6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
София, 27.03.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3845 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№20820/17.07.2017г., подадена от Р. А. С. от [населено място] срещу решение №855/01.06.2017г., постановено от Варненския окръжен съд, Гражданско отделение по в.гр.д.№534/2017г., в частта по извършване на делбата, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него по реда на чл.31, ал.2 ЗС иск за осъждането на В. Т. да му заплати сумата от 9180лв. обезщетение за ползването на апартамент №15-Б в периода от 01.05.2012г. до 22.05.2015г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск по чл.86, ал.1 ЗС за осъждането на В. Т. да му заплати сумата 1314.33лв. лихва за забава върху обезщетението за лишаване от ползването на апартамента, както и в частта, с която е осъден да заплати разноски по отхвърлената част от исковете, респ. по уважения иск на В. Т..
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК /в редакцията на ГПК, действаща към момента на подаване на касационната жалба/. Излагат се съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса допустимо ли е при делба на идеални части от поземлен имот, върху която е построена сграда в режим на етажна собственост, в която съделителите притежават два самостоятелни обекта, тези идеални части да бъдат изнесени на публична продан като самостоятелен обект или следва да се разпределят в процентно съотношение между самостоятелните обекти. Ако се приеме, че посочената в изложението съдебна практика по така поставения въпрос е неотносима в конкретния случай, касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса при делба във фаза по извършване на повече от един самостоятелен обект от една етажна собственост следва ли прилежащата им обща част от земята да се раздели пропорционално между тях и по какъв начин да стане това.
В частта по предявените претенции по сметки касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:
1.За да се освободи от отговорност за заплащане на обезщетение, следва ли съсобственикът, който ползва самостоятелно съсобствената вещ да даде реална възможност на другия съсобственик да ползва вещта или е достатъчно само да му отправи покана за това;
2.Спирането на ел.захранването на съсобственото жилище от страна на ползващия съсобственик съставлява ли пречка за ползването му по предназначнение;
3.Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните;
4.Длъжен ли е съдът да даде указания на страната за събиране на доказателства при изрично релевирани във въззивната жалба процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото.
Поддържа също така, че ако се приеме, че сочените от него решения на ВКС досежно претенцията за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот са неотносими към настоящия казус, то е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за да се ползва едно жилище по предназначение необходимо ли е да има ел.захранване и ако същото е спряно умишлено, това пречка ли е за ползването му по смисъла на чл.31, ал.1 ЗС. Поддържа, че основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице и по въпроса влиза ли в правомощията на процесуалния представител на страната да приема от името на доверителя си всякакви изявления от насрещната страна, направени в съдебното заседание дори да не са пряко свързани с предмета на делото, за което е упълномощен.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба В. Н. Т. изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Производството е за делба във фазата по извършване.
С решение №3669/22.07.2013г., постановено по гр.д.№20738/2011г. по описа на Варненския районен съд, е допуснато извършването на съдебна делба на гараж №4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №10135.1026.106.1.20 по КККР на [населено място], разположен на първи/партерен етаж в сграда №1, находяща се в ПИ № 10135.1026.106, с площ от 18.91кв.м.; апартамент №15-Б /по н.а.№31/23.05.1997г., том 26, н.д.№7132/1997г./, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №10135.1026.106.1.14 в същата сграда; ведно с 12.35 кв.м. идеални части от дворното място, находящо се в [населено място], [улица], представляващо поземлен имот с идентификатор №10135.1026.106.1 при равни квоти между съделителите Р. А. С. и В. Н. Т..
В обжалваното решение е прието, че делбата на недвижимите имоти следва да бъде извършена чрез изнасянето им на публична продан. Изложени са съображения, че разпоредбите за възлагане в случая са неприложими поради навършване на пълнолетие на двете деца, родени от прекратения между страните брак, а доколкото съпоставени помежду си недвижимите вещи са със съществено и качествено различни характеристики, предназначение, особености и стойност, то случайното им разпределение чрез жребий е невъзможно и неудобно, а по същите съображения неподходящ се явява и способът на служебно разпределение на вещите, още повече и при липса на каквото и да било искане в тази насока от страните и при липса на доказателства, които да обосноват разрешение на въпроса коя точно вещ на кой точно съделител да бъде служебно разпределена.
За правилен е приет изводът на първоинстанционния съд, че е неоснователно искането за възлагане на допуснатите до делба 12.35кв.м. идеални части от дворното място, както и за посочването им като идеални части, принадлежащи към делбените имоти-апартамент и гараж. Изложени са съображения, че идеалните части не представляват неразделни части от апартамента и гаража, предмет на делбата, тъй като видно от приложения нотариален акт за покупко-продажба №31/1997г. тези идеални части са описани като самостоятелен предмет на сделката и съставляват самостоятелен предмет на делбата. С оглед на това и доколкото като самостоятелен обект на делба идеалните части от дворното място не могат да бъдат възложени на съделителите поотделно, е прието, че и идеалните части следва да бъдат изнесени на публична продан.
Така изложените от въззивния съд съображения, че идеалните части от дворното място съставляват самостоятелен предмет на делбата, а не неразделни части от допуснатите до делба апартамент и гараж обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос допустимо ли е при делба на идеални части от поземлен имот, върху който е построена сграда в режим на етажна собственост, в която съделителите притежават в съсобственост самостоятелни обекти, които са предмет на делбата, делба на тези идеални части да бъде извършена чрез изнасянето им на публична продан като самостоятелен обект или следва да се разпределят в процентно съотношение между самостоятелните обекти. Касационно обжалване следва да се допусне по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК в редакцията на тази разпоредба преди изменението, обн.ДВ.бр.86/2017г., тъй като така уточненият въпрос до настоящия момент не е бил поставян на разглеждане пред тричленните състави на ВКС.
По исковете по чл.31, ал.2 ЗС и лихва, предявени от Р. С., въззивният съд е приел, че в процесния период /01.05.2012г.-22.05.2015г./ В. Т. и децата й не са живели или ползвали съсобствения апартамент, макар да са останали да живеят в апартамента след развода поне до началото на 2012г.
Прието е, че по делото липсват доказателства В. Т. да пречи, възпрепятства или ограничава Р. С. да ползва процесния апартамент, независимо от факта, че ел.енергията към жилището е преустановена по нейна молба през пролетта на 2012г. Изложени са съображения, че обезщетението, предвидено в чл.31, ал.2 ЗС по своя характер представлява обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неупражненото право на съсобственика да ползва съсобствената вещ, когато това неупражняване е пряка и непосредствена последица от поведението на ползващия съсобствената вещ друг съсобственик – когато последният е лишил или е създал пречки за неползващия съсобственик да ползва съсобствената вещ съобразно правата си, т.е. че това обезщетение се дължи само ако ползващият вещта съсобственик е лишил неползващия съсобственик от правото му да ползва вещта или е създал пречки за това.
Взето е предвид обстоятелството, че в съдебно заседание на 21.05.2012г. по гр.д.№64/2012г. на Варненския районен съд В. Т. чрез пълномощника си е отправила ясно и недвусмислено насрещната си покана до Р. С. да получи ключовете за напуснатия от нея имот, като от изявлението на процесуалния й представител „моля ответната страна да си вземе ключовете обратно“ се установява както изявлението, така и фактическите действия, манифестиращи ясно готовността й да предаде владението на бившия си съпруг. Изложени са съображения, че ако упражняващият фактическата власт съсобственик е вербализирал пред другия съсобственик изричната си готовност да предостави или разпредели ползването на съсобствения обект и тази възможност съществува, той се освобождава от отговорност. А след като съсобственикът не се възползва от наличната възможност да ползва общата вещ, същият няма право на обезщетение, защото в този случай няма лишаване от ползване поради неправомерно поведение на другия съсобственик, а нежелание да се ползва, доколкото смисълът на чл.31, ал.2 ЗС е съсобственикът да е искал да ползва, но това му желание да е било възпрепятствано целенасочено.
Изложените от въззивния съд съображения досежно наличието на предпоставки за освобождаването на ползващия имота съсобственик от отговорността за заплащане на обезщетение по реда на чл.31, ал.2 ЗС противоречат на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС – решение №241/10.11.2014г. по гр.д.№928/2014г. на Първо ГО на ВКС, решение №119/11.03.2009г. по гр.д.№3204/2008г. на Второ ГО на ВКС и ТР №7/02.11.2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че лично ползване на съсобствен имот е налице и когато съсобственик е отправил покана до другия съсобственик да ползва съсобствения имот, но такава възможност обективно не съществува или поканата е формална и не е осигурена реална възможност за ползване. В решение №119/11.03.2009г. по гр.д.№3204/2008г. на Второ ГО на ВКС е прието, че за да се освободи от отговорност съсобственикът следва да предложи на другия съсобственик да ползва вещта лично според правата му в съсобствеността и да му осигури възможност реално да упражнява това свое право. В същия смисъл е и решение №241/10.11.2014г. по гр.д.№928/2014г. на Първо ГО на ВКС. Поради това следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК в редакцията на тази разпоредба преди изменението, обн.ДВ.бр.86/2017г. по въпроса за да се освободи от отговорност за заплащане на обезщетение, следва ли съсобственикът, който ползва самостоятелно съсобствената вещ да даде реална възможност на другия съсобственик да ползва вещта или е достатъчно само да му отправи покана за това.
Не следва да се допуска касационно обжалване по останалите, поставени от касатора въпроси, тъй като те не обосновават сами по себе си крайния извод на въззивния съд за неоснователността на предявената по реда на чл.31, ал.2 ЗС претенция.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №855/01.06.2017г. по в.гр.д.№534/2017г. по описа на Варненския окръжен съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. /двадесет и пет лева/ по касационната жалба срещу въззивното решение в частта по извършване на делбата на 12.35кв.м. от дворното място и 253.79лв. /двеста петдесет и три лева и 79ст./ в частта по предявения по реда на чл.346 ГПК иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване и да представи доказателства, че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: