4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1498
София, 28.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №390/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№937/21.01.2011 г., подадена от Г. В. В. от [населено място], приподписана от процесуалните му представители – адвокати Р. С. и Т. К., против въззивно решение №323/15.12.2010 г. по гр.д.№488/2010 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, втори граждански състав.
С обжалваното решение е отменено решение №229/05.3.2010 г. и решение от 05.7.2010 г. по гр.д.№5303/2010 г. на Старозагорския районен съд, четвърти граждански състав, и е отхвърлен предявеният от Г. В. В. от [населено място] срещу С. м.-д. л. [фирма] – Стара З., иск з сумата 19022,80 лева.
Въззивната инстанция е приела, че между страните са налице два трудови договора за едно и също правоотношение, единият от които с уговорено допълнително възнаграждение по т.4.4. с оглед личен принос. Въззивната инстанция е приела, че обстоятелството, че ищецът се намира в трудовоправни отношения с ответника, касае възнаграждението му болничната помощ, докато по настоящото дело си търси заплащане на уговорено с Н. за 2003 г. договорно заплащане на извънболничната помощ, осъществявана паралелно с тази по трудово правоотношение. Поради това е прието, че касае до договорно уговорено възнаграждение за извънболнична медицинска помощ, докато основното трудово възнаграждение е за болничната помощ в качеството на ищеца на лаборант, за което той получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страна за съответния период. Поради това съдът е стигнал до извод, че спора следва да се разгледа на договорно основание за извънболнична медицинска помощ, съгласно НДР за 2003 г.
С оглед изложеното въззивната инстанция е стигнала до решаващ извод, че ищецът не може да претендира на договорно основание заплащане на процент от брутния размер на приходите,реализирани по договор с НЗОК и потребителски такси. Този извод е обоснован с това, че липсват доказателства ищецът да е посочен от ответника като пряк изпълнител на С., каквото е изискването на чл.100, ал.1, т.6 от НДР за 2003 г., че няма качеството на пряк изпълнител по извънболнична специализирана медицинска помощ, тъй като не е лекар, както и че в трудовия договор №4/ 01.4.2004 г. липсва отбелязване в графата 3.4. относно уговорени допълнителни трудови възнаграждения.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се релевират следните материалноправни въпроси:
1. По какво правоотношение се дължи претендираното възнаграждение, посочено в т.4.4. от трудовия договор на ищеца ?;
2. Посочването на националния рамков договор от 2003 г. в т.4.4. от трудовия договор №4/01.4.2004 г. в конкретния случай представлява ли основание за плащане на допълнително възнаграждение на ищеца или очертава начина, по който се определя допълнителното трудово възнаграждение на ищеца ?;
3. Следва ли уговореното в трудовия договор на ищеца възнаграждение да се дели на такова за болнична помощи на такова за извънболнична помощ ?, и
4. Следва ли уговорка между работодател и работник, визирана в трудов договор и касаеща допълнително възнаграждение да се разглежда като допълнително възнаграждение не по трудов договор ?
Като противоречиво решение спрямо атакуваното се сочи решение №48/01.02.2008 г. по кас.гр.д.№228/2007 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – С. м.-д. л. [фирма] – Стара З., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена и в законния срок.
Твърдяните от касационния жалбоподател втори и трети материалноправни въпроси по естеството си фактически, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато по тях до касационно обжалване.
Първият и четвъртия въпроси визират извода на окръжния съд, че ищецът не може да претендира на договорно основание заплащане на процент от брутния размер на приходите, реализирани по договор между работодателя и НЗОК, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване като въпросите бъдат преформулирани в един, а именно “Допустимо ли е страните по трудов договор да уговарят в трудов договор възнаграждение основаващо се на клаузи от Н. за 2003 г. и при наличието на подписан договор между работодателя и НЗОК?”
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №323/15.12.2010 г. по гр.д.№488/2010 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, втори граждански състав, по подадената от Г. В. В. от [населено място], приподписана от адв. Р. С. и Т. К., касационна жалба, вх.№937/21.01.2011 г. по материалноправния въпрос “Допустимо ли е страните по трудов договор да уговарят в трудов договор възнаграждение основаващо се на клаузи от Н. за 2003 г. и при наличието на подписан договор между работодателя и НЗОК?”.
Делото да се докладва за насрочване на председателя на Четвърто гражданско отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: