Решение №15 от 15.1.2013 по гр. дело №1674/1674 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 15

София, 15.01. 2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 438/2012 год.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3, във вр. с чл. 396, ал. 1 и 2 ГПК .
Образувано е по частна жалба на В. Ж. Ж. и Б. С. Ж., подадена чрез адв.Т., и по частна жалба на К., подадена чрез А. Д. – инспектор –юрист в ТД [населено място] на К., срещу определение № 180 от 22.06.2012год. по ч.гр.д.№ 167/2012год. на БАС. Частната жалба на Ж. е насочена против определението на БАС в частта, с която е потвърдено определение №1162/07.05.2012г. по ч.гр.д.№865/2012г. на БОС в частта, с която е уважена молбата на К. с правно основание чл. 395 ГПК и на основание чл. 390 във вр. с чл. 397, ал. 1, т.2 ГПК и чл.22 ЗОПДИППД е допуснато обезпечение на бъдещия иск, който молителят възнамерява да предяви против В. и Б. Ж., чрез налагане запор върху един лек автомобил и върху десет банкови сметки. Частната жалба на К. е насочена против определението на БАС в частта, с която е отменено определение №1162/07.05.2012г. по ч.гр.д.№865/2012г. на БОС в частта, с която е уважена молбата на К. с правно основание чл. 395 ГПК и на основание чл. 390 във вр. с чл. 397, ал. 1, т.1 и т.2 ГПК и чл.22 ЗОПДИППД е допуснато обезпечение на бъдещия иск, който молителят възнамерява да предяви против В. и Б. Ж., чрез налагане на възбрана върху един недвижим имот и налагане на запор върху две банкови сметки. С обжалваното определение БАС е приел, че наложената обезпечителна мярка възбрана е неподходяща, тъй като е недопустимо налагането на обезпечителна мярка върху имущество, по отношение на което не може да се насочи принудително изпълнение; че е неподходяща и обедпечителната мярка запор върху две от банковите сметки, тъй като по едната от тях се превежда трудовото възнаграждение на В. Ж., а втората разплащателна сметка служи за заплащане на комуналните разходи на семейството. Приел е и това, че са налице всички кумулативни предпоставки за уважаване искането на К. за допускане на обезпечение на бъдещия иск, както и, че останалите обезпечителни мерки са съответни на обезпечителната нужда.
И в двете жалби са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Към частните касационни жалби са приложени изложения на основанията за допустимост на касационното обжалване.
Всяка от страните оспорва частната касационна жалба на насрещната страна.
Върховният касационен съд, състав на І г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Частните касационни жалби са процесуално недопустими, независимо че са подадени в срока по чл. 275, ал. 1, във вр. с чл. 62, ал. 2 ГПК.
Определенията на съда по обезпечение на иска /чл. 390 и чл. 396, ал.1 ГПК/, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки /чл. 402, ал. 2 ГПК/ подлежат на двуинстанционно разглеждане, с изключение на хипотезата по чл. 396, ал. 2 ГПК, Доп. Бр. 100/21.12.2010 г., при която подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд, с които е допуснато обезпечение на иска, когато районният съд е отказал исканото обезпечение. В случая не е налице тази хипотезата, защото исканото обезпечение е допуснато още от окръжния съд, а Бургаският апелативен съд е действал като втора инстанция, която фактически частично е изменила определението на първоинстанционния съд, като наложената от него възбрана върху един недвижим имот и запор върху две сметки, са отменени и е запазен запорът върху един лек автомобил и върху десет банкови сметки.
След като определението на Бургаския окръжен съд не се обхваща от нормата на чл. 396, ал. 2 ГПК, то не подлежи на касационен контрол. Това определение не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, защото с него съдът не се произнася по същество на други производства, а има привременен съпътстващ характер. Обезпечението на иска е средство за защита срещу евентуално осуетяване на съдебната защита на съдебно потвърденото или срещу съдебно отречено право. С ТР1-2010-ОСГКТК производството по допускане обезпечение на исковете е обявено за двуинстанционно, което тълкувателно решение не е загубило сила с изключение на хипотезата на чл. 396, ал. 2 ГПК, която не е налице. Неправилно постановената от Бургаския апелативен съд обжалваемост на акта не създава инстанционен контрол, какъвто не е допуснат от закона.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частните касационни жалби на В. Ж. Ж. и Б. С. Ж., подадена чрез адв.Т., и на К., подадена чрез юриста на Комисията А. Д. срещу определение № 180 от 22.06.2012год., постановено по ч.гр.д.№ 167/2012год. на БАС и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 438/2012год. по описа на ВКС,І г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top