Р Е Ш Е Н И Е
№ 149/2018 г.
гр. София, 09.01.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1936 по описа на Върховния касационен съд за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Образувано е по подадената от П. Б. К., [населено място], в лично качество като ответница в исковото производство и като наследник на починалата страна по делото З. С. К., молба за отмяна на влязлото в сила решение от 03.12.2015 год. по гр. д. № 17568/2013 год. на Софийски градски съд, потвърденото с него решение от 26.07.2013 год. по гр. д. № 24394/2011 год. на Софийски районен съд, и решението от 07.01.2013 год. по гр. д. № 24394/2011 год. на Софийски районен съд. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното, с което е изнесен на публична продан на основание чл. 348 ГПК делбеният имот, представляващ апартамент в [населено място],[жк], подробно описан, с прилежащо мазе № 6, ведно с 4.416 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, като е постановено от получената сума от проданта съделителите да получат паричната равностойност на дяловете си, при които е допусната съдебната делба на апартамента с решението от 07.01.2013 год. – за Е. Б. Р. и П. Б. К. – по 6 036.67/20 110 ид. ч. за всяка от тях, а за преживялата съпруга З. С. К. – 8 036.66/20 110 ид. ч. Решението по извършване на делбата е влязло в сила на 19.07.2017 год., на която дата е постановено определението на ВКС по гр. д. № 757/2017 год., с което не е допуснато касационното му обжалване. Съделителката З. К. е починала след приключване на въззивното производство, като е заместена от наследниците си по закон – дъщерите й П. Б. К. и В. К. Т..
Молителката поддържа да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влезлите в сила решения. Позовава се на определението на ВКС по чл. 288 ГПК, за да релевира допуснато нарушение на съда да изпълни законовото си задължение да даде указания на страните и срок, в който да заявят дали потвърждават изявленията на адвокат без представителна власт за възлагане на имота. Счита, че както тя, така и майка й са били лишени от право на участие по делото, за да се постанови възлагане на апартамента в дял на молителката. Основанието за отмяна се обосновава и с довод за нередовно призоваване на починалата страна З. К., тъй като получаваните за нея призовки молителката не е могла да й предаде поради здравословното й състояние. Иска отмяна на влезлите в сила съдебни решения и връщане на делото за ново разглеждане, със задължителни указания да й се даде възможност да предяви възлагателни претенции по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК в полза на трите си деца.
Ответникът по молбата за отмяна – Е. Б. Р., [населено място], чрез адв. Р. А. – А., оспорва същата като недопустима, респективно като неоснователна. Претендира присъждане на направените в настоящето производство разноски.
Конституираната като наследник на починалата страна по делото З. К. – В. К. Т. не взема становище по подадената молба за отмяна. От същата е постъпила молба с приложено удостоверение за отказ от наследството на З. К., вписан под № 247 от 14.03.2017 год. в специалната книга на СРС, видно от представеното удостоверение по гр. д. № 13721/2017 год. /л. 70 по гр. д. № 24394/2011 год. СРС/.
Върховният касационен съд, ІІ гражданско отделение, в настоящия си състав, като прецени доводите на страните въз основа на данните по делото, намира следното:
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е допусната до разглеждане с определение № 80 от 04.06.2018 год. по гр. д. № 1936/2018 год. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
Правото на ефективна процесуална защита по делото е гарантирано от разпоредбите на ГПК, уреждащи призоваването на страната за съдебно заседание, надлежното връчване на съдебните книжа, личното или чрез пълномощник участие в хода на съдебното производство. За да се допусне отмяна на релевираното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК изискването е заинтересованата страна вследствие нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва в делото или да не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Целта е да се гарантира правото на защита на страните в процеса, като се предотврати обвързаността им от правните последици на влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство, в което те не са могли да участват по независещи от тях причини /ТР № 7 от 31.07.2017 год. по тълк. дело № 7/2014 год., т. 11/. В случая нито едно от посочените три основания за отмяна не е налице. Изложените в молбата за отмяна доводи, че молителката и нейната майка са били лишени от възможността да участват ефективно в производството по делбата, не са могли да изразят действителната си воля пред първата и пред въззивната инстанции, както и не са били надлежно представлявани поради особени непредвидени обстоятелства, които не са могли да преодолеят – грижите за трите децата и болестта на майката, ответник по иска – З. К., не кореспондират с установените по делото обстоятелства. Както в първоинстанционното, така и във въззивното производство молителката и нейната майка са били редовно призовавани според установените в ГПК правила. Изпратените до П. К. призовки и съобщения за съдебни заседания и подлежащите на обжалване решения са връчвани и получавани лично от нея, същата е получавала по реда на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 ГПК и адресираните до З. К. съобщения, със задължение да й ги предаде, а невъзможността за предаване не може да обуслови извод за нарушение на процесуалните правила, обезпечаващи правото на защита на страните в процеса.
По подадения от адвокат Г. от името на П. и З. К. отговор на исковата молба от 25.06.2012 год., в който е заявено, че „във втората фаза на делбеното производство ще направим искане имотът да ни бъде възложен“, коментиран във връзка с приетия за релевантен въпрос в определението на ВКС по чл. 288 ГПК, първоинстанционният съд е дал многократно указания на ответниците /с разпореждане от 27.06.2012 год., от 01.08.2012 год. и с определение от 21.09.2012 год., с което е представен проекто – докладът по чл. 146 ГПК/ да потвърдят представителната власт на адвоката, или да приподпишат отговора, в противен случай ще се счита за неподаден. В първото открито заседание във фазата по допускане на делбата молителката се е явила и се е защитавала лично, изразявайки становище, че не е упълномощавала адвокат Г. да я представлява, при което при липса на потвърждаване на представителната власт, съдът е счел, че отговор не е подаден. Поради непредставяне на доказателства за имуществено състояние и доходи от ответниците след дадени указания е отказано предоставяне на правна помощ за процесуално представителство за тази инстанция.
В първото съдебно заседание от 09.05.2013 год. след влизане в сила на решението за допускане на делбата и в преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 ГПК молителката е заявила, че няма възлагателни или сметни претенции, а възразява единствено срещу допускането на експертиза за установяване поделяемостта и средната пазарна цена на делбения апартамент. Взела е становище и по молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка на решението от 26.07.2013 год. по гр. д. № 24394/2011 год. на Софийски районен съд. Заедно с майка си са обжалвали решението за извършване на делбата чрез изнасяне на неподеляемия имот на публична продан, като за гарантиране на процесуалните им права в съдебно заседание от 01.10.2014 г. след констатация, че З. К. не е била редовно уведомена за заседанието, въззивният съд не е дал ход на делото и е определил да се призове нередовно призованата страна. Същата е починала на 18.06.2016 год., след постановяване на въззивното решение от 03.12.2015 год., за което страните отново са били редовно уведомени, като са упражнили и правото си да го обжалват с касационна жалба от 07.03.2016 год.
Съгласно установената практика на ВКС особени и непредвидени обстоятелства по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са тези, възникнали внезапно и неочаквано, които обективно са препятствали страната или процесуалния й представител да извършат определени процесуални действия, но при проявена добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса. Хипотезата се отнася само за случаи, когато страната не е могла да се яви лично или чрез повереник в съдебно заседание, за което е била призована, каквото по настоящото дело не се твърди. Молителката е участвала лично в производството пред съдебните инстанции, с майка си /в качеството на ответници по иска/ са били редовно уведомявани за хода на делото и постановените съдебни актове, разполагали са с възможност да ангажират доказателства и да изложат съображения по съществото на спора, да организират защитата си и да обжалват съдебните решения по допускането и извършването на делбата, от която възможност са се възползвали. Уважено е и искането на молителката за предоставяне на правна помощ за приподписване на касационната жалба.
Представените доказателства за влошеното здравословно състояние на майката на молителката и удостоверенията за раждане на трите й деца не опровергават доказателствата по делото за надлежното обезпечаване правото на участие на страните в процеса. Правилността на влезлите в сила съдебни решения във връзка с твърдението за постановяването им в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето не се проверява в настоящето производство, в което ВКС се произнася относно наличието на поддържания фактическия състав по чл. 303 ГПК. Производството за отмяна е извънинстанционно производство за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лицата, имащи право да искат отмяна и които основания са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Твърденията, че съдебните инстанции неправилно са допуснали изнасянето на имота на публична продан, в нарушение интересите на трите деца на молителката и доводите за нищожност на решенията не могат да бъдат обсъждани в производство по отмяна, тъй като са извън неговия предмет, с оглед изчерпване на съдебния контрол по съществото на спора.
По изложените съображения молбата за отмяна на влезлите в сила решения е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед този изход на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителят следва да заплати на ответника в настоящето производство направените разноски в размер на сумата 500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществена защита по делото, съобразно заявеното в отговора на молбата за отмяна искане и представените адвокатско пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, II г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Б. К., [населено място], подадена в лично качество като ответница в исковото производство и като наследник на починалата страна по делото З. С. К., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влезлите в сила решение от 07.01.2013 год. по гр. д. № 24394/2011 год. на Софийски районен съд за допускане на делбата и решение от 03.12.2015 год. по гр. д. № 17568/2013 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 26.07.2013 год. по гр. д. № 24394/2011 год. на Софийски районен съд за извършване на делбата.
ОСЪЖДА П. Б. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], да заплати на Е. Б. Р., ЕГН [ЕГН], [населено място], направените в настоящето производство разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: