Р Е Ш Е Н И Е
№ 148
София, 20.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на трети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Ванюша Стоилова и в присъствието на прокурора………………..като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1125 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.73 ал.2 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието срещу решение от 8.10.15г.по дисц.д.№ 13/2015г.на Дисциплинарната комисия при КЧСИ,с което е отхвърлено искането му с изх.№ 94-00-192/22.04.15г.за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Г. З.,частен съдебен изпълнител,рег.№ 888,район на действие ОС П. за заявените в него нарушения,като неоснователно.
В жалбата се поддържа,че решението е постановено в нарушение на материалния закон,при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.Изложени са съображения,че по проверените 11 бр.изпълнителни дела ЧСИ е допуснал следните нарушения :на чл.426 ал.1 вр.с чл.429 ал.1 ГПК- при образуването им не е извършил проверка на правосубектността на заинтересованата страна ; не е спазил разпоредбата на чл.426 ал.3 вр.с чл.127 ал.1 т.2 ГПК,изискваща да се установи редовността на молбата за образуване на изп.дело; не е съобразил разпоредбата на чл.443 ГПК ,като е наложил запори върху вземанията на длъжника от трети лица многократно надвишаващи сумите по вземанията; нарушил е разпоредбата на чл.436 ал.3 ГПК,като е изпратил на окръжния съд жалбите с възраженията,и копие от изп.дело със закъснение повече от два месеца от законоприетия срок.
Ответникът по жалбата ЧСИ Г. З. счита,че е неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Представителят на К. на ЧСИ моли да бъде оставено в сила решението на дисциплинарната комисия.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че жалбата е постъпила в срока по чл.73 ал.2 ЗЧСИ и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт – чл.73 ал.4 ЗЧСИ.
За да се произнесе по основателността й съдът взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение,като откаже да наложи дисциплинарно наказание на ЧСИ З.,дисциплинарната комисия е приела,че същият не е допуснал първото заявено в искането на министъра на правосъдието нарушение – неспазване на разпоредбата на 426 ал.3 вр.с чл.127 ал.1 т.2 ГПК или образуване на дело въз основа на нередовна искова молба.Изложени са съображения,че проверяваните 11 бр.изп.дела са образувани въз основа на молба от съответния взискател- цесионер,легитимиращ се с договор за цесия за вземане против длъжника,молбите съдържат идентични искания за запори и действия,подписани от един и същи юрисконсулт – Д. Д.,който представя пълномощно от съответния взискател,както и справки за редовно подадени уведомления по чл.62 КТ за назначаването му на длъжност юрисконсулт за всяко от дружествата- взискатели.Направен е извод,че молбите отговарят на чл.426 ГПК – съдържат задължителните реквизити,обуславящи редовността на молбата за образуване на изпълнително производство; посочването на ЕИК, седалище и адрес на управление на съответното дружество е достатъчно за пълната индивидуализация на субекта,поради което не е необходимо да се изписва името на законния му представител; няма законово изискване за нотариална форма на упълномощаването при образуване на изпълнително дело,нито за поставяне на печат върху молбата за образуване или върху пълномощното.Посочването на трето лице-бенефициент,което да получава сумите по изп.дела не е нередовност на молбата,а е допустимо след като е надлежно изразена волята на взискателя.
По следващото нарушение : несъразмерност на изпълнението дисциплинарният състав е приел,че ЧСИ е извършил действията,поискани от взискателя.По всяко изп.дело ЧСИ е наложил по 15 запора върху вземания на длъжника от трети лица,вкл.и от [фирма],откъдето са постъпвали всички плащания по всички дела.След постъпване на плащанията от „У. Б.”ЧСИ З. е вдигнал всички запори и от тях не са постъпили допълнителни суми,поради което е направен извод,че не е налице нарушение на чл.443 ГПК.
