О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
гр. София, 05.03.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 103 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Л. В. И. от [населено място], чрез пълномощника му адвокат Н. В., обжалва в срок въззивното решение от 21.09.2011 год. по гр. д. № 474/2011 год. на Пернишкия окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска за делба на дворното място в [населено място], представляващо парцел * в кв. 14 с площ 1565 кв. м., заедно с построените в него жилищна сграда, състояща се от сутерен и етаж, две стопански постройки и гараж, в частта, с която са определени делбените квоти в допуснатия до делба имот пл. № *, представляващ 1/3 ид. ч. от парцел * в кв. 14 в размер на 1/15 ид. ч. за всеки от съделителите и в частта за разноските, присъдени в тежест на касатора.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваните му части поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита за неправилен извода на съда за липса на съпружеска имуществена общност относно застроения недвижим имот между общия наследодател на страните и съпругата му, направен въз основа единствено на обстоятелството, че констативният нотариален акт за собственост е издаден след смъртта на последната, вместо да се обсъдят в съвкупност събраните доказателства за упражнявано съвместно владение по време на брака им, което не е сторено. Въпреки липсата на позоваване на ответника Е. И. на придобивна давност, въззивният съд недопустимо приел наличието на такава относно ? ид. ч. от застроения имот, при наличие на придобивна сделка дарение от баща му и липсата на доказателства за демонстрирано изрично намерение да свои дяловете на сънаследниците си в частта, наследена от тяхната майка. Тази наследствена част не е могла да бъде предмет на разпоредителните сделки от наследодателя В. Г. в полза на част от ответниците, както и не са предмет на прехвърляне стопанските сгради и гаража, които като самостоятелни обекти е следвало да се допуснат до делба.
Относно парцел * – отреден за три самостоятелни имота – *, * и *, касаторът поддържа неправилност на извода на съда за приложение на чл. 283 ГПК /отм./, като се позовава на разрешението по т. 1, б. „е” ППВС № 2/82 год. Съображения относно делбените квоти не са изложени в касационната жалба.
В приложеното изложение касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК, като формулира материалноправния въпрос- дали представлява съпружеска имуществена общност имот, владян от двамата съпрузи, за който констативният нотариален акт за собственост е издаден след смъртта на единия съпруг.
Позовава се на противоречива съдебна практика в посочените две решения: № 176 от 15.03.2010 год. по гр. д. № 3057/2008 год. на ВКС, ІІІ г. о. и № 245 от 19.03.2010 год. по гр. д. № 596/2009 год. на ВКС, І г. о., както и на т. 2 от ППВС № 5/72 год.
Поддържа противоречие с практиката на ВС, цитирана в изложението, и по друг формулиран въпрос – дали гаражът е самостоятелен обект на собственост и съответно – дали се счита за прехвърлен гаражът при разпореждането с имота, ако не е изрично посочен в акта.
Същото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа и по поставения въпрос – дали делбата на поземлен имот, участвуващ в съсобствен УПИ, може да се извърши само между наследниците на собственика на този имот, без да се извършва делба със съсобствениците, собственици на останалите имоти, образуващи този УПИ. Касаторът се позовава на т. 1, б. „е” от ППВС № 2/82 год.
Формулирани са и въпросите: относно възможността при наличие на действително деривативно придобивно основание, собственикът да се позовава на оригинерно такова, който според касатора е решен в противоречие с решение по гр. д. № 2266/81 год. на ВС, І г. о., както и относно придобивната давност между сънаследници – произнасянето в обжалваното решение е в противоречие с решение № 302 от 24.06.2011 год. по гр. д. № 1168/2010 год. на ВКС, І г. о.
Касаторът поставя и процесуалноправен въпрос, по който според него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 19 от 30.05.2011 год. по гр. д. № 262/2010 год. на ВКС, ІІ г. о. – произнасяне по непредявено възражение.
Ответниците Л. В. И., П. В. И. и Е. В. И., чрез адв. Д. М., опорват наличието на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради липсата на релевантност на поставените въпроси за изхода на спора за делба на имотите, както и на противоречивото им решаване с цитираната и представена съдебна практика.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение в обжалваните от ищеца части, въззивният съд е приел, че недвижимият имот, представляващ п. * в кв. 14 по плана на [населено място], с площ 1 565 кв. м., ведно с построената в него жилищна сграда е бил индивидуална собственост на наследодателя на страните В. Г., тъй като позоваването на давността като придобивен способ е осъществено след смъртта на съпругата му С. Г., поради което и правото на собственост не е било притежавано в режим на съпружеска имуществена общност между тях. С оглед извършените приживе от наследодателя разпоредителни сделки в полза на двама от синовете му и на трето лице /внучката му А./, имотът не е останал в наследството, като относно обявяването нищожността на продажбата на ? ид. ч. от мястото в полза на Е. В., съдът е приел наличие на придобивна давност вследствие упражняваната фактическа власт с оглед на обстоятелството, че същият е собственик на построената в това дворно място въз основа на отстъпено право на строеж през 1976 год. друга жилищна сграда. Съдът се е позовал на записванията в този смисъл на представената по делото скица от 2002 год. С оглед обслужващия характер на другите сгради в имота – стопански постройки, вкл. и гараж без строителни книжа, съдът кредитирал показанията на свидетелите относно състоянието им на полуразрушени и паянтови постройки, поради което и счел за неоснователен предявения иск за делбата им.
Въпросът за придобиване на правото на собственост на основание давностно владение по време на брака и снабдяването с констативен нотариален акт за това право след смъртта на единия съпруг, обусловил извода на съда за индивидуална собственост на имота в лицето на снабдилия се с нотариален акт съпруг, е релевантен за изхода на спора за делба на имота с оглед приетата липса на останало наследство след смъртта на родителите на страните при наличието на разпоредителните сделки въз основа на издадения нотариален акт.
В решението № 176 по гр. д. № 3057/2008 год. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, поради което и представляващо задължителна съдебна практика, е прието по поставения въпрос за действието на придобивната давност, че позоваването на нея е неотносимо към придобиването на правото на собственост, което настъпва автоматично след изтичането на законния срок на владението на имота. Моментът на придобиването на вещното право е предмет и на т. 2 от ППВС № 5/72 год., поради което и следва да се приеме, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в тази му част.
По въпроса за статута на стопанските постройки и гаража в същото дворно място произнасянето на въззивния съд не е в противоречие с цитираните в изложението решения на ВС, в които е разглеждана възможността за уравнение на дяловете с такива имоти при съдебна делба. В настоящия казус въззивният съд е приел еднакъв режим на собствеността на спорните постройки с дворното място доколкото същите са с обслужващо предназначение и състоянието им към настоящия момент – полусрутени, без строителни книжа, и при липса на данни за характеристика на процесния гараж като такъв, с оглед установеното от свидетелите предназначение за сладиране на дърва, поради което и не се констатира поддържаното противоречие в произнасянето.
Въззивният съд е приел, че ответникът Е. В. е собственик на ? ид. ч. от горния имот на основание давностно владение, вследствие упражняваната от него в необходимия срок фактическа власт върху имота в този обем, доколкото договорът за продажбата й е бил обявен с влязло в сила решение за нищожен като привиден и прикриващ дарение. Доводът на касатора, че при наличие на разпоредителна сделка, каквато е прикритото дарение, позоваването на давност, и то без да е релевирана от този съделител, е неправилно, представлява касационно оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като не е релевантно за крайния извод за зачитане на правата на този съделител върху тази идеална част от имота. Същите съображения са относими и към въпросите за придобивната давност между сънаследници, и произнасянето по непредявено възражение в този смисъл, тъй като същите са ирелевантни за горния извод, а именно, че Е. В. е придобил правото на собственост върху ? ид. ч. от дворното място по дарение от наследодателя на страните, прикрито с договора за продажба.
Видно от данните по делото, съдът се е произнасял по възражение за давност, но същото касае парцел * в кв. 3 по плана на [населено място], искът за делба за който е отхвърлен, но в тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Относно парцел *, отреден за три самостоятелни имота пл. №№ *, * и * в кв. 14 по плана на [населено място], въззивният съд приел, че делбата следва да се допусне между страните на целия УПИ с оглед границите му по чл. 14, ал. 5 ЗУТ и липсата на проведена процедура по чл. 201 с. з. за разделянето му между собствениците на трите отделни имота в него. Поради това и с оглед равните права на страните – по 1/5 ид. ч. от притежаваната от наследодателя им 1/3 ид. ч. от този съсобствен с трети лица УПИ е определил и квотите им при допуснатата делба на този имот. Произнасянето в този смисъл не е в противоречие с т. 1, б. „е” ППВС № 2/82 год., където се разглежда въпроса за неделимост на имот, парцел, в който има сграда в режим на етажна собственост и възможността за делба между наследниците на един от съсобствениците върху правата, които е имал в общия парцел, без да засяга съсобствеността на неделимия парцел. Хипотезата е различна от настоящата, а доводът на касатора за допускане на делба на отделния обособен имот в рамките на отредения за него и другите два имота УПИ всъщност представлява оплакване за неправилност на решението в тази му част, а не основание за допускане на касацията.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, във вр. с чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 972 от 21.09.2011 год. по гр. д. № 474/2011 год. на Пернишкия окръжен съд по подадената от Л. В. И., чрез пълномощника му адвокат Н. В. касационна жалба против него в частта му относно делбата на дворното място в [населено място], представляващо парцел * в кв. 14, с площ от 1 565 кв. м., с построените в него сгради.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на горното въззивно решение в останалата му обжалвана част.
Указва на касатора да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса по сметка на ВКС в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и представи вносния документ, след което делото се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: