5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
София, 13.03.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4222 от 2016 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. В. от [населено място] срещу решението на Ямболския окръжен съд, постановено на 04.07.2016г. по в.гр.д.№177/2016г., в частта, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд, с което движимите вещи са разпределени и поставени в дял на съделителите по реда на чл.353 ГПК, а допуснатият до делба лек автомобил „Опел“, модел „Вектра“ с рег. [рег.номер на МПС] е изнесен на публична продан и делото е върнато на първоинстанционния съд за провеждане на процедура по чл.347 и сл. ГПК и произнасяне с решение в тази част.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че решението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, в която се приема, че когато след влизане в сила на решението за допускане на съдебна делба се установи, че вещта, предмет на делбата, е погинала и не съществува или настъпи факт, водещ до прекратяване на съсобствеността, съдът е длъжен да отчете последиците на този факт и ако между съделителите не съществува съсобственост, да прекрати производството във втората фаза на делбеното производство /решение №387/29.09.2010г. по гр.д.№439/2009г. на Второ ГО на ВКС; решение №58/07.04.2016г. по гр.д.№6249/2015г. на Второ ГО на ВКС; решение №6/08.03.2013г. по гр.д.№655/2012г. на Второ ГО на ВКС; решение №387/29.09.2010г. по гр.д.№439/2009г. на Второ ГО на ВКС/. Поддържа, че съдът не се е произнесъл и не е взел предвид доводите, че не само недвижимият имот /работилница за изваряване на ферментирали плодове/, но и намиращите се в нея движими вещи /три броя казани за изваряване на ракия и три броя серпантини/ също са продадени на публична продан, като счита, че с оглед на това е налице и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба М. К. Д. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване , като съображенията за това са следните:
Производството е за делба във фазата по извършване.
С влязло в сила решение, постановено на 27.04.2015г. по гр.д.№134/2014г. по описа на Районен съд-Тополовград между съделителите В. С. В. и М. К. Д. е допуснато извършване на съдебна делба при равни квоти на дворно място с площ от 765кв.м., представляващо ПИ с №566, кв.110 по ПУП на [населено място], заедно с построените в това дворно място едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 120кв.м. и сграда на допълващо застрояване – работилница, построена през 2004г., както и движими вещи : холова гарнитура с дамаска на бежов фон, цветна; секционна библиотека – 5 модула, бяла на цвят; холова маса-елипсовидна, разтегателна, кафява; спални комплекти – 2 броя, производство на [населено място]; 4-крилен гардероб с надстройка, кафяв; кухненски диван-разтегателен; кухненски комплект-тръбна мебел /ъглов идван, 2 броя столове, разтегателна кухненска маса, правоъгълна/; кухненско обзавеждане комплект от 8 части – 6 броя шкафове, СКШ 3 броя, барплот цвят череша; шкаф за баня – 1 бр., климатик-колона 1 бр.; 1 бр. хладилник „Б.“; 2 броя бойлери; пералня „Б.“; готварска печка „Р.“; микровълнова фурна; соларна батерия; 7 броя абажури; казани за производство на ракия – 3 броя; серпантини – 3 броя; щори вертикални – 5 комплекта и два телевизора, както и лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. [рег.номер на МПС] .
С решението на първоинстанционния съд делбата е извършена като недвижимият имот и лекият автомобил са изнесени на публична продан, а движимите вещи са разпределени между съделителите по реда на чл.353 ГПК като в дял на съделителя В. С. В. са поставени готварска печка „Р.“, соларна батерия, 3 броя казани за ракия и 3 броя серпентини, а в дял на М. К. Д.-останалите движими вещи.
По подадени от двамата съделители въззивни жалби въззивният съд е приел, че след като е установено, че притежаваните от съделителите идеални части от недвижимия имот са възложени въз основа на протокол за извършена публична продан на други лица и вече не принадлежат на участващите в делбеното производство, то в тази част решението на първоинстанционния съд следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено поради липса на предмет.
По отношение на движимите вещи въззивният съд е приел, че предвиденият в чл.347 и чл.350 ГПК ред не е спазен от първоинстанционния съд. Посочено е, че този ред изисква най-напред съдът да състави проект за разделителен протокол на основание чл.347 ГПК и въз основа на заключението на вещото лице, след което да призове страните, да предяви проекта и да изслуша възраженията им в открито съдебно заседание съгласно чл.350 ГПК и едва след като извърши тези действия, да постанови решение, с което да състави и обяви за окончателен проекто-разделителния протокол /чл.350, изр. 2 ГПК/, която може и да се различава от проекта при зачетени възражения на страните. Прието е също така, че съдът следва да посочи кой от двата способа ще приложи, както и по какви причини, като задължително се изложат и съображения за пристъпване именно към съответния способ, а вместо това първоинстанционния съд е поставил в дялове на страните процесните движими вещи без да спази изискванията на цитираните правни норми, поради което е прието, че в тази част решението е недопустимо.
За недопустимо е прието и решението в частта, с която лекият автомобил е изнесен на публична продан по причина, че не са изложени съображения защо се прилага този способ, като е посочено, че публичната продан е субсидиарен, а не основен способ за ликвидиране на съсобствеността и намира приложение в случай, че делбата не може да бъде извършена по реда на чл.352 ГПК и чл.350 ГПК, липсват или са неоснователни възлагателните претенции по чл.349 ГПК и не е възможно разпределение по чл.353 ГПК, т.е. прилага се когато е единствената алтернатива за извършване на делбата и когато приложението на други начини е невъзможно. Прието е, че делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав и за изпълнение на указанията, дадени във въззивното решение.
Доводите на съделителя В. С. В., свързани с твърденията му, че заедно с недвижимия имот и намиращите се в работилницата за изваряване на ферментирали плодове движими вещи / три броя казани за изваряване на ракия и три броя серпантини/ също са продадени на публична продан, са обсъдени от въззивния съд само с оглед твърденията за нищожност на решението по допускане на делбата, като са приети за неоснователни. По въпроса за значението на това обстоятелство за извършването на делбата и за неговото доказване въззивният съд не се е произнесъл.
С оглед на така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване, като с оглед особеностите на разглеждания случай /обстоятелството, че в първоинстанционното производство копие от изпълнителното дело е било изискано, но впоследствие върнато, т.е. в кориците на делото липсват копия от експертизите, приети в изпълнителното производство, както и от всички постановления за възлагане/ и наведените от касатора доводи въпросът, по който се допуска касационно обжалване следва да бъде уточнен /т.1 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/ както следва: какви са правомощията на въззивния съд при обжалване на решение по извършване на делбата, с което допуснатите до делба движими вещи са разпределени между съделителите по реда на чл.353 ГПК, при наведени от съделителите твърдения, че част от тези движими вещи вече не принадлежат на участващите в делбеното производство лица, тъй като са изнесени на публична продан заедно със сградата, в която се намират и са възложени по реда на чл.496 ГПК на трето за делбеното производство лице. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед спецификите на спора и липсата на задължителна практика в хипотеза, при която първоинстанционният съд първоначално е изискал копие от изпълнителното дело, но е върнал същото, т.е. доказателства за това кои вещи са били предмет на възлагателното постановление липсват. И тъй като преценката за избора на способ за извършване на делбата на движимите вещи /обикновена покъщнина и оборудване за производство на ракия/ следва да бъде извършена общо, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване в частта, касаеща делбата на всички движими вещи.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решението, постановено на 04.07.2016г. по в.гр.д.№177/2016г. по описа на Ямболския окръжен съд в частта, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд, с което движимите вещи са разпределени и поставени в дял на съделителите по реда на чл.353 ГПК, а допуснатият до делба лек автомобил „Опел“, модел „Вектра“ с рег. [рег.номер на МПС] е изнесен на публична продан и делото е върнато на първоинстанционния съд за провеждане на процедура по чл.347 и сл. ГПК и произнасяне с решение в тази част.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 162.80лв. /сто шестдесет и два лева и 80ст./ за разглеждане на касационната жалба по същество и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства, че държавната такса е внесена, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Председател:
Членове: