение за имуществени вреди.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2 от 03.01.2011 г. по гр. дело №499/2010 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 15.06.2010 г. по гр. дело №95/2010 г. на Разградския окръжен съд за осъждане П. на Р. Б. да заплати на Р. Т. Д. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 2 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и първоинстанционното решение е отменено в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 2 000 лв. до 10 000 лв., като П. на Р. Б. е осъдена да заплати на Р. Т. Д. още 8 000 лв.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението в частта за оставяне без разглеждане жалбата на В. а. п. може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.