По заявеното нарушение,касаещо сроковете за администриране на постъпилите по делата жалби,респективно нарушаване на разпоредбата на чл.436 ал.3 ГПК дисциплинарният състав е приел,че забавянето при администриране на жалбите заедно с писмените мотиви по чл.436 ал.3 ГПК в рамките на два месеца е оправдано предвид обема на действията – администриране на жалби по 47 дела,част от които са 11-те проверявани.
По заявеното нарушение за неизследване на правосубектността на заинтересованата страна по изп.дела №№ … е прието,че ЧСИ не е допуснал нарушение при конституирането на цесионера като частен правоприемник на взискателя на основание чл.429 ал.1 ГПК.Изложени са съображения,че представените договори за цесия са напълно редовни от външна страна,сключени са чрез пълномощник адв.Т.,който е бил упълномощен от възложителя с всички права,вкл.с правата по чл.34 ал.3 ГПК и съответно са осъществили прехвърлителното си действие,като правата върху вземането са преминали върху цесионера.
Решението на ДК на КЧСИ е подписано с особено мнение от представителя от квотата на МП,който счита,че действията на ЧСИ З.,изразяващи се в отказ по искането на длъжника по всички процесни изпълнителни дела да вдигне запорите върху банковите му сметки,като остави единствено запора върху банковите сметки на дружеството в [фирма] ,съставляват нарушение на чл.443 ГПК,за което следва да се наложи наказание.
Изводите на дисциплинарния състав,че ЧСИ З. не е извършил нарушения на чл.426 ал.3 вр.с чл.127 ал.1 т.2 ГПК и на чл.426 ал.1 вр.с чл.429 ал.1 ГПК са съответни на закона и данните по делото. Неоснователен е доводът на министъра на правосъдието,че молбите за образуване на изп.дела са нередовни поради липса на изписване на името на законния представител на взискателя,тъй като тези данни са проверими при справка в Търговския регистър.Няма законово изискване за нотариална форма на упълномощаването при образуване на изпълнително дело,както и за поставяне на печат върху молбата за образуване,нито върху пълномощното.Волята на законния представител на дружеството е обективирана в молбата за образуване на изп.дело и същият е надлежно представляван от пълномощник – юрисконсулт.
Неоснователно се поддържа довода,че ЧСИ не е извършил проверка на правосубектността на частния правоприемник.По посочените 3 бр. изп.дела са представени договори за цесия от 9.09.14г.,сключени чрез пълномощник – адв.К. Т..Видно от приложените към изп.дела пълномощни адв.Т. е бил упълномощен от възложителя с всички права,включително с правата да се разпорежда с вземането както намери за добре.Правилно дисциплинарният състав е приел,че задължение на ЧСИ е да следи за външната редовност на основанието,от което произтича правоприемството,а в случая доколкото липсват видими пороци в изразяването на волята на страните по договора за цесия, законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.429 ал.1 ГПК.
Основателно е обаче оплакването за необоснованост на обжалваното решение в частта,с която е прието,че ЧСИ З. не е извършил нарушение на разпоредбата на 436 ал.3 ГПК,изразяващо се в допуснато забавяне при администриране на жалбите по чл.435 ГПК до компетентния съд.Съгласно чл.436 ал.3 ГПК преписката се изпраща след изтичане на тридневния срок за възражения на страната ,която е получила препис от жалбата по чл.435 ГПК.Посоченото действие би следвало да се извърши в следващия работен ден след постъпване на възражението или изтичане на срока за възражение.Разпоредбата е възпроизведена и в чл.15 от Наредба № 4/6.02.2006г.за служебния архив на частните съдебни изпълнители към ЗЧСИ.В случая по проверяваните изпълнителни дела са постъпили възражения от длъжника на 14.11.14г. и на 24.11.14г.,а жалбите са изпратени на съда на 27.01.15г.;8.02.15г. и на 26.02.15г.Вярно е,че обемът на действията не е малък- администриране на жалби по 47 бр.дела,по които ЧСИ е изготвил писмени мотиви съгласно чл.436 ал.3 ГПК,но се касае за идентични дела,поради което съдът приема,че забавянето от близо два месеца е извън рамките на разумния срок.Ето защо счита,че е налице твърдяното нарушение и в тази му част обжалваното решение е неправилно.
