О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1480
София, 29.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 21 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 210 /2009 година по описа на трето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК.
„М” Е. гр. С. чрез управителя си Р. В. П. е обжалвало решението на Софийския градски съд от 15 октомври 2008г по гр.д. № 50830 /08г /вероятно се има предвид гр.д. № 830/2008г и че погрешно е вписана цифрата „50” пред 830/ с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд от 28.09.2007г по гр.д. № 27955/2006г. С това решение районният съд отхвърлил искът ,предявен от„М” Е. срещу С. В. С. от гр. Лом за сумата 2 800 лева,представляваща претендирано обезщетение за срока на предизвестието по чл.221 ал.2 КТ-т.е. за срок от два месеца в размер на брутно трудово възнаграждение на по 1 400 лева- заедно със законната лихва,считано от 15.12.2006г .
В изложението към касационната жалба се поддържат основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ,тъй като същественият материално правен въпрос-от кой момент следва да се счита „узнаването” за наложеното дисциплинарно наказание-от момента на връчване известието за доставяне-21.07.2006г на лицето обозначено като „дъщеря” или може да се приеме,че узнаването е станало и с получаване препис от исковата молба по настоящето дело,респ. след призоваването му чрез „Държавен вестник”-бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС и тази на съдилищата в страната. Освен това ако се допуснело касационно обжалване, с решението на Върховния касационен съд би се постигнало точното прилагане на закона и би имало значение за развитие на правото.
Върховният касационен съд след проверка н изложените основания за допустимост прие следното:
Вярно е че със заповед № 10 от 30.06.2006г на основание чл.330 ал.2 т.6 във вр. с чл.190 ал.1 т.3 и т.7 от Кодекса на труда /КТ/ С. В. С. от гр. Лом е бил уволнен дисциплинарно за това,че на 29.05.2006г, на 30.05.2006г и на 31.05.2006г не се явил на работа и че изоставил работното си място и предоставеното му жилище и самоволно напуснал територията на Германия- гр. Х. ул.”Лайбниц” 34-36, на следващия ден 01.06.2006г. Било е посочено че работникът дължал на работодателя обезщетение по чл.221 ал.2 и ал.4 т.2 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за два месеца.
Вярно е че тази заповед не е била връчена лично на работника,но е била изпратена по пощата и е била получена на 20.07.2006г от лице обозначено като „дъщеря”. При това положение решаващият съд приел,че след като обратната разписка не била оформена съобразно изискванията на ГПК-не били посочени имената на т.н.”дъщеря” и нейната възраст,трудовото правоотношение не било прекратено „ на заявеното от въззивника основание”. На това основание отхвърлил и предявения иск с правно основание чл.221 ал.2 КТ.
Като разрешен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,касаторът е посочил Р № 1* от 19.10.2000г по гр.д. № 1795/2000г 5 гр.отд. В това решение се третират въпросите за връчването на нотариална покана за прекратяване на наемен договор и е прието,че ако връчването не е редовно от гледна точка изискванията по ГПК /отм/,тогава и исковата молба би могла да служи за покана,ако срокът за предизвестието вече е бил изтекъл при разглеждане делото от въззивния съд и на това основание би могло да се иска опразване на наетото помещение.
В случая става въпрос за връчване заповед за наложено дисциплинарно наказание. Чл.195 КТ изисква тя да се връчи лично срещу подпис на работника или служителя ,или „При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя,работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка”.
Същественият въпрос по конкретното дело е дали въпреки,че известието за доставка по пощата не е било оформено съобразно изискванията на ГПК , ответникът по иска-уволненият дисциплинарно работник е узнал за уволнението и дали действително дължи обезщетение за срока на предизвестието по чл. 221 ал.2 ГПК в размер на 2 брутни работни заплати.
Настоящият състав приема,че по този въпрос практиката на ВС,на ВКС и на съдилищата е обратна на това което е приел Софийския градски съд-че Кодекса на труда не препраща към нормите на Гражданския процесуален кодекс и дисциплинарното наказание се смята за наложено само с факта на получаването на заповедта за уволнение ,изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.
Налице е основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд от 15.10.2008г по гр.д. № 830/2008г.
Задължава„М” Е. гр. С. да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 56 /петдесет и шест / лева в седмичен срок от получаване на съобщението за това.
Насрочва делото за 31 март 2010г за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: