О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
гр. София, 13.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 2799/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. С. К., [населено място], срещу разпореждане от 14.05.2019 г. по гр. д. № 38/2004 г. по описа на Районен съд – Радомир. С него е върната молбата на жалбоподателя с вх. № 3051/01.04.2019 г. по регистратурата на ВКС за отмяна на влязлото в сила решение № 273/23.03.2009 г. по гр. д. № 6329/2007 г. по описа на ВКС, І г. о.
В частната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, с искане за неговата отмяна и излагане на доводи по съществото на правния спор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да върне молбата за отмяна на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, във връзка с чл. 306, ал. 2 ГПК, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил дадените му с разпореждане от 03.04.2019 г. указания, съобщението за които е получено лично на 16.04.2019 г. – да посочи точно и мотивирано основанията за отмяна на процесното решение, да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв., както и да впише молбата в службата по вписванията при Районен съд – Радомир.
Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното разпореждане е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да се потвърди. Съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ГПК молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, както и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Според разясненията на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС, изискванията за редовност на молбата за отмяна, както всички изисквания за редовност на искови молби, въззивни или касационни жалби, които страната отправя до съда за защита и съдействие на лични и имуществени права, са насочени към обезпечаване редовността на сезирането. Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Нередовна е молбата за отмяна, в която съдържанието й препраща само към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени конкретни факти, които да бъдат подведени под основанията в чл. 303, ал. 1 ГПК.
Видно от приложените по делото доказателства, молителят Д. К. е получил лично на 16.04.2019 г. съобщение с указания да приведе молбата си за отмяна в съответствие с изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, като посочи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 25 лв. и вписана в службата по вписванията при Районен съд – Радомир молба за отмяна, в едноседмичен срок от съобщението. По делото няма данни указанията да са били изпълнени в дадения срок, а и последното не се поддържа от жалбоподателя. Поради това първоинстанционният съд правилно е върнал молбата за отмяна на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, във връзка с чл. 306, ал. 2 ГПК като санкционна процесуалноправна последица в резултат на процесуалното поведение на молителя, несъобразено с указанията на съда /в този смисъл са мотивите на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС, т. 2, т. 10 и т. 12/.
Следва да се посочи, че всички поддържани в молбата за отмяна и в частната жалба доводи, касаещи правото на собственост на жалбоподателя върху спорния имот, са за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска, и могат да се направят само по реда на инстанционния контрол, който вече е изчерпан. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес. Искането за съвместно разглеждане на делото с друго дело на ВКС не може да се обсъжда в настоящето производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, в което се преценява единствено законосъобразността на обжалваното разпореждане.
С оглед изложеното частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане да се потвърди.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 14.05.2019 г. по гр. д. № 38/2004 г. по описа на Районен съд – Радомир.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: