4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 149
София, 08.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 2472/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 7731 от 27.08.2018 г., уточнена с молба вх. № 70317/18 от 29.10.2018 г., подадена от Г. А. Г. чрез адв. М. М., за отмяна на влязлото в сила решение № 323 от 31.03.2008 г. по в. гр. д. № 2191/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 2437/18.07.2007 г. по гр. д. № 5821/2005 г. на Варненския районен съд. Молителката твърди, че са налице нововъзникнали обстоятелства, поради което на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 1 ГПК иска отмяна на влязлото в сила решение.
От ответниците по молбата за отмяна З. И. П. и В. Я. Я. я считат за основателна, С. Я. Я., А. П. А., М. П. Б., Я. П. И. и П. М. Д. считат молбата за недопустима, а по същество – за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, е допусната делба на недвижими имоти между С. Я. Я., Т. Я. С., М. Я. Н., починала в хода на делото и заместена от процесуалните си правоприемници А. П. А., М. П. Б. и Я. П. И., и В. Я. Я., като от делбата са изключени З. И. П. и молителката Г. А. Г..
Предмет на делбата са били имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ с решения № 06 от 08.12.1997 г. и № 1033 от 08.12.2003 г., останали в наследство от Я. М. Я., починал на 01.04.1990 г. Същият е оставил саморъчно завещание – завет, от 26.03.1990 г. в полза на З. И. П., който продал имотите на молителката Г. Г. с н. а. № …………/2001 г. Съдът приел, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗНсл заветът е недействителен, тъй като към момента на смъртта на завещателя имотите не са били в неговия патримониум, поради което заветникът не се легитимира за техен собственик и съответно не е могъл валидно да се разпореди с тях в полза на молителката. Имотите са станали съсобствени между наследниците по закон на бившия собственик – четирите му деца, при квоти по 1/4 ид. ч., като отказът от наследство, извършен от С. Я., няма действие съгласно чл. 91а ЗНсл, тъй като е извършен след внасяне на имотите в ТКЗС и преди възстановяване на правото на собственост върху тях.
Молбата за отмяна изхожда от страна по делото и е насочена срещу влязло в сила съдебно решение, формиращо сила на пресъдено нещо по въпроса между кои лица, за кои имоти и при какви квоти следва да се извърши съдебна делба. Молбата обаче е недопустима на две основания и следва да се остави без разглеждане.
Изложените в молбата твърдения не покриват нито един от съставите по чл. 303, ал. 1, т.т. 1-7 ГПК, а молбата за отмяна е способ за контрол само при наличието на изчерпателно посочените в закона основания и за да е допустима, изложените твърдения, заедно с доказателствата, които ги подкрепят, съгласно приетото в т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, следва да са конкретни и надлежни. Това ще рече да могат да бъдат подведени поне под един от предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК състави с оглед на всички елементи.
В случая молителката твърди, че са налице нововъзникнали обстоятелства, поради което са налице предпоставките, визирани в чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 1 ГПК. Сочи, че тези обстоятелства са в насоката, че множество от доказателствата не са анализирани от съда в тяхната съвкупност, не е изследвано това, че съществени обстоятелства относно фактическата обстановка се променят в хода на гражданското дело. По-конкретно твърди, че при сключването на договора за покупко-продажба не е била налице вписана искова молба за делба или по друг спор за собственост с предмет закупените имоти, нито е имало вписана възбрана; че неправилно завещанието в полза на праводателя й е квалифицирано като завет; че протокол за доброволна делба, с който да са разделени имотите от наследството, не е представен, поради което неправилно е прието, че праводателят й не е собственик на прехвърлените имоти. Счита, че е трето добросъвестно лице, придобило имотите на годно правно основание от лице, което се е легитимирало като собственик по надлежния законоустановен ред. Нелогичен бил изводът на съда, че следва да предаде владението на имотите, без документът й за собственост /нотариален акт/ да е отменен. Неправилно и противоречащо на решение № 6 от 05.07.1992 г. и решение № 12 от 08.07.1993 г. на Конституционния съд на РБ било становището на съда по приложението на чл. 91а ЗНсл. Молителката възразява и срещу приетото от съда по отношение отказа от наследство, извършен от С. Я.. Дори да се приеме, че не е придобила имотите чрез транслативната сделка, молителката твърди, че е станала техен собственик въз основа на упражнявано добросъвестно владение в периода от 2001 до 2013 г. Аналогично на горното е изложението в молбата – уточнение от 29.10.2018 г.
С оглед изложеното следва да се приеме, че молбата за отмяна не отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК за точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, тъй като съдържа оплаквания за неправилност на решенията в приключилото делбено производство като допуснати от съда нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които по естестеството си представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Въпреки дадените от администриращия районен съд указания, с уточнителната молба от 29.10.2018 г. страната не е успяла да изложи конкретни и надлежни твърдения, покриващи фактически състави по чл. 303, ал. 1 ГПК. Съгласно приетото в т. 10 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане.
Наред с това молбата за отмяна е просрочена. Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 29.12.2008 г., когато с определение № 440/08 по ч. гр. д. № 1819/2008 г. на ВКС на РБ, V-то г. о., е потвърдено разпореждане № 6665/18.09.2008 г. по в. гр. д. № 2191/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което поради неотстранени нередовности е върната касационната жалба на З. П. и В. Я. срещу въззивното решение № 323 от 31.03.2008 г. по същото дело. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1 молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. В разглеждания случай с молбата за отмяна не са представени нови доказателства, нито има твърдения за нови обстоятелства, които да са настъпили след влизане в сила на решението. Поради това тримесечният срок, в който може да се подаде молба за отмяна, се брои от влизане в сила на решението на 29.12.2008 г. Молбата за отмяна е подадена след изтичане на законоустановения срок – на 27.08.2018 г., поради което е просрочена.
Като недопустима, молбата за отмяна ще бъде оставена без разглеждане, а производството, образувано по нея – прекратено.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане на ответника по молбата С. Я. следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 500 лева по договор за правна защита и съдействие серия Б № ……….. /………/ от 07.04.2019 г. А. А., М. Б., Я. И. и П. Д. също са направили искане за присъждане на разноски, но не са представили доказателства за сторени такива, поради което искането не може да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 7731 от 27.08.2018 г., уточнена с молба вх. № 70317/18 от 29.10.2018 г., подадена от Г. А. Г., за отмяна на влязлото в сила решение № 323 от 31.03.2008 г. по в. гр. д. № 2191/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 2437/18.07.2007 г. по гр. д. № 5821/2005 г. на Варненския районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2472/2019 г. по описа на ВКС на РБ, I-во г. о.
ОСЪЖДА Г. А. Г. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [община], [улица] да заплати на С. Я. Я. от [населено място], Бургаска област, [улица], разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 500 /петстотин лв./ лева.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: