РЕШЕНИЕ
N1470
София, 05.12.2008 г. година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, V гражданско отделение в съдебно заседание на трети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретар Тодорова
изслуша докладваното от съдията Томов гр.д. № 154/2008 г.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.“а“ ГПК(отм), образувано по касационна жалба на Г. Я. А. , подадена чрез пълномощника а. Р от САК , против решение от 19.10.2007 г. по гр.д. № 203/2007 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-В отделение,с което е оставено в сила решение от 06.11.2006г по гр.д. №4291/2006г на Софийски районен съд по отхвърлен иск на основание чл. 38а от ЗЖСК .
В касационната жалба са изложени съображения за допуснати нарушения по чл.218б ал.1, б“в“ ГПК . Процесуалните правила са нарушени поради неправилно игнориране на доказателства по чл. 101 от ГПК и несъобразяване с конкретни писмени доказателства ,за сметка на свидетелски показания. Незаконосъобразно са преценени предпоставките на иска по чл. 38а от ЗЖСК и необосновано е направен извод ,че ответникът е упражнявал явно , необезпокоявано владение върху годен обект ,за срока на придобивната давност.
Ответниците по касация М. М. К. и М. И. К. от гр. С. са заявили становище, че жалбата е неоснователна.съображения са развити в писмена защита , претендират се разноски .
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима .
Разгледана по същество ,касационната жалба е неоснователна.
С решението, предмет на касационно обжалване, по иск с правно основание чл.38а ЗЖСК за освобождаване на имот предявен от касатора Г. Я. А. като член кооператор на ЖСК „Български художник” срещу М. и М. К. , които не са кооператори ,Софийски градски съд е приел на свой ред ,че обектът не е бил валидно разпределен на ищеца по реда на чл.28,ал.1, т.5 ЗЖСК, тъй като не е бил свободен , нито е бил изключителна собственост на ЖСК , че ищецът не установява активна легитимация да води иска по чл.38а ЗЖСК срещу трети лица за имот , който е само съсобствен на ЖСК по приращение . Искът е приет за неоснователен , тъй като ответниците противопоставят и свое придобивно основание по давност за процесния мезонет № 74 вх. „Е” от сградата на бл. 259, като началото на владението им е поставено от началото на 1995г насетне, фактическата власт е предадена съгласно предварителен договор от 1994г , от строителя на конкретния обект , тогава вече завършен в груб строеж и до предявяване на иска през 2006г е изтекъл полезния срок по чл. 79 от ЗС .
Крайните изводи на въззивния съд са правилни , а по отношение на признатото в полза на ответниците придобивно основание,следва да бъдат изцяло споделени .
Правото на собственост в лицето на ЖСК върху процесния имот действително е елемент от фактическия състав на чл.38а ЗЖСК с оглед активната легитимация на ищеца – кооператор по този специален иск , но от това не следва изискване самото право да е безспорно между Ж трети лица. Именно поради това третите лица със самостоятелни права ще изтъкнат същите възражения по иска с правно основание чл. 38а от ЗЖСК , които биха имали в общия исков процес по един спор за собственост ,т.е те ще са в положението да установят положителните факти , от които черпят право ,но без правен интерес инцидентно да въвеждат в спора въпроси ,предмет на правоотношенията между кооперацията и нейните членове при уредбата на ЗЖСК.
Ето защо условията за действителност на взето от орган на ЖСК решение за разпределение , в частност обсъждания протокол на ОС на ЖСК „ Български художник” от 08.04.2000г и приемането на ищеца за член на кооперацията по протокол от общо събрание на 17.12.2005г ,въззивният съд действително не е имал основание да обяви за нищожни поради това ,че ЖСК не е била изключителен собственик на разпределеното имущество. Решаващият съд не е имал и задача да изследва инцидентно вътрешния акт , отношенията между Ж нейните членове извън основанията и редът , регламентиращ съдебен контрол върху решения на общото събрание по ЗЖСК . Изводите на въззивния съд в тази насока обаче не са решаващи за изхода на спора по настоящето дело.
Успешното провеждане на посочения иск е в пряка зависимост от правото на собственост на ЖСК върху спорния обект, което право законът позволява да бъде изгубено , ако друг го придобие . Именно това е установено , като Софийски градски съд е достигнал до обосновани изводи по отношение на обстоятелството кога е възникнал обект на вещното право , годен за бъде завладян, кога е отстъпена фактическата власт върху имота след завършването на сградата в груб строеж , съответно кой е началният момент на владението . Ищецът не е установил обстоятелство ,от което може да бъде направен извод за прекъсване на владението или обстоятелства , които по силата на правна норма да изключат този придобивен способ . Касаторът поддържа основание за обратен извод , предвид писма и заповеди на ДИТК от 1998г и Столична РДНСК от 2005г във връзка с разрешения и санкции,свързани с водоснабдяване и електрифициране на сградата,респ.забрана жилищата в нея да се обитават . Както правилно е съобразил въззивния съд , администативните процедури по контрола върху строителството нямат отношение към владението като придобивен способ . В заповед ДК №23-451/24.10.2005г. на чието съдържание касаторът гради тезата си , противно на твърденията му , се констатира „напълно завършен строеж” , който се ползва по предназначение ,но не е приет по установения ред .
По отношение приемането на цитираната заповед като доказателство се поддържат доводи са съществени процесуални нарушения ,макар доказателството да е било обсъдено в мотивите. Порцедиране по чл. 101 от ГПК спрямо преписи от писмени доказателства ,приложени от ищцовата страна към молбата от 23.06.2006г и изключени поради това ,че страната не е представила намиращия се у нея документ ,чиито препис е заверен ,не е процесуално нарушение . В случй на възложено и неизпълнено задължение по чл. 101 ГПК (отм) с оглед последиците за процеса, не е от значение дали издателят на документа е официален орган , самата страна, или трето лице . Страната , позоваваща се на определени официални свидетелстващи или диспозитивни документи , от които не разполага с оригинал ,може да постави въпрос за изискването им по реда на доказателствените искания. Избраният от защитата подход процесуалните действия на първостепенния съд по чл. 101 от ГПК да се изтъкват като отменително основание ,вместо да се съобразят допустимите доказателствени средства и делото да се попълни с онези писмени доказателства , считани от страната за относими , не обосновава извод за процесуално нарушение по смисъла на чл. чл.218б ал.1, б“в“ ГПК.
Неоснователен е ,на следващо място , доводът ,че фактическото състояние на изградена в груб строеж сграда следва да бъде отречено за период ,предхождащ приемането на норма в ЗУТ(изм. ДВ бр.65/2003г), изрично предвиждаща издаването на констативен протокол за този факт , да се приеме , че едва след формулирането на легалната дефиниция за „груб строеж” по §5 т.46 от ДР на ЗУТ такъв може да съществува , съответно наличието на годен обект на собственост и владение да бъде позитивно обвързано с момента на съставяне на протокола по чл. 181 от ЗУТ, а не към момента на осъществяване на самия строеж.
Неоснователен и доводът ,че владението на ответниците не било явно , нито манифестирано . Не само свидетелските показания ,но и всички обстоятелства по делото явно сочат на обратния извод . Събраните гласни доказателства , включително показанията на св. Д като един от учредителите на ЖСК безпротиворечиво установяват ,че до лятото на 1999г блокът е бил ограден с ограда и е осъществявана охрана от строителната фирма , която да гарантира именно владението на купувачите с предварителни договори . Безспорно владението е продължило да бъде явно и след 1999г , без да е прекъсвано . Прекъсване на електрозахранването по реда на една административна санкция не прекъсва владението. Санкционеране на обитаването не е санкционирене на владението като придобивен способ. Тъкмо поради това ,че купувачите с предварителен договор от строителя владеят конкретните ,довършени от тях имоти , всички те от отстъпената по договор със ЖСК на СФ „М” квота с право на разпореждане, а уговорката по това съглашение е отпаднала предвид развалянето на договора за строителство от 22.10.1991г , ЖСК „Български художник” е предприела през 2000г разпределение чрез общото си събрание ,за да манифестира претенциите си спрямо обектите от „така наречената квота Б. ” , като е задължила съответните кооператори(т.3.5) да заведат исковете по чл. 38а от ЗЖСК при условието ,че в противен случай ще ги изключи . Това е видно от съдържанието на обсъждания протокол. Ищецът не е попаднал между „задължените” по този ред кооператори ,тъй като формално е приет за член на ЖСК едва през 2005г и към момента на предявяване на настоящия иск на 21.02.2006г ,в полза на владелеца е изтекъл полезния давностен срок.
В тази насока правилно решаващият съд е извършил преценка на цялостния доказателствен материал и е приел ответниците за собственици , а иска чл. 38а от ЗЖСК за неоснователен .
Следва да се присъдят разноски пред настоящата инстанция съобразно изхода на спора , касаторът следва да заплати на ответниците 2 лева разноски за процесуално представителство
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на V г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 19.10.2007 г. по гр.д. № 203/2007 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-В отделение
ОСЪЖДА Г. Я. А. да заплати на М. М. К. и М. И. К. сумата 2500 лева разноски по делото .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: