О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1491
гр. София, 25.11.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1561 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.
С решение от 17.06.2011 г. по гр. д. № 2913/2011 г. на Софийския градски съд, ІІ – „Г” състав е отменено решението от 06.12.2010 г. по гр. д. № 22909/2010 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 54 състав и вместо него е постановено друго такова, с което исковете за защита срещу незаконно уволнение, предявени от П. Д. К. от [населено място] срещу [фирма] със седалище [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 и 3 от КТ – за признаване за незаконно на уволнението му, извършено със заповед № 68-ЧР/16.03.2010 г. на изпълнителния директор на дружеството и неговата отмяна и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа в резултат на уволнението, за времето от 16.03.2010 г. до 02.08.2010 г., в размер на 12 375 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 19.05.2010 г. до окончателното изплащане, са отхвърлени.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че се установява правомерно работодателят да е упражнил потестативното си право на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца в хипотезата на чл. 328, ал. 2 от КТ. При разглеждания случай уволнението е извършено преди изтичането на девет месеца от сключването на договор за възлагане управлението на дружеството с новия изпълнителен член (директор), което е прието да съвпада с датата на вписване на промяната в Търговския регистър, а ищецът несъмнено е служител от ръководството на предприятието му. Неоснователността на главния иск е предпоставила и неоснователност на иска за заплащане на обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал.1 КТ.
Против решението на Софийския градски съд е постъпила касационна жалба от ищеца П. Д. К.. Изложени са оплаквания за неправилност на решението – като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК.
1. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос, обусловил атакуваното решение, който обобщен и прецизиран се свежда до това дали спрямо работниците и служителите на предприятието – работодател започване на изпълнението по договора за управление в хипотезата на чл. 328, ал.2 от КТ е възможно да предхожда календарно вписването на изпълнителя (управителя, изп. директор) по партидата на търговеца в Търговския регистър. Сочи се, че разрешението на този въпрос в обжалваното решение е различно от това, дадено в решения №№ 222/26.05.2005 г. по гр. д. № 3522/2002 г. на ВКС, ІІІ г. о. и 481/19.04.2006г. по гр. д. № 2280/2003 г. на ВКС, ІІІ г. о., където е застъпено становището, че във вътрешните отношения между работника или служителя и лицето, изпълняващо функции на представляващо работодателя вписването на съответната промяна относно представителството на търговеца в Търговския регистър (ТР), е без правно значение. Прието е, че спрямо работниците и служителите представителната власт на това лице възниква от деня на избора му, респ. от деня на назначаването му или от възлагането на управлението, поради което те са обвързани да изпълняват законните му разпореждания без оглед на вписването на подлежащото на вписване обстоятелство относно промяната в представителството по партидата на дружеството в ТР.
2. В изложението към касационната жалба се обосновава също, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по процесуалноправния въпрос, обусловил изводите на съда по предмета на спора, свързан с неспазване на правилата за прилагане на последиците от доказателствената тежест. Поддържа се, че въпреки указанията на съда в доклада му за това чия е доказателствената тежест за установяване факта на сключване на договор за управление между дружеството и лицето, натоварено с представителни функции на търговеца и датата на сключването му, както и за това че потестативното право на уволнение е упражнено в 9 – месечния срок от започване на изпълнението по този договор, въззивният съд е приел наличието на такъв, като е свързал датата на сключването му с тази на вписване на промяната в представителството на дружеството – работодател в Търговския регистър. Затова, като упражнено надлежно от работодателя – в горепосочения срок, потестативното право на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца обусловило извода за законност на проведеното уволнение.
3. Поставени са и въпросите за това длъжен ли е работодателят да формулира в заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ фактическите основания за издаването й; за обсъждане на доказателствата по делото в тяхната съвкупност; за задължението на въззивния съд, в случаите когато не възприема първоинстанционното решение, да указва в какво се състои нарушението и неправилността му, да посочи нарушените закони и с какво са опорочени решаващите мотиви на първоинстанционното решение; както и трябва ли фактическите изводи на съда да отговарят на установения събран по делото доказателствен материал.
Ответникът по жалба – [фирма] със седалище [населено място] не е изразил становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение от 17.06.2011 г. по гр. д. № 2913/2011 г. на Софийския градски съд, ІІ – „Г” състав.
Повдигнатият в изложението към касационната жалба материалноправен въпрос въпрос обусловя изводите на въззивния съд по предмета на делото и е решаван противоречиво от съдилищата, което се установява от цитираните по – горе и приложени две решения на ВКС, постановени при действието на ГПК (отм.). Затова се налага допускане на въззивното решение до касационен контрол, на основание чл. 280, ал. 1, т.2 от ГПК.
Останалите поставени в изложението към касационната жалба въпроси не са предмет на разглеждане в настоящия етап от касационното производство.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.06.2011 г. по гр. д. № 2913/2011 г. на Софийския градски съд, ІІ – „Г” състав.
Делото да се докладва на председателя на Четвърто ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.