Настоящият състав на ВКС намира,че е налице и следващото заявено нарушение на чл.443 ГПК,изразяващо се в това,че ЧСИ е оставил без уважение исканията на длъжника по всички процесни изпълнителни дела да вдигне запорите върху банковите му сметки,като остави единствено запора върху банковите сметки на дружеството в [фирма].Според посочената разпоредба длъжникът може да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя начини на изпълнение.Ако съдебният изпълнител прецени,че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя,той насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане.В рамките на това свое правомощие ЧСИ З. е следвало да съобрази своите действия с възражението на длъжника [фирма] от 29.09.14г.и да остави единствено запора върху банковите сметки на дружеството в [фирма] до размера на пратендираните суми.За всяко от вземанията по процесните дела /по изп.д.№ .. – за 6229.99лв; по изп.д.№ .. – за 4981.61лв; изп.№ .. – за 4981.61лв;по изп.д.№ .. – за 4981.61лв; по изп.д.№ ..– за 4238.76 лв; по изп.д.№ .. – за 4238.76 лв;по изп.д.№ ..- за 4238.76 лв; по изп.д.№ .. – за 4238.76 лв; по изп.д.№ .. – за 4238.76 лв; по изп.д.№ .. – за 5150.15 лв; по изп.№ ..– за 5150.15 лв/ЧСИ е наложил по 15 запора върху вземания на длъжника от трети лица,което налага извод за нарушение на принципа на адекватност и съразмерност на изпълнението,установен в чл.12 и чл.13 от Етичния кодекс на ЧСИ.Съобразно посочения принцип частният съдебен изпълнител предприема изпълнителни действия,с оглед на всички данни и обстоятелства по делото,включително при отчитане размера и характера на вземането и процесуалното поведение на длъжника.Частният съдебен изпълнител избира този начин на изпълнение,който в максимална степен отговаря на целите на изпълнението,служи за удовлетворяване на признати от съда права и е най –ефективен.Преценката на ефективността предполага отчитане на времетраенето,разходите и отражението на изпълнението върху икономическата сфера на страните.В случая извършените от ЧСИ З. действия по налагане на запорите,извършени по 11 изпълнителни дела, несъмнено е довело до увеличаване на тежестта на разноските за длъжника,поради което съдът не споделя изводите на дисциплинарния състав,че не е налице дисциплинарно нарушение.
По изложените съображения ВКС в настоящия състав намира,че подадената жалба е частично основателна.Обжалваното решение следва да се отмени в частта,с която не е наложено дисциплинарно наказание на ЧСИ Г. З. за допуснати от него нарушения на разпоредбите на чл.436 ал.3 ГПК и на чл.443 ГПК.
Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност,поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушенията,обстоятелствата,при които са извършени,други провинения на наказаното лице.
Изхождайки от обстоятелствата,при които са допуснати нарушенията,от техния характер и произтичащите от тях последици,както и от факта,че липсват данни на ЧСИ З. да е налагано друго дисциплинарно наказание,съдът намира,че за нарушението на чл.436 ал.3 ГПК следва да му се наложи глоба в размер на 200 лв,а за нарушението на чл.443 ГПК – глоба в размер на 300 лв,или общо 500 лв.
С оглед изхода на делото разноски не следва да се присъждат,а следва да останат в тежест на страните така,както са направени.
Воден от горното и на основание чл.73 ал.4 ЗЧСИ, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 8.10.15г.,постановено по дисциплинарно дело № 13/15г.на Дисциплинарната комисия на К. в частта,с което е отхвърлено искането на Министъра на правосъдието за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Г. З.,частен съдебен изпълнител,рег.№ ..,район на действие ОС П. за нарушения на разпоредбите на чл.436 ал.3 ГПК и на чл.443 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА на Г. С. З. ,с рег.№ .. на К.,с район на действие ОС П.,на основание чл.68 ал.1 т.2 ЗЧСИ дисциплинарно наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. 2.