1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1482
С., 20.12. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 860 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Т. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Т. Г. от АК-Стара З., против въззивно решение № 88 от 12.04.2012 г., постановено по в.гр.д. № 89 по описа за 2012 г. на Старозагорския окръжен съд, с което като е отменено решение № 1219 от 23.11.2011 г. по гр.д. № 6963/2010 г. на Старозагорския районен съд, е отхвърлен предявеният от К. Т. К. против Т. Г. Г. от [населено място], иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, за изменение на постановените с решение № 15 от 27.11.2008 г. по гр.д. № 736/2008 г. по описа на Старозагорския районен съд мерки за упражняване на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца – Т. К. Т. ЕГН [ЕГН] и К. К. Т. ЕГН [ЕГН], за осъществяване на лични контакти с децата и заплащането на издръжка. Със същото решение е уважен предявеният от Т. Г. Г. срещу К. Т. К. насрещен иск с правно основание чл. 56, ал. 6 СК, като е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица], вх. В, ет. 4, ап. 70 на Т. Г. Г..
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че се касае за основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по материалноправния въпрос, свързан с приложението на чл. 59, ал. 9 СК относно критериите и доказателствата касаещи преценката за наличие на обстоятелства, обуславящи изменение на мерките относно упражняване на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца с оглед защита интересите на децата, за който твърди, че е обусловил изхода на делото и е решен в противоречие със задължителната съдебна практика и сочи като такава разрешенията, дадени в п. V на ППВС № 1/1974 г. Представените първоинстанционни и въззивно решения, за които липсват данни, че са влезли в законна сила, не съставляват съдебна практика по см. на т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. Вторият материалноправен въпрос е свързан с приложението на чл. 56, ал. 6, вр. с ал. 5 СК относно предоставяне ползването на бившето семейно жилище на другия съпруг при изменение на обстоятелствата, за който твърди, че е решен в противоречие със задължителната съдебна практика – решение № 533/15.12.2010 г. по гр.д. № 1133/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и че решаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Представеното първоинстанционно решение, за което липсват данни, че е влязло в сила по изложените по-горе съображения, не съставлява съдебна практика.
Ответницата по касационната жалба Т. Г. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Х. от АК-Стара З. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба срещу въззивното решение като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, неоценяеми искове по чл. 59, ал. 9 СК и чл. 56, ал. 6 СК и е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е настъпило изменение на обстоятелствата, при които е постановено решение № 15 от 27.11.2008 г. по гр.д. № 736/2008 г. по описа на Старозагорския районен съд, тъй като не са доказани твърденията в исковата молба за неполагане на грижи за децата от страна на майката и за поведение на майката, поставящо децата в състояние на риск по смисъла на З.. Прието е за установено по делото от социалния доклад и гласните доказателства грижовно отношение на майката към децата, подходящи условия, при които децата живеят и независимо, че децата са изявили желание да живеят с баща си, съдът е приел, че в техен интерес е родителските права да бъдат упражнявани от майката. По отношение на насрещния иск на майката с правно основание чл. 56, ал. 6 СК за промяна в ползването на бившето семейно жилище, съдът е приел, че този иск е основателен с оглед интересите на децата. В тази връзка е приел, че след като упражняването на родителските права на ненавършилите пълнолетие деца са предоставени на майката, същата не притежава друго жилище, а и децата живеят в процесното жилище, то предявеният от нея насрещен иск с правно основание чл. 56, ал. 6 СК за промяна в ползването на бившето семейно жилище е основателен и следва да бъде уважен.
По поставения в изложението материалноправен въпрос – за приложението на чл. 59, ал. 9 СК относно критериите и доказателствата касаещи преценката за наличие на обстоятелства, обуславящи изменение на мерките относно упражняване на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца с оглед защита интересите на децата, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като макар разрешаването му да е от значение за изхода на делото по този иск, приетото от въззивния съд не е в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 1 от 12.11.1974, п. V. Това е така, тъй като в ППВС № 1 от 12.11.1974, п. V е посочено, че за да се изменят постановените по-рано мерки и да се определят нови, необходимо е промяната на обстоятелствата да е съществена. От значение са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид при постановяване на решението, така и измененията, произтичащи от изгубили смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. Задължителната практика на Върховния касационен съд намерила отражение и в ППВС № 1/1974 г. е съобразена от въззивния съд, като с оглед посоченото в нея, че промяната на обстоятелствата трябва да е съществена, съдът като е анализирал всички доказателства е преценил интереса на децата, и е приел, че не е налице такава съществена промяна в обстоятелствата, с оглед на които е бил постановен първоначалния режим относно родителските права. Преценката на съда настъпило ли е изменение в обстоятелствата, взети предвид при определяне на първоначалния режим относно родителските права, с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса на децата, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с преценката на всички относими обстоятелства, доказани по конкретното дело. В производството по чл. 288 ГПК съдът не се произнася по това дали конкретният спор е решен правилно, а дали да допусне касационната жалба до разглеждане като се ръководи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая даденото от въззивния съд разрешение на поставения правен въпрос е в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения въпрос за приложението на чл. 59, ал. 9 СК.
Вторият материалноправен въпрос, поставен от касатора е свързан с приложението на чл. 56, ал. 6, вр. с ал. 5 СК относно предоставяне ползването на бившето семейно жилище на другия съпруг при изменение на обстоятелствата, е обусловил изхода на делото по този насрещен иск и решаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което по този въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато на това основание. Представеното съдебно решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК е неотносимо по този въпрос, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в противен случай производството по жалбата ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 88 от 12.04.2012 г., постановено по в.гр.д. № 89 по описа за 2012 г. на Старозагорския окръжен съд в частта му по иска с правно основание чл. 56, ал. 6 СК, за промяна на ползването на бившето семейно жилище на другия съпруг.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 88 от 12.04.2012 г., постановено по в.гр.д. № 89 по описа за 2012 г. на Старозагорския окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от К. Т. К. против Т. Г. Г. от [населено място], иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, за изменение на постановените с решение № 15 от 27.11.2008 г. по гр.д. № 736/2008 г. по описа на Старозагорския районен съд мерки за упражняване на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца – Т. К. Т. ЕГН [ЕГН] и К. К. Т. ЕГН [ЕГН], за осъществяване на лични контакти с децата и заплащането на издръжка.
Указва на К. Т. К. от [населено място], [улица], вх. В, ет. 4, ап. 70, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв. и представи документ затова в деловодството на съда, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: