О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
София, 14.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 490/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. Р. като пълномощник на К. А. К., против решение № 546 от 02.04.2012 г. по гр.д. № 3482/2012 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи събирането на доказателства и за нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката е формулирала няколко въпроса, които счита, че са от съществено значение за изхода на делото. Поставени са въпросите: 1/Следва ли въззивният съд да прояви активност с оглед задължението си по чл. 7, ал.1 и чл. 10 ГПК и длъжен ли е да следи за допуснати процесуални нарушения, в това число и тези, довели до непопълване на делото с доказателства; 2/ въззивният съд следва ли да се произнесе по доказателствени искания, направени своевременно пред първата инстанция, които не са били допуснати от нея, както и по тези, които са били допуснати, но не са били събрани; 3/ Счита ли се за събрано доказателство заключение на вещото лице за стойността на преустройствата, ако в него те не са посочени; 4/ Възможно ли е да се даде отговор дали необходимото преустройство на делбеното жилище е свързано със значителни преустройства и неудобства, ако няма остойностяване на преустройствата и има ли значение относно търпените неудобства обстоятелството, че единият съделител не живее в него, а другият е съгласен на всякакви преустройства; 5/ Кога преустройствата за разделяне на имота са значителни по смисъла на чл. 203 ЗУТ и за да се приеме, че неудобствата са значителни, следва ли да са конкретизирани от съда или от съделителя, който твърди това; 6/ При преценка на пълнотата и законосъобразността на инвестиционен проект за разделяне на жилище съдът длъжен ли е даде възможност на съделителя да представи пълен инвестиционен проект; 7/ Допустимо ли е разпределяне на различни по вид и стойност самостоятелни имоти, ако между страните съществува спор относно обособяването им в реални дялове и дали при наличието на такъв спор, за да е приложим способът на чл. 353 ГПК, следва да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество; 8/ Обстоятелството, че единият от съделителите живее в делбеното жилище, може ли да обоснове разпределението на това жилище в негов дял по реда на чл. 353 ГПК; 9/ По какъв способ следва да се извърши делбата, когато допуснатите до делба имоти съществено се различават по площ, обем и стойност, а дяловете на съделителите са равни и дали разпределението на имотите по реда на чл. 353 ГПК може да се извърши въз основа на социален критерий и селищна принадлежност на обектите на делба; 10/ при произнасяне относно законосъобразността на одобрения инвестиционен проект следва ли съдът да постанови изричен диспозитив. Поддържа се, че повдигнатите въпроси №№ 1-9 са разрешени от Пловдивския окръжен съд в противоречие с практиката на ВКС, а въпрос № 10 е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което обуславя допускане на решението до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Г. А. С. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 139 от 31.03.2011 г. по гр.д. № 668/2009 г. по описа на Асеновградския районен съд в частта, с която на основание чл. 349, ал.2 ГПК е възложен в дял на К. А. К. недвижим имот- самостоятелен обект в сграда с кад. № 00702.513.73.1.5/ апартамент/, находящ се в [населено място], [улица], ет.4, с площ 123 кв.м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, както и в частта, с която са възложени в дял на Г. А. С. недвижими имоти – гараж № 2 със ЗП 22.25 кв.м и гараж № 3 със ЗП 28.30 кв.м, намиращи се в същата сграда, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и К. К. е осъдена да заплати на Г. С. за уравнение на дела му сумата 30 031.50 лв. в шестмесечен срок от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва, като в отменената част е постановено друго, с което на основание чл. 353 ГПК в дял на К. К. е разпределено жилището, а на Г. С.- двата гаража, като К. К. е осъдена да заплати за уравнение на дяловете на Г. С. сумата 30 025 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от влизане на решението в сила.
Въззивният съд е приел, че съделителката К. К. се е отказала пред въззивната инстанция от заявената от нея своевременно възлагателна претенция по чл. 349, ал.2 ГПК, което налага избиране на друг способ за прекратяване на съсобствеността. Приел е, че в случая делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК чрез разпределяне на делбените имоти, тъй като съставянето на дялове и тегленето на жребий се явява неудобно предвид това, че допуснатите до делба имоти са разнородни- жилище и два гаража. Отчитайки обстоятелството, че съделителката К. живее в жилището, въззивният съд е приел, същото следва да бъде поставено в неин дял, а в дял на съделителя С. – двата гаража, като за уравнение на дяловете К. следва да заплати на С. сумата 30 025 лв. Съдът е намерил за неоснователен доводът на К. К., че при наличието на одобрен инвестиционен проект за разделянето на жилището на два самостоятелни обекта, могат да се образуват реални дялове за всеки от съделителите, включващи самостоятелно жилище и гараж и делбата да се извърши чрез теглене на жребий или чрез разпределяне на така образуваните дялове по реда на чл. 353 ГПК. Изложил е съображения, че представеният одобрен инвестиционен проект е непълен, тъй като включва само частите “Архитектура” и “ Конструкции”, без част “Ел. инсталации”, “В и К”, “Енергийна ефективност”, “Пожарна безопасност” и др., поради което не може да послужи за пълно изчисление на цялата стойност на предвидените за разделяне на жилището преустройства. Освен това е намерил, че разделянето на жилището е свързано с неудобства, по големи от обикновените, както за страните по делото, така и за собствениците в етажната собственост.
От поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, настоящият състав преценява като относими към изхода на делото следните: възможно ли е да се даде отговор дали необходимото преустройство на делбеното жилище е свързано със значителни преустройства и неудобства, ако няма остойностяване на преустройствата и има ли значение относно търпените неудобства от преустройството на жилището обстоятелството, че единият съделител не живее в него, а другият е съгласен на всякакви преустройства; кога преустройствата за разделяне на имота са значителни по смисъла на чл. 203 ЗУТ и за да се приеме, че неудобствата са значителни, следва ли да са конкретизирани от съда или от съделителя, който твърди това; допустимо ли е разпределяне на различни по вид и стойност самостоятелни имоти, ако между страните съществува спор относно обособяването им в реални дялове и дали при наличието на такъв спор, за да е приложим способът на чл. 353 ГПК, следва да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество. Тези въпроси са разрешени с обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС, видно от представените с касационната жалба решение № 826 от 22.11.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. на ВКС, І г.о. и решение № 258 от 25.10.2011 г. по гр.д. № 144/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. , което е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 546 от 02.04.2012 г. по гр.д. № 3482/2012 г. на Пловдивския окръжен съд по подадената от К. А. К. чрез адв. Р. касационна жалба.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 1 266.31 лв. и в същия срок представи доказателства за това в съда, като в противен случай касационната й жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: