2
Р Е Ш Е Н И Е
N 15
гр. София ,11.05.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на деветнасети януари през две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 340 / 2010 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
В. Н. Ж. е обжалвала въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1390 от 05.11.2009г. по гр.д.№ 773/2009г.
Ответникът [фирма] [населено място] изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли въззивното решение да бъде потвърдено.
Касационната жалба е приета за допустима и касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпросите в производство по иск по чл.108 ЗС основан на земеделска реституция ответникът може ли да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че наследодателят им не е бил собственик на имота при внасянето му в ТКЗС ако той не заявява такива права към същия момент, както и да оспорва, че не е налице идентичност между възстановения имот и притежавания преди масовизацията.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:
Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на Варненския районен съд, ХХХ състав № 174 от 19.01.2009г. по гр.д.№ 2575/2005г. , с което е отхвърлен иска на В. Н. Ж. и Т. Й. Т. против [фирма] [населено място] при участието на трети лица помагачи на ответника М. Г. А., А. Г. Д., М. А. К. и Д. А. Н. за предаване владението на имот , представляващ реална част от имот пл.№ 170 по кадастралния план на м.”В.-Север” от 1987г. с площ 778 кв.м.
Твърденията на ищците са , че са придобили собствеността на спорния имот по реституция на основание ЗСПЗЗ с влязло в сила решение на Поземлената комисия [населено място] № 238 от 15.07.1994 г. , а ответникът [фирма] ползва имота без основание, защото праводателите му не са били собственици.
Ответникът [фирма] [населено място] е оспорил материалноправната легитимация на ищците и е възразил срещу законосъобразността на решението на Поземлената комисия, /сега Общинска служба за земеделие и гори/ поради липса на идентичност между включения в ТКЗС имот на наследодателя на ищците, закупен от него с нот.акт № 157/1937г. и възстановеният от Поземлената камисия с решението от 15.07.1994г. при условията на чл.14 ал.1 т.1 във връзка с чл.18ж ал.1 ЗСПЗЗ. Ответникът е противопоставил и свое право на собственост , придобито по договор за продажба , сключен с нот.акт № 170/2005г. и се е позовал на придобивна давност като е присъединил владението на своите праводатели от 1975г. Възраженията по активната легитимация на ищците изискват провеждане на косвен контрол за законосъобразност на решението на административния орган, с което е възстановена собствеността по чл.14 ал.1 т.1 ЗСПЗЗ.
По въпросите , по които е допуснато касационното обжалване, на основание чл.291 ГПК Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:
В съдебната практика съществуват две становища за противопоставимостта на ответника по спор за собственост на решението на Общинската служба по земеделие, с което се възстановява собствеността по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ. Според първото становище, възприето от въззивния съд в обжалваното решение, след като производството по възстановяване на земеделските земи е административно и се развива едностранно, при спор за собственост съобразно общото правило за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес на чл.127 ал.1 ГПК /отм./ респ. чл. 154 от действащия ГПК ищецът е длъжен да докаже всички елементи на фактическия състав на възстановяването на собствеността, включително и правото на собственост към момента на отнемането, което той или неговият наследодател , от когото е отнета земята е притежавал.
Според другото становище, възприето с решение № 122 от 17.03.2006г. по гр.д.№2436/2004г. на ВКС, ІV-А отделение, както и решение № 426 от 21.07.2009г. по гр.д.№ 2713/2008г. на ВКС, ІІ г.о. в производството по ревандикационен иск, основан на земеделска реституция ответникът не може да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че наследодателят им не е собственик към момента на внасянето в ТКЗС ако той не заявява такива права към същия момент.
Настоящият състав на ВКС, І г.о. намира за правилно второто становище.
Решението за възстановяването на собствеността по чл.14 ЗСПЗЗ има конститутивно действие съгласно разясненията в ТР 1/1997г. на ВКС, ОСГК. Влязлото в сила решение с приложената към него скица легитимира лицата в полза на които е възстановена собствеността по отношение на третите лица. Чл.12 ЗСПЗЗ предвижда облекчена форма на документите, с които се доказва собствеността въру земеделските земи в административното производство по възстановяването им като признава за допустими и частни писмени документи – декларации за внасяне на имотите в Т., писмени договори, писмени декларации на правоимащите и др. Само при спор за материално право по смисъла на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, когато едни и същи земи са заявени за възстановяване по реда на чл.11 ЗСПЗЗ от различни лица, който не може да бъде разрешен от административния орган, оправомощен от закона да се произнася по реституцията на земеделските земи – Общинската служба по земеделие и гори /Поземлена комисия/, защото по принцип в административното производство не се разрешават спорове за собственост, този спор следва да бъде отнесен до съда. Именно в производството пред съда по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ всяка от страните, заявила за възстановяване земеделската земя е длъжна да докаже съответното придобивно основание, на което основава правото си на реституция. Когато по иск за собственост, по който ищецът се легитимира с решение по чл.14 ал. 1 ЗСПЗЗ ответникът не твърди, че е бил собственик към момента на отнемането на собствеността, той може да се позове само на нищожност на административния акт, но не и да иска от съда да проведе косвен контрол за неговата законосъобразност. Ответникът може също така да противопостави права, които дерогират правото на собственост на ищеца поради отсъствие на предпоставките за възстановяване на собствеността . Не е допустимо обаче да се оспорват правата на ищеца с твърдение, че неговият праводател не е бил собственик на възстановената земя към момента на кооперирането. В този смисъл съществува и практика на ВКС по чл.291 ГПК, която се споделя от настоящия състав – решение № 709 от 16.12.2010г. по гр.д.№ 1831/2009г. на ВКС, І г.о.; решение № 885 от 13.12.2010г. по гр.д.№ 1468/2009г.
По настоящото дело ответниците не са заявили право на собственост към момента на включването на земите в ТКЗС и с оглед изложението по чл.291 ГПК изводът на съда, че ищците не са доказали своето право на собственост е направен в нарушение на процесуалните правила – отменително основание по чл.181 ал.1 т.3 ГПК. Тъй като въззивният съд не е разгледал правоизключващите възражения на ответника, че е собственик на имота, правилността на решението на въззивния съд не може да бъде проверена, а произнасянето по тези възражения за пръв път от ВКС би довело на практика до едноинстанционното им разглеждане , решението следва да се отмени изцяло, включително и по отношение на необжалвалия другар на касаторката Т. Й. Т. по аргумент от чл.271 ал.3 ГПК, чието право на собственост произтича от общ на двамата юридически факт , изискващ еднакво решаване на делата им.
Воден от горното на основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1390 от 05.11.2009г. по гр.д.№ 773/2009г. и
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: