Р Е Ш Е Н И Е
№.148
гр.София, 16.03. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
и с участието на прокурора СТАМЕНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1111/2008 година, по описа на V г.о.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по к. жалба на П. к. „О”, с. Р., Софийска област, срещу въззивното решение от 30.11.2007 год. по гр.дело № 725/2007 год. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, пети състав, с което е оставено в сила решение № 83 от 09.02.2007 год. по гр.дело № 552/2006 год. на К. окръжен съд. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове.
Ответникът по касация А. за д. вземания-гр. София не ангажира становище по жалбата.
Представителят на П. на Република България е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от кооперацията-касатор срещу А. за д. в. искове по чл.1, ал.1 ЗОДОВ във връзка с чл.17, ал.6 ДОПК за присъждане на обезщетение за вреди от незаконни актове на публичен изпълнител при АДВ, състоящи се в определяне на по-ниска от данъчната оценка на имотите продажна цена – в противоречие с чл.235, ал.3 ДОПК, които вреди са претендирани като съизмерими с разликата между данъчната и определената от публичния изпълнител оценка на имотите – съответно: 7 700 лева за парцел **** в кв.3 по плана на с. Д. село, общ. Кюстендил с площ 3330 кв.м. и търговска сграда-фурна в същия имот, и 16 289 лева за парцел ****имот пл. № 5 от кв.4 по плана на с. П., общ. Кюстендил, с площ 1654 кв.м., заедно с търговска сграда-магазин, застроена в същия имот. Окръжният съд приел, че действителна продажба не е била извършена, тъй като с отмяната на съобщението от 08.02.2006 год. с влязлото в сила решение по адм.дело № 93/2006 год., се считат отменени и последващите актове на публичния изпълнител във връзка с определяне купувачите на двата имота и разпределението на сумите за погасяване задълженията на кооперацията. Според съда, не били налице предпоставките по чл.17, ал.6 ДОПК – нямало влязъл в сила акт на публичния изпълнител-ИРМ К. по изп.дело № 802/2003 год., с който да е била извършена публична продан на двата имота при пазарни цени, които да са по-ниски от данъчните им оценки.
Въззивният съд потвърдил решението, но с по-различни мотиви. Прието било, че търгът с тайно наддаване е бил проведен на 20.03.2006 год. и постановленията за възлагане на имотите на лицата, спечелили търга са влезли в сила, но кооперацията-ищец/сега касатор/ не е доказала твърдението си, че е претърпяла вреди, съизмерими с разликата между действителната данъчна оценка на недвижимите имоти в с. Д. село и с. П. и началната продажна цена, респ. цената, на която са били продадени, определена от публичния изпълнител с разпореждане № 0802/2003/003657/20.12.2005 год. Според апелативния съд, ищецът/касатор/ не е ангажирал доказателства за данъчната оценка на имотите за 2006 година, с оглед публичната продан, осъществена на 20.03.2006 год. Прието е по-нататък, че ищецът/касатор/ не е релевирал възраженията си, основани на чл.235, ал.3 ДОПК, респ. да е поискал спиране на изпълнителното производство до определяне на контролната оценка по реда на чл.236 във връзка с чл.235 ДОПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения:
За да се ангажира отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ във връзка с чл.17, ал.6 ДОПК, задължените лица по смисъла на чл.14 ДОПК следва да докажат, че са претърпяли вреди от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им. В случая, кооперацията-ищец/сега касатор/, която се позовава на чл.235, ал.3 ДОПК, като твърди, че двата имота са продадени на цена по-ниска от данъчната им оценка, е следвало да докаже каква е била действителната данъчна оценка на имотите за 2006 год., след като търгът с тайно наддаване е предявен на 20.03.2006 год. Апелативният съд правилно е приел, че действителната данъчна оценка на имотите за 2006 година не може да се установява чрез размера на заплащаните данъци, нито чрез декларацията по чл.17, ал.1 ЗМДТ за предходната данъчна година или чрез стойността на имотите по дълготрайните материални активи, която се води по сметка № 2* П. е отречена доказателствената сила на представените в тази насока документи, доколкото удостоверяват изгодни за техния издател факти и не могат да бъдат противопоставяни на страната, която не ги е подписала. С основание въззивният съд е отказал да зачете доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги на ищцовата к. , доколкото не би могло да се приеме, че същите са водени редовно/чл.146 ГПК, отм./.становено е, че самата сметка № 203 е била поправена досежно годината, за която се води – цифрата „4”, изписана машинописно, е поправена ръкописно на „5”/срвн. л.50 от гр.дело № 552/2006 год. на ОС К. /.
Апелативният съд правилно е приел, че видно от мотивите на решение № 180 от 28.07.2006 год. по адм.дело № 93/2006 год. на К. окръжен съд, кооперацията-ищец/сега касатор/ е обжалвала определената с разпореждането от 20.12.2005 год. окончателна оценка на имотите, предмет на публичната продан, като със заповед № 18 от 20.01.2006 год. изпълнителният директор на АДВ е възложил извършването на нова/контролна по смисъла на чл.236, ал.1 ДОПК/ оценка, но досието по изпълнителното дело не съдържа доказателства за приключила процедура по определяне на такава оценка. С оглед на това, правилно е прието и че ищецът/сега касатор/ е пропуснал да предяви възраженията си, основани на чл.235, ал.3 ДОПК в производството по определяне на новата/контролната/оценка по чл.236 ДОПК, респ. да поиска спиране на изпълнителното производство до приключване на процедурата по определянето й.
В обобщение, обжалваното решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 30.11.2007 год. по гр.дело № 725/2007 год. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, пети състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: