8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
София, 29.01. 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №1015 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№5720/59342/19.12.2017г., подадена от А. П. П. срещу решение, постановено от Окръжен съд-Монтана на 30.10.2017г. по в.гр.д.№180/2017г., с което след отмяна на решението на първоинстанционния съд е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. П. П. против Л. М. И. иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на Л. М. И. като наследник на М. Т. С., че към 1958г. при образуване на ТКЗС в [населено място], обл.М. наследодателят на ищеца П. Д. П. е бил собственик на нива с площ от 0.600дка, находяща се в местността „С.“ в землището на [населено място], при съседи: Й. П., М. Д. и пасище, попадаща върху част от имот №034029 по картата на землището.
С определение №478/22.10.2018г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса при изясняване местоположението на имот по предявен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, както и по въпроса при изясняване местоположението на имот по предявен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ обвързан ли е въззивният съд от констатациите на вещото лице по експертизата във връзка с границите на реституираните имоти и необходимо ли е да бъдат те съпоставени с другите доказателства като източници на данни относно местоположението на земеделската земя към включването ? в ТКЗС и др. организации.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуален закон и явно необосновано. Излагат се съображения, че неправилно въззивният съд е основал извода си за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот към момента на внасянето му в ТКЗС на обстоятелството, че наследниците на един от съседите на имота не са заявили имотите си за възстановяване, респ. не са ги декларирали като внесени в ТКЗС. Касаторът поддържа, че реституционните закони /в случая ЗСПЗЗ/ не задължават, а дават възможност на бившите собственици или техните наследници, да възстановят правата си на собственост върху имотите /земеделските земи/, които са имали преди образуването на ТКЗС, поради което счита, че от неупражняването на това право не може да бъде направен извод, че тези лица не са имали имоти /в случая М. Д. П. в м.“С.“/.
Касаторът поддържа, че заключението на вещото лице не е анализирано обстойно и внимателно от въззивния съд, игнорирани са показанията на свидетели, относими към спорния въпрос за принадлежността на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС, доказателствата по делото не са обсъдени в тяхната взаимна връзка и съвкупност.
Според касатора изводите на въззивния съд са и необосновани. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от него иск бъде уважен, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответницата по касационна жалба Л. М. И. не изразява становище по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
А. П. П. е предявил срещу Л. М. И. по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ иск за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят му П. Д. П. е притежавал правото на собственост върху процесния недвижим имот.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен.
Прието е за установено, че със заявление вх.№3508/30.01.1992г. П. Д. П., наследодател на А. П. П., е поискал възстановяване правото на собственост на нива от 0.6дка в м.С., като имотът е описан в опис-декларацията на наследодателя за членство в ТКЗС от 1958г. под №17 при съседи: Й. П., М. Д. и пасище. Посочено е, че с решение №538/06.06.1995г. на основание чл.18ж ППЗСПЗЗ на наследодателя е признато и възстановено право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 0.6 дка, шеста категория, находяща се в м.С..
Прието е, че ответницата Л. М. И. е наследник на М. Т. С., като със заявление вх.№4048/15.11.1991г. М. Г. С. е поискала възстановяване правото на собственост на наследниците на М. Т. С. на нива от 1.00 дка в м.С.. Посочено е, че имотът е описан в опис-декларацията на наследодателя за членство в ТКЗС от 1958г. под №4 при съседи: път, пасище и Г. К., като с решение №508/17.04.1995г. на ПК-Б. на основание чл.18ж ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 1.050дка, девета категория, в.С., имот №…. по картата на землището.
Взето е предвид, че от неоспореното от страните заключение на СТЕ е установено, че имотът на ищеца е заграден, като в скица-приложение №1 към заключението вещото лице е посочило, че заграденият имот в контура между точки 1-2-3-4-5-6-7-1 има площ 961кв.м. и попада върху имот ….. в контура между точки 1-2-3-4-5-6-1 с 960кв.м. и имот …….. в контура 1-6-7-1 с 1 кв.м.
Посочено е, че при изследване границите на имотите на наследодателите на страните по опис-декларациите им, вещото лице е установило, че имотът по опис-декларацията на П. Д. П. е при съседи Й. П., М. Д. и пасище, като по отношение на съседа Й. П. К. по справка в ОСЗ вещото лице е установило, че с декларация от 03.02.1958г. за влизане в ТКЗС е внесъл имот от 0.200дка в м.С. при съседи: П. Д., Д. П. и К. Л., т.е. че в декларациите за влизане в ТКЗС П. Д. П. и Й. П. К. взаимно са се посочили като съседи. По отношение на съседа М. Д. П. е взето предвид, че вещото лице от справка в регистрите на ОСЗ е установило, че по декларация за влизане в ТКЗС няма имоти в м.С. и няма възстановени от ПК имоти в тази местност. По отношение на съседа пасище в решението е посочено, че според вещото лице от запад имот №……. е пасище по КВС и от юг имот №…… е пасище по КВС.
Посочено е, че според заключението на СТЕ между имот №…. и имот №……….., възстановен на Й. П. К., се намира имот №……….. с площ 0.241 дка, който по КВС е възстановен на Д. П. К., като Д. П. е посочен като съсед в декларацията за влизане в ТКЗС от Й. П. и в момента е съсед на Й. П.. Взето е предвид също така, че Д. П. К. е внесъл в ТКЗС два имота в м.С.: един от 2.000дка при съседи Т. С., Й. И. и път и втори от 0.200дка при съседи път, пасище и Г. К..
Посочено е, че имот пл.№…………. с площ от 1.050 дка, възстановен по КВС на наследниците на М. Т. С., по опис-декларация за членство в ТКЗС е със съседи: път, пасище и Г. К., като от справка в регистрите на ОСЗ вещото лице е установило, че бившият собственик Г. К. И. не е приложил декларация за влизане в ТКЗС към заявлението за възстановяване на собствеността, а клетвена декларация, в която като съседи на имота си в м.С. е посочил пашалък, Ц. Л. и братя С., както и че собствеността върху този имот не му е призната.
Взето е предвид обстоятелството, че съгласно скица-приложение №2 към СТЕ предполагаемото местоположение и конфигурация на претендирания наследствен имот на П. Д. П. с оглед възстановените имоти на съседи по КВС и с оглед данните от декларация за влизане в ТКЗС има съвпадане на двама от общо тримата съседи : Й. П. и пасище, а в съдебно заседание, проведено на 17.01.2017г. вещото лице е заявило, че процесният имот и имота на ответницата като съседи не съвпадат както съгласно решенията на ПК, така и съгласно декларациите за внасяне на имотите в ТКЗС, както и че не е налице идентичност на процесния имот с имота на ответницата по местоположение на имотите по съседи.
Прието е че от показанията на свидетелите Т. М. М. и П. Й. К. /наследници на М. Д. и Й. П. – съседи на имота съгласно опис-декларацията на наследодателя П. Д. П. за членство в ТКЗС от 1958г./, се установява местоположението на имота именно както е заграден в момента, че този имот е заграден от преди около 50-60 години и се е ползвал последователно от дядото и бащата на ищеца, като имота на М. Д. и имота на П. Д. не са внасяни в ТКЗС, а са им дадени като частно ползване и така са оградени, а според св.П. Й. К. претендирания от ищеца имот е граничил с имота на чичо му Д. П. К. и имота на М. Д..
Изложени са съображения, че в случая релевантно за спора е какви са старите реални граници на имота и на кой от имотите съответства процесният имот №…………..
С оглед тези данни, както и изявлението на вещото лице в проведеното на 17.01.2017г. съдебно заседание по делото, че имотът на ищеца и имотът на ответницата като съседи не съвпадат, т.е. не е налице идентичност на процесния имот с имота на ответницата по местоположение и съседи, съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен.
В противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е обсъдил събраните по делото различни видове доказателства /свидетелски показания и експертно заключение/ поотделно, но не и в тяхната съвкупност.
Както е прието в т.19 от ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд като инстанция по същество, е длъжен да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, както и да вземе отношение по доводите и възраженията на страните. Това становище, според обективираната в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на тричленни състави на ВКС, е относимо към въззивното производство и при сега действащия ГПК, когато страните спорят пред въззивния съд за осъществяването на релевантните за спора факти и излагат съображения по правилността на извършената от първоинстанционния съд преценка на доказателствата.
В противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на тричленни състави на ГК, въззивният съд не е съпоставил констатациите на вещото лице, касаещи местоположението на имота във връзка с реституираните земеделски земи в същата местност, с другите доказателства по делото като източници на данни относно местоположението на земеделската земя към включването ? в ТКЗС.
Трайно и непротиворечиво при разрешаване на спорове по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ ГК на ВКС приема, че когато пред съда възникне спор за идентичността на имоти, които се възстановяват по реда на ЗСПЗЗ, експертизата не е единственият източник на данни, от който съдът следва да изхожда, особено когато няма кадастрални планове към момента на образуване на ТКЗС и имотът към този момент не е заснет. В подобна хипотеза съдът следва да прецени и всички останали данни по делото, като обсъди и анализира и събраните гласни доказателства, както и писмените, които съдържат данни за идентичността на имота. В този смисъл решение №148 от 29.09.2015г., постановено по гр.д.№1886/2015г. на Първо ГО на ВКС и посочените в него съдебни актове.
Настоящият състав изцяло споделя това становище и счита, че то следва да намери приложение и в настоящия случай.
Макар правилно да е приел, че релевантно за спора е какви са старите реални граници на имота към момента на образуване на ТКЗС и по-специално границите на кой от внесените в ТКЗС имоти съответстват на процесния имот……….., въззивният съд е извършил преценката си, основавайки се само на заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, без да вземе предвид данните, съдържащи се в заявленията-декларации на наследодателите на страните за внасяне на имотите им в ТКЗС, съответстващите им показания на разпитаните свидетели, както и становищата на страните, съотнесени към релевантния за спора момент.
Всички събрани по делото доказателства са изброени в обжалваното решение, посочено е какво според въззивния съд се установява от всяко едно от тях, но доказателствата не са обсъдени в тяхната съвкупност и съдържащите се в тях данни за осъществяването на релевантните за спора факти не са обсъдени детайлно и съпоставени.
Не е взето предвид обстоятелството, че в заявлението-декларация на М. Т. С. /наследодател на ответника Л. М. И./ от 05.02.1958г., е посочена нива, намираща се на другия край на м.С. до пътя /при съседи: път, пасище и Г. К./, както и становището на Л. М. И., че след образуване на ТКЗС притежавания от нейния баща имот му е бил даден за ползване и той го е обработвал и ползвал. Тези данни въззивният съд не е съпоставил с показанията на св.Ц. И. /съпруг на Л. М. И./, на когото наследодателят М. Т. С. е показвал имота, обработван от А. П. П., с твърдението, че е негов. И след като всички разпитани по делото свидетели са категорични, че процесният имот е ограден и се обработва от А. П. П., а непосредствено преди образуване на ТКЗС и след внасянето му в стопанството според част от свидетелите е бил обработван от неговия наследодател П. Д. П., и при липса на данни преди образуването на ТКЗС имотът да е бил владян от М. Т. С., неправилно въззивният съд е приел, че идентичността на имота на наследодателя П. Д. П. не е установена. Според показанията на свидетелите Т. М. и П. Й. К., към момента на образуване на ТКЗС именно този имот е бил собственост на П. Д. П., баща на А. П. П., като свидетелите са наследници на лицата, посочени като съседи на имота в подаденото от П. Д. П. през 1958г. заявление-декларация за влизане в ТКЗС. Свидетелите са категорични, че имотът е бил оставен за лично ползване на наследодателя П. Д. П. и е обработван непрекъснато от него до смъртта му, а след този момент от неговия син А. П..
Въззивният съд не е взел предвид и съдържащите се в показанията на св.Т. М. данни, че съседният имот, който е бил собственост на нейния баща М. П., не е внасян в ТКЗС, поради което не е подавано и заявление за възстановяването му, и неправилно е основал изводите си на констатацията, че по декларация за влизане в ТКЗС М. П. няма посочен имот в м.С. и няма възстановени имоти в тази местност.
Както последователно и непротиворечиво приема ВКС в своята практика, преценката за принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот към определен момент /в случай към момента на образуване на ТКЗС/ следва да бъде основана на данните към същия момент и при съобразяване на правните последици от извършените или неизвършени след този момент действия. В случая от обстоятелството, че М. П. не е внесъл съседния имот в ТКЗС и че неговите наследници поради тази причина не са заявили имота за възстановяване по реда на ТКЗС, не може да бъде направен извод, че към 1958г. той не е притежавал имот, съседен на имота на П. Д. П., а оттам и извод за липса на идентичност на притежавания към 1958г. от П. Д. П. имот с процесния. Още повече, че от заключението на изслушаната по делото СТЕ се установява, че посочения в заявление-декларация на наследодателя на ответницата като съсед Г. К. И. при възстановяването на собствеността е посочил като съседи братя С., но за имот, намиращ се и възстановен на друго място, както и факта, че в близост до процесния имот не е обозначен път, какъвто е посочен като съсед на внесения в ТКЗС имот от М. С..
И след като от показанията на разпитаните по делото свидетели е установено, че именно процесният имот е бил обработван от бащата и дядото на касатора откакто свидетелите го помнят, и именно имот с това местоположение и съседи е посочен от П. Д. П. в заявлението-декларация за влизане в ТКЗС, следва да се приеме, че към момента на образуване на ТКЗС процесният имот е бил собственост на П. Д. П.. По реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това спорът бъде решен по същество, като на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ бъде признато за установено, че към момента на образуване на ТКЗС процесният недвижим имот е бил собственост на наследодателя на А. П. П..
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на А. П. П. следва да бъде присъдена сумата 1692.47лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение от 30.10.2017г., постановено от Окръжен съд-Монтана по в.гр.д.№180/2017г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на Л. М. И., ЕГН ……….., от [населено място], ул.“…………“№19, в качеството ? на наследник на М. Т. С., б.ж. на [населено място], област М., починал на 12.11.1990г., че към момента на образуване на ТКЗС П. Д. П., б.ж. на [населено място], починал на 26.06.2005г., наследодател на А. П. П., ЕГН …………, е бил собственик на нива с площ от 0.600 дка, находяща се в м.“С.“, в землището на [населено място], община Берковица, при съседи: Й. П., М. Д. и пасище, който имот по КВС попада върху част от имот №………….
ОСЪЖДА Л. М. И. на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на А. П. П. сумата 1692.47лв. /хиляда шестстотин деветдесет и два лева и 47ст./, представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: