О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1474
София, 23.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5376 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. С. Д. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. П. А., против въззивното решение № 3474 от 15 май 2015 г., постановено по гр.д. № 6358 по описа на Софийския градски съд за 2014 г., с което е потвърдено решение № 1573 от 17 февруари 2014 г., постановено по гр.д. № 1639 по описа на районния съд в гр. София за 2013 г. в частта му за отхвърляне на предявените от Д. против З. Ю. М. от [населено място] искове по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 7490 лева обезщетение за ползване на имот за периода 14 януари 2010 г. – 12 февруари 2012 г. и по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1661,33 лева лихва за периода 14 януари 2010 г. – 14 януари 2013 г., и в тежест на касатора са присъдени разноски.
В касационната жалба като основания за обжалването се поддържат нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът заявява неправилно тълкуване на чл. 233, ал. 1 ЗЗД, тъй като съдът се е основал на неотносими към разпоредбата факти и фактически е приел, че имотът се ползва само ако има хора в него и те извършват някаква дейност, но не и когато в имота се съхраняват вещи. Оспорен е изводът на съда, че имотът не е ползван след прекратяването на наемния договор, тъй като той е основан на недоказани твърдения в процеса и на неправилно обобщаване и възприемане на свидетелските показания. Като неправилно се сочи и заключението, че касаторът не се е противопоставил на ползването на имота, без да се съобразят водени съдебни дела и изпратена покана за доброволно изпълнение от частен съдебен изпълнител до наемателя за освобождаване на имота. Твърди се, че след прекратяване на договора за наем наемателят е продължил да използва имота като е съхранявал лични вещи в него въпреки противопоставянето на наемодателя. Сочи се, че в тежест на наемателя е да върне наетата от него вещ, като неизпълнението на това задължение е свързано с предвидените в чл. 236, ал. 2 ЗЗД последици. Касаторът намира за неправилен изводът на съда, че в имота има „изоставени вещи, с ниска стойност, изхабени и стари”, без тази квалификация за вещите да бъде направена по съответния ред. В изложение на основанията за допускане на касационната жалба, включено в касационната жалба, се поддържа искане за допускането му в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата З. Ю. М. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. В. С., в отговор на касационната жалба оспорва наличието на изрично изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба и излага становището си за липса на основание за допускането му, както и за неоснователността на жалбата.
Въззивният съд напълно е споделил изложените от първата инстанция мотиви и е препратил към тях по реда на чл. 272 ГПК. По оплакванията за необоснованост се приема, че при въвода във владение в имота, осъществен по силата на влязло в сила между страните съдебно решение по иск по чл. 233 ЗЗД, имотът е бил необитаем, като в него са открити изоставени вещи с ниска стойност. Счетено е, че макар тези вещи да имат отношение към дейността на ответницата, не се налага извод, че тя е ползвала имота до деня на въвода, а използването му не се установявало и от събраните гласни доказателства. Съдът е приел, че ответницата не е ползвала имота в процесния период нито за дейността, за която го е наела, нито за друга дейност, включително не е имала ключ от него, съответно ищецът не се е противопоставял на ползването, защото такова не е имало, и дори е имал свободен достъп до имота преди осъществяването на въвода.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по поставения от касатора правен въпрос дължи ли наемателят на наемодателя обезщетение за ползата, от която е бил лишен последният, ако след прекратяването на договора за наем наемателят продължи ползването на имота, изразяващо се в съхраняване на негови вещи, въпреки противопоставянето на наемодателя, за да се провери дали даденото от въззивния съд разрешение по него не е в нарушение на практиката на ВКС, намерила израз в решение № 477 по гр.д. № 1081/2009г., ІІІ г.о.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 183,03 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 3474 от 15 май 2015 г., постановено по гр.д. № 6358 по описа на Софийския градски съд за 2014 г.,
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 183,03 лева, като в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание след представянето на доказателство за внесената държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: