О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
София, 01.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1152/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Софийският районен съд с решение по гр. д. № 15563/2011 г. е отменил като незаконно уволнението на Д. К., извършено със заповед от 24. 02. 2011 г., възстановил я на длъжността ”старши асортимент мениджър – Централа София при [фирма] и осъдил дружеството да й заплати 15 116,28 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. Софийският градски съд, с въззивно решение от 26. 06. 2012 г. по гр. д. № 4365/2012 г. е потвърдил първоинстанционното решение.
Касационна жалба срещу решението на въззивния съд е подадена от [фирма], [населено място]. Към жалбата са приложени изложение за допускане на касационно обжалване и решения на състави на касационния съд.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, Д. Б. К. от [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
След проверка, касационният съд установи следното:
Първоинстанционният съд е уважил иска за отмяна на уволнението и другите искове по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от ищцата К., поради незаконност на извършения подбор по чл. 329 КТ, изразяващ се в невключването в подбора на една служителка на длъжност „асортимент мениджър”, която е в отпуск по майчинство. В производството пред въззивния съд е представено решение по чл. 290 ГПК на състав на касационния съд, с което е прието, че в подбора по чл. 329 КТ не се включват работнички и служителки, ползващи отпуск поради бременност и раждане – решение № 9/01. 02. 2012 г. по гр. д. № 1033/2011 г. на ВКС, ІV г. о.. Въззивният съд се е съобразил с това решение, от което следва, че решаващият извод на първоинстанционния съд е неправилен. Съображенията на градския съд за потвърждаване на първоинстанционното решение се изразяват в оценката му за незаконност на подбора поради недоказване от страна на работодателя как са определени оценките по отделните показатели в предварително зададената скала за оценяване на служителите, съответстват ли оценките на действителната квалификация и ниво на изпълнение на работата.
Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС относно въпроси, свързани с основанията за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, правният въпрос, който може да бъде основание за допускане на касация е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на съда по конкретното дело. Съгласно т. 2 на ТР № 1/2009 г. основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато такъв правен въпрос е разрешен в противоречие с решение на състав на касационния съд, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Основателно е искането на жалбоподателя за допускане на касация на решението на градския съд поради противоречие с решение на касационния съд по чл. 290 ГПК. В приложеното решение № 764/19. 01. 2011 г. по гр. д. № 1645/2009 г. на ВКС, ІV г. о. е прието, че въззивният съд е ограничен да се произнася по правилността на първоинстанционното решение само в рамките на посоченото във въззивната жалба. Първоинстанционният съд е разрешил спора само въз основа на един правнорелевантен факт – невключването на една служителка в подбора, това е предопределило съдържанието на въззивната жалба и въззивният съд е бил длъжен да се ограничи само за това произнасяне. Произнасянето на въззивния съд извън посоченото в жалбата е нарушение на закона и на задължителната практика на ВКС. Това ограничение е съобразено с чл. 266 ГПК за забрана във въззивното производство страните да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да представят в първоинстанционното производство. По настоящото дело и двете страни са направили искания пред първоинстанционния съд за събиране на доказателства относно формиране на оценките при подбора – ищцата е искала назначаване на експертиза, ответникът е искал изслушване на свидетел, но тези доказателства не са били допуснати от съда. При това положение въззивният съд е следвало да събере поисканите доказателства на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, за да спази изискването на чл. 153 ГПК, че спорните факти подлежат на доказване. Като не е сторил това въззивният съд се е отклонил от задължителната практика на касационния съд – приложеното решение № 389/18. 10. 2011 г. по гр. д. № 1672/2010 г. на ВКС, ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 26. 06. 2012 г. по гр. д. № 4365/2012 г. на Софийския градски съд.
УКАЗВА на жалблоподателя [фирма] да внесе сумата 352,32 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС.
Делото да се докладва за насрочване в съдебно заседание след представяне на документ за внесената държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: