4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
С., 16.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 3728/ 2014 год.
Постъпила е молба от В. Ц. А. – от [населено място], с която иска да се намалят присъдените по делото с Определение №2 от 05.01.2015 г. разноски 3000 лв. – адвокатско възнаграждение в полза на [фирма] – [населено място]. Молителят на основание чл. 78 ал. 5 ГПК и т.3 и т.16 на ТР №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК иска разноските да се намалят до минималния размер по чл. 36 ЗА, като излага, че делото не е с голяма фактическа и правна сложност, че към постановяване на определението е в сила ТР №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК и Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения и че е пенсионер с тежко здравословно състояние и с изключително ограничени финансови средства.
Ответникът по молбата [фирма] – [населено място], чрез адв. С. Р. – САК, възразява, че заплатеният адвокатски хонорар не е прекомерен, като по делото е извършил редица процесуални действия, че съгласно чл.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне, но не може да бъде по-малък от определения минимален размер, като в случая хонорарът следва да се определи съобразно предявените четири иска.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид изложеното от страните и провери данните по делото, констатира следното:
С Определение №2 от 05.01.2015 г., постановено по делото, като не е допуснато касационно обжалване на въззивното определение по частна касационна жалба на В. Ц. А. – от [населено място], по искане на [фирма] – [населено място] и съобразно представените към Отговора Договор за правна защита и съдействие и Списък на разноските, са присъдени разноски за касационната инстанция 3000 лв. – адвокатско възнаграждение.
За да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение за адвокат на основание чл. 78 ал. 5 ГПК трабва: 1) адвокатското възнаграждение да е платено; 2) то да е прекомерно съобразно действителната и фактическа сложност на делото; 3) съдът да е сезиран с искане за присъждане на по-нисък размер поради прекомерност.
В настоящия случай уговореното между ответника по частната касационна жалба и процесуалния му представител адвокатско възнаграждение е изплатено преди образуване на производството във ВКС по частната касационна жалба и В. Ц. Антгелов – от [населено място] с молбата по чл. 248 ГПК иска намаляване поради прекомерност.
Съгласно т. 3 на ТР№ 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012 г. на ВКС, ОСГТК, основанието по чл. 78 ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след която преценка, при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява адвокатския хонорар. Минималният размер на възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга е определен с издадената на основание чл. 36 ЗА от ВАС Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима в отношенията между адвокат и клиент. Съдът при произнасяне по искане по чл. 78 ал. 5 ГПК има процесуалното правомощие да осъществи самостоятелна преценка за прекомерност и да намали дължимото като разноски адвокатско възнаграждение до размера, определен от чл. 78 ал. 5 ГПК, вр. чл. 36 ЗА – не по-малко от минимално определения в Наредбата размер и не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение.
В случая поради липса на правен интерес у ищеца е прекратено производството по делото по иск по чл. 71 ТЗ за отмяна на решение на ОС на [фирма] – [населено място], процесуалният представител на [фирма] – [населено място] е подал писмен отговор на подадената частна касационна жалба и делото е решено в закрито съдебно заседание, затова при съпоставяне на разрешения правен въпрос, включен в предмета на подадената частна касационна жалба, с размера на платеното от [фирма] – [населено място] адвокатско възнаграждение, следва да се приеме, че е налице несъответствие между размера на възнаграждението 3000 лв. и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. Неоснователен е доводът на [фирма] – [населено място], че възнаграждението се отнася за трите съдебни инстанции – в Договора за правна помощ и съдействие, който е с дата 03.12.2014 г.(след връчване на препис от частната касационна жалба) изрично страните са отразили, че правните действия, които адвокатът следва да извърши, са подаване на отговор на частна касационна жалба и процесуално представителство по делото.
Платеното възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което следва да бъде намалено на основание чл. 78 ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, за други неоценяеми искове възнаграждението е 300 лв., а съгласно чл. 9 ал. 3 от Наредбата, за изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е в размер на 75% от възнаграждението по чл.7 или 8, но не по-малко от 500 лв.
Възнаграждението за адвокат 3000 лв. следва да се намали до сумата 1500 лв., която надхвърля минималния размер на адвокатския хонорар, посочен по-горе, до която съдът може да стигне при уважаване на възражение за прекомерност.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 2 от 05.01.2015 г. по ч.т.д.№3728/ 2014 г. на ВКС, ІІ т.о. в частта, с която В. Ц. А. – от [населено място] е осъден да плати на [фирма] – [населено място] 1500 лв. – разноски за делото за касационната инстанция и вместо това постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] – [населено място] за присъждане на разноски за касационната инстанция над 1500 лв. до 3 000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата част Молбата на В. Ц. А. – от [населено място] за намаляване на разноските, присъдени в полза на [фирма] – [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: