6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
[населено място] , 22,02,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на осемнадесети февруари , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 940 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Н. и [фирма] против решение № 228 / 23.05.2012 год. по гр.д. № 984 / 2011 год. на Пловдивски апелативен съд , с което е потвърдено решение № 37 / 19.07.2011 год. и реш. № 48 / 2011 год. / за поправка на очевидна фактическа грешка в първото / по т.д. № 154 / 2010 год. на Старозагорски окръжен съд . С последното е утвърден приет на събрание на кредиторите на [фирма] / в несъстоятелност / , състояло се на 11.04.2011 год. , оздравителен план, предложен от синдика на дружеството – С. Б. , като е прекратено производството по несъстоятелност . Касаторът – Н. обжалва решението , като неправилно, поради постановяване в противоречие с материалния закон – несъобразяване императивния характер на разпоредбата на чл.700 ал.1 ТЗ досежно съдържанието на плана и конкретно – т.4 , тъй като утвърденият оздравителен план не съдържа „ гаранции , които се дават на всеки клас кредитори във връзка с изпълнението на плана „ . Обжалва решението и като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – непроизнасяне по доводите на жалбоподателя във връзка с оспорване съдържащите се в оздравителния план „ гаранции „ , като действително представляващи такива , обезпечаващи изпълнението на плана . Непроизнасяне по наведени във въззивната му жалба доводи е противопоставил като основание за неправилност на въззивното решение и касаторът [фирма] . Счита , че с уговореното в оздравителния план удовлетворяване на същия кредитор , след пълно удовлетворяване на останалите кредитори , по същество е нарушено императивното изискване на чл. 700 ал. 1 т. 1 ТЗ – не е конкретизирано времето за плащане към кредитора [фирма] .
Отговор на подадената от Н. касационна жалба е депозиран единствено от кредитора С. Т. Г. . Същият счита, че Н. няма правен интерес от обжалване на оздравителния план, предвиждащ пълно удовлетворяване на вземанията й , в тридневен срок от влизане в сила на решението за утвърждаване на оздравителния план . Оспорва обоснованост на основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК .Счита, че в производството по утвърждаване на оздравителния план съдът изследва единствено спазване условията по чл.705 ал.1 ТЗ , а противоречие с изискване на тази разпоредба касаторът – Н. не сочи .
Синдикът – С. Б. поддържа доводите на кредитора С. Г. за липса на правен интерес от обжалване за Н. , а по жалбата на [фирма] не намира доказано основание за допускане касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховен касационен съд, първо търговско отделение съобрази следното :
За да потвърди решението на Старозагорски окръжен съд по утвърждаване приет на събрание на кредиторите от 11.04.2011 год. оздравителен план за [фирма] / в несъстоятелност /, Пловдивски апелативен съд е изложил формални мотиви за съответствие съдържанието на плана с изискванията на чл.700 ал.1 ТЗ и за спазване предвидените в чл.705 ал.1 ТЗ условия за утвърждаването му , като в изпълнение на това по чл.705 ал.1 т.2 ТЗ съдът е посочил единствено присъствието и гласуването с мнозинство , определимо от приетите в производството по несъстоятелност вземания , на кредиторите с приети вземания в производството по несъстоятелност . Не са изложени мотиви относно видовете гаранции , предложени в плана и оспорени от кредитора Н. , като реално не изпълняващи функциите на такива . Формално е прието, че всички жалби са неоснователни, изрично визирайки в констативно – съобразителната част и жалбата на [фирма] , съдържаща идентичен с този в касационната жалба довод за неправилност на утвърдителното решение на съда по несъстоятелността .
В утвърдения от съда оздравителен план на „ Д. И. „ , за кредитора [фирма] е предвидено плащане след пълно удовлетворяване на всички кредитори . За същите / изключая С. Г. / планът предвижда отсрочване плащането на задълженията на длъжника за три години от влизане в сила решението за утвърждаването на оздравителния план и изплащане през цялата четвърта година , на 12 равни месечни вноски , дължими в последната седмица на текущия месец .По отношение кредитора С. Г. планът съдържа клауза, по същество уговаряща изпълнение на чуждо вземане – това по договор от 15.02.2010 год. , сключен между дружеството в несъстоятелност и „ Г. Р. С. Ел. Ел. Си „ , какъвто кредитор с прието вземане не фигурира в списъка на приети вземания . В раздела гаранции , съгласно изискването на чл.700 ал.1 т.4 ТЗ , са предвидени : 1 / обща гаранция – с цялото имущество на длъжника ; 2 / назначаване на едноличен надзорен орган в лицето на постоянния синдик на дружеството / изрично предвидена от чл.700 ал. 5 ТЗ възможност / ; 3 / издаване от длъжника – в 14- дневен срок от искането на кредитор , след влизане в сила решението за утвърждаване на оздравителния план – запис на заповед, в обезпечаване на вземането му , с падеж съответстващ на уговореното разсрочване ; 4 / учредяване на особен залог върху съответна на вземането на кредитора част от вземането на С. Г. или [фирма] към [фирма] / в несъстоятелност / , при същите условие – в 14-дневен срок от искането на кредитор , отправено след влизане в сила на оздравителния план и 5 / учредяване на обща договорна ипотека в 14- дневен срок от искането , в полза на кредиторите , поискали това след влизане в сила на оздравителния план , върху конкретен недвижим имот на длъжника, която договорна ипотека се явява последваща спрямо учредените договорни ипотеки в полза на кредитора [фирма] .
В обосноваване допускане на касационното обжалване касаторът Н. формулира следните материалноправни въпроси , в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , които и в съответствие с правомощията си съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , настоящият състав конкретизира , както следва : 1 / Съставлява ли гаранция по смисъла на чл.700 ал.1 т.4 ТЗ поето с плана задължение на кредитор към друг кредитор на несъстоятелността ,за обезпечаване удовлетворяването на последния чрез вземането на първия кредитор към несъстоятелния длъжник , като обект на гаранцията ? / в аспект на уговорената гаранция за учредяване особен залог върху вземанията на кредиторите [фирма] и С. Г. / и 2 / Ако се приеме, че кредитор в производството по несъстоятелност може да бъде гарант на другите кредитори за изпълнението на оздравителния план , не следва ли по аналогия на чл. 705 ал.1. т.3 ТЗ същият да е дал изрично писмено съгласие ?.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение намира, че първият от поставените въпроси покрива характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Безмотивното потвърждаване на съответствието на съдържанието на плана с императивните изисквания на чл.700 ал.1 ТЗ, за които в производството по чл.707а , респ. чл.705 ал.2 ТЗ , паралелно със спазване условията на чл.705 ал.1 ТЗ , на основание чл.704 ал.1 ТЗ съдът следи служебно / в този смисъл реш.№ 158 по т.д.№ 42/ 2012 год. на ВКС, ІІ т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК /, е по същество потвърждаване на съответствието на предвиденото в плана задължаване на конкретни кредитори , за учредяване особен залог върху вземанията им към дружеството – длъжник, в полза на други кредитори на несъстоятелността , с обезпечителната функция на гаранция по изпълнението на оздравителния план , по смисъла на чл.700 ал.1 т.4 ТЗ . Следователно , поставеният въпрос / макар в аспект само на една от предвидените в плана „ гаранции „ , но доколкото същата участва в съвкупната преценка за адекватността на учредените такива по изпълнението на оздравителния план / е включен в предмета на спора и обуславя решаващи мотиви на въззивното решение . Твърде общата формулировка на чл.700 ал.1 т.4 ТЗ и липсата на съдебна практика по приложението й , обуславят допускането на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ТЗ .
Вторият от поставените въпроси не съставлява правен такъв по смисъла на чл.280 ал.1 ТЗ . Въпросът е свързан с прилагане по аналогия на чл.705 ал.1 т.3 ТЗ , но предпоставя предходен отговор на друг , непоставен по допускане касационното обжалване въпрос – за наличие на неравнопоставеност в условията на оздравителния план, по удовлетворяване кредиторите от един и същ клас , в противоречие с императивното изискване на същата разпоредба .
В обосноваване допускане на касационното обжалване касаторът [фирма] формулира процесуалноправни въпроси : 1 / Следва ли въззивният съд да се произнесе по всяка жалба , подадена от кредитор срещу решението за утвърждаване на оздравителния план ? и 2 / Какво съдържа проверката на въззивния съд при обжалване утвърждаващо оздравителния план решение на съда по несъстоятелността ? . Обосновава първия въпрос в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , а втория – по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – даден от въззивния съд отговор в противоречие със съдебни решения, казуална съдебна практика : реш.№ 807 т.д. № 512 / 2005 год. ВКС, І т.о.и реш.№ 209 по т.д.№ 353 / 2004 год. ВКС, І т.о. .
Въззивното производство по обжалване решение на съда по несъстоятелността на основание чл. 707а ТЗ не се отклонява от общите изисквания на Дял ІІ , Глава ХХ ГПК , за дължимо произнасяне по всяка редовна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение . Въззивният съд не е вложил друго разбиране за обхвата на дължимото произнасяне, предвид което и така формулираният въпрос не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК . Процесуалното нарушение на въззивния съд по неизлагане на мотиви във връзка с конкретния довод на жалбоподателя [фирма] – за несъответствие съдържанието на плана с изискване по чл.700 ал.1 т.1 ТЗ – съставлява основание по чл.281 т.3 вр. с чл.269 пр .второ ГПК , преценимо по същество , при проверка правилността на въззивното решение . Дори да би бил възприет корективно, като зададен в този смисъл, поставеният от [фирма] първи въпрос не съставлява основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК . Относно задължението на съда за мотивиране на решението му и изискванията към последното , няма спорна и противоречива съдебна практика . Задължителното съдържание и изискванията към качеството на мотивите са посочени в т.3 на ППВС № 1 / 13.07.1953 год. , което не е загубило своята актуалност и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 година . Тъй като се касае за приложение на императивни правни норми , дори да не би било въведено като довод във въззивната жалба , въззивният съд е дължал мотиви за спазването на чл.700 ал.1 ТЗ и чл.705 ал.1 ТЗ , в който смисъл е налице задължителна съдебна практика – реш. № 196 / 11.04.2012 год. по т.д.№ 994 / 2010 год. на ВКС , ІІ т.о. .
Вторият от поставените въпроси е намерил отговор в преждепосоченото решение № 158 по т.д.№ 42 / 2012 год. на ВКС, ІІ т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК, предвид което допускането му не се явява обосновано с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК . В производството по чл. 707а ТЗ съдът дължи проверка както за изпълнение условията на чл.705 ал.1 ТЗ , така и за императивните изисквания към съдържанието на плана , съгласно чл.704 ал.1 вр. с чл.700 ал.1 ТЗ , като не е обвързан от възраженията на кредиторите по материалните предпоставки по чл.700 ал.1 ТЗ , релевирани по реда на чл.703 ал. 5 ТЗ, освен ако са били вече обект на инстанционен контрол , упражнен по повод обжалване определение по чл.701 ТЗ за недопускане плана до разглеждане от събранието на кредиторите, какъвто не е настоящия случай.
С оглед преждеизложеното, касационното обжалване ще следва да се допусне единствено по касационната жалба на Н. , по първия от поставените правни въпроси в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК : „ Съставлява ли гаранция по смисъла на чл.700 ал.1 т.4 ТЗ поето с плана задължение на кредитор към друг кредитор на несъстоятелността, за обезпечаване удовлетворяването на последния чрез вземането на първия кредитор към несъстоятелния длъжник, като обект на гаранцията ?„ . Водим от горното , Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 228 / 23.05.2012 год. по гр.д. № 984 / 2011 год. на Пловдивски апелативен съд, по касационната жалба на Н. .
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението по касационната жалба на [фирма] .
Делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :