О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 149
София, 06.08.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия Д. Ценева ч. гр. д. № 2195/2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от Е. Х. М., В. Х. М., В. Б. Г., А. И. М., П. Х. М. и И. Х. М. срещу определение № 43 от 01.02.2018 г. по в. ч. гр. д. № 132/2017 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на касаторите за изменение на определение от 05.01.2017 г. по гр. д. № 1666/2016 г. на Дупнишки районен съд в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят на ответниците по иска разноски поради прекомерност на уговореното и платено възнаграждение от 1500.00 лв.
Ответниците по жалбата в отговора, подаден в срока по чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 263, ал. 1 ГПК, я намират за неоснователна. Не заявяват претенция за разноски.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно определение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, състав на І г. о., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по предявените от касаторите срещу Д. А. Ц., Й. П. Т., П. С. П., Г. С. П. и А. С. Б. установителни искове за собственост на недвижим имот е прекратено с определение № 19 от 05.01.2017 г. по гр. д. № 1666/2016 г. на Дупнишки районен съд след като е намерено, че исковете са недопустими поради липса на правен интерес. С определението ищците, касатори в настоящото производство, са осъдени да заплатят на ответниците по иска сумата 1500.00 лв., представляваща разноски за правна защита и съдействие, по сключен от всички ответници договор с адв. И. Т..
Въззивният съд в обжалваното определение е приел, че платеното възнаграждение не е прекомерно, предвид на това, че адвокатът защитава правните интереси на пет ответника и предвид обема на работата по изготвяне на отговор на исковата молба и проверката на книжата по делото.
В изложението към касационната жалба не е формулиран правен въпрос, разрешен от съда, който да съставлява основание за допускане на касационна проверка на определението по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. В същата са формулирани въпросите: 1. Задължен ли е касационния съд да извърши проверка и допусне касационно обжалване на определението за прекратяване на производството по предявените искове, когато мотивите на първоинстанционния и въззивния съд са неясни и противоречиви; 2. допустимо ли е оставяне без уважение на възражението за прекомерност при присъждането им след прекратяване на производството по делото, при наличието на правен интерес и допустимост на иска; 3. допустимо ли е двете предходни инстанции да не се произнасят с решение, а да прекратяват производството по предявените искове и следва ли мотивите на въззивното определение да са ясни и точни.
Обосновано и при правилно прилагане на закона и Наредбата за минималния размера на адвокатските възнаграждения съдът е приел, че с исковата молба са предявени пет субективно съединени вещни иска срещу пет ответника. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата минималният размер на адвокатското възнаграждение по оценяем иск с цена до 1000 лв. е в размер на 300 лв. В този размер са направените и присъдените разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Първият въпрос не е относим към обжалваното определение. Той е относим към определението за прекратяване на производството по исковете, което е влязло в сила след като не е било допуснато до касационна проверка с определение № 65 от 26.04.2018 г. по ч. гр. д. № 5094/2017 г. на ВКС, ІІ г. о.
Некоректно е формулиран вторият въпрос, тъй като съдът не е приел, че възражението за изменение на определението за разноските е недопустимо, а го е намерил за неоснователно, което е обосновал в изложените мотиви.
Третият въпрос също не е относим към производството по изменение на присъдените разноски, а е ориентиран към определението за прекратяване на производството по предявените искове.
Допускането на касационна проверка на основание чл. 280, ал.1 ГПК предполага произнасяне на съда по материалноправен или процесуален въпрос, който да е разрешен в противоречие с формирана задължителна практика по него и да е формирал решаващите изводи на съда. В случая единственият въпрос, по който се е произнесъл съда, е този за наличието на основание за намаляване на размера на присъденото възнаграждение. Той е разрешен в съответствие с практиката и действащите норми.
При проверка на определението не се установи да е налице поддържаното основание за допускане на касационна проверка, поради което такава не следва да се допусне по отношение на обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение № 43 от 01.02.2018 г. по в. ч. гр. д. № 132/2017 г. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: