3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1484
гр. София, 24.11. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 465 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на Република България срещу решение № 907/23.11.2010 г. по гр. дело № 908/2007 г. на Софийския апелативен съд, – в частите му, постановени по предявения от Е. М. Г. срещу касатора, иск с правно основание чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди, а именно – в частите, с които решение от 05.03.2007 г. по гр. дело № 3585/2003 г. на Софийския градски съд е отменено в частта, с която този иск е отхвърлен за разликата над сумата 80 000 лв. до сумата 100 000 лв., вместо това е постановено осъждане на касатора да заплати на ищеца сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение по този иск, като първоинстанционното решение е оставено в сила в същата му част, с която този иск е отхвърлен за разликата над тези 80 000 лв. до пълния му предявен размер от 100 000 лв.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащата на касационно обжалване част от въззивното решение. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваната част от въззивното решение, като се излагат подробни съображения в тази насока.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Е. М. Г. не е подал отговор на жалбата в срока за това.
В писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са посочени три правни въпроса, като общи основания за допускане на касационно обжалване, а именно: 1) процесуалноправен – относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди след задължителна преценка от съда на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД; 2) материалноправен – относно прилагането на общия критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди; и 3) материалноправен – относно това, направеното от ищеца самопризнание в извършване на престъплението, за което е бил обвинен, дали представлява негов принос за увреждането му и основание за приложение на чл. 5 от ЗОДОВ. По отношение на първия въпрос, като допълнително основание за допускане на касационно обжалване, се сочи хипотезата на т. 1 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК, като се поддържа, че с обжалваното въззивно решение този въпрос е разрешен в противоречие с т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г., с т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. По отношение на втория правен въпрос се сочи хипотезата на т. 2 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК, а именно – противоречие в съдебната практика на съдилищата при тълкуването и прилагането на чл. 52 от ЗЗД, което довело до различно решаване на еднородни случаи, като в тази връзка се сочат и са представени (в преписи): решение № 37/11.02.2009 г. по гр.д. № 5367/2007 г. на ВКС, І-во гр. отд. и решение № 322/27.03.2008 г. по гр.д. № 1726/2007 г. на ВКС, І-во гр. отд., които са постановени по реда на отменения ГПК; посочено е, но не е представено решение № 534/2010 г. по гр.д. № 1747/2009 г. на ВКС, І-во гр. отд. По отношение на третия правен въпрос се сочи хипотезата на т. 3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК, като в тази връзка се поддържа единствено, че той е от значение за точното прилагане на закона.
Съгласно т. 1 от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос, който не е посочен от жалбоподателя. В случая е налице очевидно и съществено противоречие между отменителния диспозитив – от една страна, и осъдителния и потвърдителните диспозитиви – от друга страна, които са постановени по иска за обезщетение за неимуществени вреди, т.е. в обжалваните части на въззивното решение. Такова противоречие е налице и в мотивите към него. Предвид това е налице вероятност въззивно решение да е процесуално недопустимо в обжалваната му част. Тъй като преценката за неговата валидност и допустимост следва да се извърши с решението на касационната съдебна инстанция, то касационното обжалване следва да се допусне.
Наред с горното е налице и соченото от касатора противоречие между въззивното решение – от една страна, и т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при разрешаването на посочения от касатора процесуалноправен въпрос. От това следва, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваната част от въззивното решение и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Не следва да се допуска касационото обжалване по посочените от касатора два материалноправи въпроса. Първият от тях е обуславящ правните изводи на въззивния съд, но по него са постановени множество актове на ВС и ВКС, с които съдебната практика по неговото разрешаване е уеднаквена. Поради това по отношение на него не е налице соченото от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Другият материалноправен въпрос изобщо не е обсъждан и разрешаван от въззивния съд, поради което не е и обусловил правните му изводи. С оглед на това, този правен въпрос не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Наред с това касаторът поддържа, че този правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, без да поддържа той да е от значение и за развитието на правото. Те обаче формират общо допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, което в случая не е налице. (В смисъла на изложеното – също ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 907/23.11.2010 г. по гр. дело № 908/2007 г. на Софийския апелативен съд, – в обжалваната му част, постановена по иска с правно основание чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 100 000 лв.
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС, за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.