3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 149
С., 03,10 , 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в съдебно заседание на 29 септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при участието на секретаря Н. Такева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 1368/ 2014 година
Производството е по реда на чл.47,т.2 ЗМТА.
Образувано е по молба на [община]-П., с която е предявен иск по чл.47,т.2 ЗМТА за отмяна на решение от 19.11.2013 г. по арб.д. № 4/2013 г. на арбитраж ад хок с арбитър О.Стамболиев-С., поправено с решение от 9.01.2014 г. С решението в атакуваната част, молителят е осъден да заплати на И. АД-С. общо сумата 435 664.05 лв. обезщетения по чл.86 ЗЗД, както и обезщетения за забавено плащане в размер на законната лихва за забава върху неизплатените остатъци от присъдените главници с арб.решение от 5.04.2011 г. по арб.д. № 1/2011 г. на същия арбитраж и между същите страни.
Ответното по молбата АД е представило отговор, че оспорва иска и претендира за разноски, но няма доказателства за платени такива по това производство.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковата молба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.48,ал.1,изр.2 ЗМТА.
Тезата на ищеца е за липса на валидно арб.споразумение, поради нарушение на забраната на чл.43,ал.1 ЗОП, тъй като отношенията между страните са породени от договори от 2008 и 2009 г. по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки-отм. във вр. със ЗОП, а договореност за отнасяне на споровете по изпълнение на възложените общ.поръчки пред арбитраж ад хок е постигната в спогодби от 23.03.2010 г. и анекс от 19.10.2009 г.
Този довод е неоснователен.
Константната практика на ВКС приема, че арб.споразумение има самостоятелен характер и съществуване дори когато се съдържа, като арб.клауза, в материалноправен договор – Р 109/5.07.12 по т.д. 186/12, Р 104/3.07.12 по т.д. 1095/11, Р 159/19.1011 по т.д. 150/11 на ІІ т.о и др. Тук след да се имат предвид разпоредбите на чл.19 ЗМТА. Дори развалянето и прекратяването /без оглед на предизвикалия ги юридически факт/ на договора, съдържащ арб.клауза, са по начало без значение за действието на арб.клауза, тъй като те засягат само материалното правоотношение. Това е така, дори когато развалянето има обратно действие-отпада материалното правоотношение, а не договорът изобщо. Самостоятелността на арб.клауза осигурява възможността всички спорове между страните, произтекли от договора от момента на сключването му нататък, да бъдат решени съобразно избрания от тях начин-чрез арбитраж.
Арбитражното споразумение е самостоятелно и независимо от материалноправния договор. Арбитражното споразумение е отделен процесуален договор и не представлява изменение на договора за обществена поръчка по смисъла на чл.43,ал.1 ЗОП. В случая чл.43,ал.1 ЗОП е неприложим, тъй като не се изменя предмета на договора за обществена поръчка. Процесуалният договор за арбитраж не попада в обхвата на чл.3 ЗОП, а чл.4,т.5 ЗОП изрично изключва арбитражните и помирителните услуги от обектите на обществени поръчки.
Освен горното, по сега направеното от молителя възражение по чл.43,ал.1 ЗОП е налице и процесуална преклузия, тъй като по арб.д. № 1/2011 г. на същия арбитраж между същите страни за главниците, няма оспорване компетентността на арбитражният съд съобразно чл.20 ЗМТА.
По изложените съображения не е налице релевираното основание за отмяна по чл.47,т.2 ЗМТА на арб.решение в атакуваната част, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
Р Е Ш И :
Отхвърля предявеният от [община]-П. срещу И. АД-С. иск по чл.47,т.2 ЗМТА за отмяна на решение от 19.11.2013 г. по арб.д. № 4/2013 г. на арбитраж ад хок с арбитър О.Стамболиев-С. в частта, с която исковете са уважени.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: