1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 148
[населено място] 03,12, 2012 год.
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при участието на секретаря: Н.Т.
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
т.дело № 533/12година.
Производството е по чл.47, т.4 ЗМТА, образувано по иск на Ц. К. А. от [населено място] за отмяна на постановеното от арбитър Б. Г. арбитражно решение № 2160 от 01.10.2009г. по арб.д. №2160/2009г. Ищцата поддържа, че решението е постановено при лишаването й от възможност да участвува в арбитражното производство, тъй като не е била надлежно уведомена, нито за образуването на посоченото арбитражно дело, нито за постановяване на решение по него. Научила за производството от поканата за доброволно изпълнение, получена на 26.03.2012г.Развито е още оплакване, че подписаната от ищцата арбитражна клауза не била индивидуално договорена, а освен това била и неравноправна, като се позовава на Директива 93/13/Е..
Ответникът – [фирма] – [населено място], чрез пълномощника си – адв. Н. О. оспорва иска като недопустим, а по същество – като неоснователен.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното :
Исковата молба е подадена в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА и е процесуално допустима,поради което следва да бъде разгледана по същество. Неоснователно е поддържаното от ответника по иска за недопустимост на сезирането, поради предявяване на претенцията извън срока по чл.48, ал.1 ЗМТА. Приложената към арбитражното дело товарителница №1000001314844, придружена с разпечатка от електронната система на [фирма] – [населено място], не установява факта на валидно връчване на атакуваното по реда на чл.47 ЗМТМА арбитражно решение.В товарителницата е отбелязано, че изпратената до ищцата пратка по арбитражното дело не е била връчена на адресата. Този факт всъщност не се оспорва, а се излага и в отговора на дружеството по настоящето дело. Следователно, налага се извод за липса на редовно връчване на съобщението за решението, тъй като чл.18, ал.4 от общите условия на кредита за револвиращ заем, лимитивно очертаващ хипотезите, при които страните са уговорили фингирано връчване на документи и книжа в образуваното пред арбитър Г. арбитражно производство не съдържат основание като отбелязаното/ уточнено в писмо на ответното дружество/ – „отсъствие от адреса”.С оглед изложеното не е опровергано от ответника, обстоятелството, че ищеца е бил уведомен за постановяване на арбитражното решение с призовката за доброволно изпълнение, получена от него на 26.03.2012г. спрямо която дата и срока за подаване на исковата молба по чл.47 ЗМТМА е спазен.
Не е налице основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.2 ЗМТА.Страната е поддържала, че подписаната от нея арбитражна клауза не била индивидуално договорена, освен това била и неравноправна. Доводът е правно необоснован, тъй като страната не оспорва факта, че е подписала договора за револвиращ кредит, респективно и общите условия към него / под които също е положила подпис, който не оспорва/ Следователно, същата се е съгласила с всички условия по договора, а факта на постигане на съгласие по договорките установява и индивидуалната договореност на правата и задълженията, обективирани от договора и общите условия към него.Страната лаконично и общо е посочила, че арбитражната клауза била и неравноправна защото „ създавала в неин ущърб значителна неравноправност в правата и задълженията, произтичащи от договора”. По този начин същата счита, че е установила такава неравноправност,за която е поддържала, че съобразно чл.3, пар.1 Директива 93/13 Е. съдът е задължен да извършва служебно преценка във връзка с арбитражно решение, постановено без явяване на потребителя за неравноправие на страните. Но както и страната е цитирала част от разрешенията на директивата, тази преценка се извършва само доколкото са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства, в рамките на сходни национални производства. Разглеждания случай не е такъв, тъй като съобразно законовата дефинитивност на понятието неравнопоставена клауза / чл.143 ЗЗП/ арбитражната клауза не е неравноправна, а и страната не е сочила конкретни съображения водещи до извод различен от вече направения.
Ищцата установява, обаче, наличие на твърдяните от нея обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.4 ЗМТА. За да е налице посоченото основание, следва да бъде установено, че в резултат на нарушаване на процедурните правила, тя е била лишена от възможност да участвува в арбитражното производство – не е била надлежно уведомен за арбитражното производство или поради независещи от нея причини не е могла да вземе участие в производството. В разглеждания случай,призовката за арбитражното производство е изпратена от арбитър Г. чрез куриерска служба „ Е. експрес” с товарителница № №100000967822,като съгласно протокола за проведеното заседание от 01.10. 2009г. уведомяването е прието за редовно. Към арбитражното дело не е представено копие от тази товарителница, такова е приложено към отговора на ответника, но от него не може да бъде направен извод, че именно исковата молба и приложените документи са били изпратени на А..Според писмо от 17.07.2012г. на „ Е. експрес” на 04.03.2012г. е направен неуспешен опит за доставка на пратката/ съдържаща арбитражното решение/ по причина „ отсъствие на получател”. И в случая, обаче в самата товарителница не е посочена причината /тя е изведена от писмо на куриерската служба/, поради която не е връчена доставката, за да бъде направен категоричен извод, че е налице някоя от изброените в чл.18.4 от общите условия хипотези. Следователно, при липса на доказателства за това че исковата молба и доказателствата, както и призовка за проведеното заседание са връчени надлежно на А. / отбелязването в товарителницата е за „документи”, без да е посочено какво точно е било изпратено./, то следва да се приеме, че не е налице и редовното й уведомяване за проведеното арбитражно производство.При данни за това, че и решението не е било връчено съобразно изискванията на договорките в общите условия на договора, налице са предпоставките по чл.47, т.4 ЗМТА.
Неоснователно е изразеното разбиране от ответника, че призоваването на ищеца за арбитражното производство не е било необходимо, поради предварително постигнато в чл.18, т.1 съгласие арбитъра да се произнесе само по писмените доказателства, без призоваване на страните.Тази договорка не може да дерогира императивното изискване произтичащо от закона – арг. чл.31 и чл.27 ЗМТА, за призоваване на ответника в арбитражното производство с връчване на препис от исковата молба и доказателствата. Още повече, че арбитъра е провел открито заседание с участието на дружеството, при което редовното призоваване на ответника е съставлявало абсолютна процесуална предпоставка за законосъобразното развитие на арбитражното производство.
По изложените съображения арбитражното решение следва да бъде отменено на основание чл.47, т.4 ЗМТА,а делото върнато на арбитър Г. за ново разглеждане съобразно чл.49 ЗМТА.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 47,т.4 ЗМТА арбитражно решение №2169 от 01.10.2009г., постановено от арбитър Б. Г. в производство по арбитражно дело №2160/09г. и ВРЪЩА арбитражното дело на арбитър Б. Г. за ново разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: