ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1473
София, 18. декември 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5394 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 264/02.06.2014 на Плевенския окръжен съд по гр.д. № 339/2014, с което е отменено изцяло решение № 312/26.02.2014 на Плевенския районен съд по гр.д. № 6238/2013 и са уважени предявените искове за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът П. г. по е. и х. т. „П. А. З.“, П., представляван от адв. В. Д. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за съдържанието на нарушението по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, а именно считат ли се за последователни работните дни, когато са разделени от почивни или празнични дни, както и по въпроса за критериите за определяне на дисциплинарното наказание по чл. 189, ал. 1 КТ. Позовава се на противоречива съдебна практика по първия въпрос и счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Прилага решение от 07.03.2011 г. по в.гр.д. № 47/2011 г. на ОС – Плевен и Решение № 3075/26.07.2013 по в.гр.д. № 516/2013 г. на ОС – Благоевград.
Ответницата по жалбата Д. К. Й. – Н. от П., представлявана от адв. З. Т. от ПАК я оспорва, като счита че повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото, не е налице противоречие с приложената съдебна практика, нито са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „старши учител по практическо обучение” по безсрочен трудов договор. Ищцата не се е явила на работа на 25.01.2013 г. и на 28.01.2013 г., поради което със заповед от 31.05.2013 г. й е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“. Въззивният съд е приел, че това нарушение на трудовата дисциплина, неправилно е квалифицирано като такова по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като граматическото тълкуване на цитираната разпоредба води до извода, че два последователни дни, следва да са непрекъснати, да са два работни дни в рамките на една работна седмица и не могат да бъдат разделени от почивни дни или национални празници. Приел е също, че конкретните отсъствия следва да се възприемат като друга форма на неявяване на работа – по чл. 187, т. 1 КТ, която разпоредба урежда видовете нарушения на трудовата дисциплина и сред тях е неявяването на работа и тъй като разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ е специална, то няма основание за разширително тълкуване. Освен това налагането на дисциплинарното наказание „дисциплинарно уволнение“, съгласно чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, не е съобразено с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, а именно да се съобрази тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Неявяването на 25.01.2013 г. за два часа производствена практика, които са били проведени предходната седмица, не е довело до неизпълнение на основното задължение на учителя да преподава на учениците предвидения по учебен план материал, а неявяването на 28.01.2013 г. е било във връзка със заповед № РД-09-05/18.01.2013 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с която този ден е бил обявен за неучебен поради провеждане на национален референдуми, а ищцата не е подала предварително заявление за ползване на платен отпуск, поради обстоятелството, че до 24.01.2014 г. е била в болничен, което също не е причинило вредни последици за работодателя, свързани с осигуряване на заместващ учител или промяна в учебната програма. Предвид изложеното, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, като е уважил иска за признаване незаконност на уволнението, поради това, че не е налице хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, както и затова, че тежестта на наложеното наказание не съответства на тежестта на извършеното от работника нарушение и на обстоятелствата около неговото извършване. Уважени са и исковете за възстановяване на предишната работа, както и за заплащане на обезщетение в размер на 4205, 10 лева за оставане без работа за шест месеца.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като първият въпрос обуславя решението и е разрешен в противоречие с установената практика, че по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ работните дни са последователни и когато са разделени от почивни дни или официални празници, както се установява и от приложените решения.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на № 264/02.06.2014 г. на Плевенския окръжен съд по гр.д. № 339/2014 г.,
Указва на касатора П. г. по е. и х. т. „П. А. З.“ – [населено място] и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 155, 08 лева като представи документ за извършения превод.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.