Р Е Ш Е Н И Е
№ 149
гр. София, 19 май 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на девети април през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева
2. Галина Захарова
при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Генчев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 447 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. Г. П., саморъчно изготвена и чрез неговия защитник, против решение № 18 от 4.02.2014 г. по в. н. о. х. д. № 1/2014 г. на Великотърновския апелативен съд.
Жалбата се позовава на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се допуснато съществено процесуално нарушение и необоснованост относно авторството на деянието, което е довело до нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия.
В съдебно заседание служебният защитник (адв. В.) поддържа жалбата.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 53 от 5.12.2013 г. по н. о. х. д. № 477/2013 г. на Плевенския окръжен съд подсъдимият П. Г. П. е признат за виновен в това, на 5.08.2008 г. в с.Зг., Плевенска област, при условията на опасен рецидив да е отнел чужди движими вещи – сумата от пет лева и никелиран нож на стойност от 15 лева, общо на стойност от 20 лева, от владението на П. Д. Д. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил сила, за да запази владението върху вещите, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 3 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК и чл. 54 НК е наложено наказание от пет години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Приспаднато е задържането под стража по чл. 59, ал. 1, т. 1 НК. В тежест на подсъдимия са възложени разноските.
С въззивно решение № 18 от 4.02.2014 г. по в. н. о. х. д. № 1/2014 г. на Великотърновския апелативен съд присъдата е потвърдена.
Жалбата на подсъдимия за допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т.1-2 НПК е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На първо място се твърди, че възприетите фактически обстоятелства почиват на недопустими предположения в противоречие с изискванията на чл. 303 от НПК, включително не е установено по несъмнен начин, че той е извършителят на престъплението. Съдът не е отчел различията между показанията на св. М. С. Н. и показанията на останалите свидетели относно същественото обстоятелство дали на 5.08.2008 г. подсъдимият се е намирал в селото. Това поражда основателно съмнение за конкретната дата на извършване на инкриминираното деяние и авторството на подсъдимия при отсъствието на свидетели-очевидци с изключение на пострадалия Д..
Доводите са неприемливи.
Съдът е изпълнил процесуалните си задължения да обсъди показанията на св. М. Н. относно конкретните дати на срещите си с подсъдимия, пресъздавайки спомените си за хронологията на събитията. Констатирал е противоречието с останалите доказателствени материали и е изложил подробни, напълно ясни и логични мотиви защо не се доверява в тази част на свидетелските показания. Датата на инкриминираното деяние на подсъдимия е била убедително установена въз основа на съвкупен анализ на гласните и писмени доказателства по делото. Фактическата обстановка, свързана с времето на деянието не се основава на предположения и не подставя под съмнение, че именно подсъдимият е извършителят на престъплението. Ето защо неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за едностранчив подход при преценка на доказателствените материали и пороци при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти и обстоятелства по делото. Процесуалните правила са били съблюдавани, липсват нарушения в доказателствената дейност на съда, а мотивите предоставят достатъчно потвърждение за законосъобразност.
Възприетите фактически положения, изведени без съществено процесуално нарушение, подкрепят правната квалификация на деянието на подсъдимия по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК.
Жалбата за явна несправедливост на наказание по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК е ОСНОВАТЕЛНА.
Великотърновският апелативен съд се е съгласил с размера на наложеното наказание от първоинстанционния съд, определено при условията на чл. 54 НК на пет години и шест месеца лишаване от свобода. При решаване на този въпрос е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства ниската стойност на предмета на престъплението (общо 20 лева) и тежкото социално положение на подсъдимия, а като отегчаващо – недобрите характеристични данни, очертаващи личността на дееца. Наред с посочените обстоятелства въззивният съд е констатирал завишена степен на обществена опасност на деянието с оглед високия ръст на подобни посегателства, извършвани спрямо възрастни и самотни хора предимно по селата. Изложените твърде общи разсъждения обаче не отговарят на специфичните особености на разглеждания случай предвид установената по делото възраст на пострадалия Д. (към момента на деянието 47-годишен и няколко години по-млад от подсъдимия). За сметка на това съдът е игнорирал конкретното проявление в случая на упражнена принуда (без особено високо ниво на интензивност и продължителност на използваната сила) и преди всичко неразумната продължителност на наказателното производство, която е бил длъжен да отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство с решителна тежест при индивидуализация на наказанието. В тази връзка Великотърновският апелативен съд е изтъкнал незаконосъобразни съображения, че забавата не произтича от бездействието на органите на досъдебното производство, а от различните процесуални действия, които те са предприемали (частично прекратяване на наказателното производство, спиране срещу неизвестен извършител, последваща отмяна на постановлението). Очевидно е, че удължаването на процеса от около шест години не се дължи нито на процесуалното поведение на подсъдимия П., нито на сложност във фактически или правен аспект на наказателното дело, а основната причина за времетраенето на процеса произтича от начина, по който компетентните органи са водили досъдебното производство (критерии, възприети от Европейския съд в Страсбург по материята за разумния срок по смисъла на чл. 6, т. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи). С оглед спецификата на случая забавата следва да бъде взета предвид като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Разгледани в съвкупност, данните по делото водят до извода, че и най-лекото предвидено наказание се явява несъразмерно тежко. Налице са условия за приложение на чл. 55 ал. 1 т. 1 НК и намаляване на наказанието. В размер на три години лишаване от свобода то съответства на обществената опасност на деянието, данните за личността на подсъдимия, останалите релевантни обстоятелства и необходимостта от ефективно постигане на целите по чл. 36 НК. Въззивното решение следва да бъде изменено в посочения смисъл.
По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение № 18 от 4.02.2014 г. по в. н. о. х. д. № 1/2014 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, като намалява наказанието на подсъдимия П. Г. П. от пет години и шест месеца лишаване от свобода на три години лишаване от свобода.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Настоящето решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: