О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
София, 04.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 06.03.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1438/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№109253/24.10.2012г.,подадена от К. П. Ч. от [населено място],чрез пълномощника й адвокат В. В.,против решение №6108/03.09.2012г. на Софийски градски съд,постановено по гр.д.№12730/2011г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение № ІІ-67-76 от 06.06.2011г.,постановено по гр.д.№52669/2009г. по описа на С.,67 състав,за отхвърляне на предявения от К. П. Ч. срещу С. И. Д.,иск с правно основание член 30 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на С. И. Ч.,накърнена със завещателно разпореждане от 07.09.2004г.,направено в полза на С. И. Д. и за отхвърляне на предявения от К. П. Ч. срещу С. И. Д.,иск за делба на описания недвижим имот.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,след дадените от съда указания,приложено към касационната жалба,наречено”молба по касационна жалба” вх.№126126/30.11.2012г.,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по правен въпрос,разрешен в противоречие с практиката на ВКС,а именно/цитирам/:
„Какво е завещанието,с което наследодателят се разпорежда с единствения си имот-частно или общо/универсално/ и какви са правните последици,във връзка с приемането или не,на наследството по опис в тези случаи?”,като се позовава на :
Решение №1490/2008г. по гр.д.№458/2008г. по описа на ВКС,Vго,постановено по реда на ГПК/отм/,което не е част от задължителната практика на ВКС,както и на
-възприетото в т.3 на Тълкувателно решение №1/19.05.2004г. по гр.д.№1/2004г. на ОСГК на ВКС,според което с оглед разпоредбата на член 16,ал.1ЗН,завещателното разпореждане,по силата на което завещателят се разпорежда посмъртно в полза на едно лице с цялото си имущество,съставлява основание за универсално правоприемство,установено по силата на закона,като от момента на откриване на наследството,лицето което е посочено/назначено/ за наследник по силата на универсалното завещателно разпореждане,придобива и става титуляр на целия комплекс или на идеална част от него наследими,прехвърлими имуществени права на завещателя-наследодател-респ. задължения.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищцата К. Ч. е наследник по закон на общия наследодател-С. И. Ч.-поч.2008г.,а ответника С. И. Д. е негов племенник,който не е призован към наследяване,поради което е стигнал до извода,че за да упражни правото си по член 30,ал.1 ЗН,ищцата следва да е приела наследството по опис,за което липсват доказателства по делото,поради което тя не е легитимирана да упражни това свое право и правилно претенцията й е била отхвърлена.Във връзка с доводите на ищцата за характера на завещанието ,съдът е приел,че същото е завет-защото предмет на завещанието е само процесния апартамент,въпреки че в първото по делото съдебно заседание страните за заявили,че не им е известно към момента на на смъртта на наследодателя С. Ч.,да са включени други права,освен правото на собственост върху процесния имот/лист 30 от делото/.Съдът е приел,че завещателното разпореждане е частно/завет/ по смисъла на чл.16,ал.2 ЗН,а не е универсално,както твърди ищцата,поради което не е налице основание за изключване на приложението на чл.30,ал.2 ЗН,именно във връзка с мотивите в ТР №1/2005г.
С оглед изложеното в решаващите мотиви на въззивния съд, във връзка с даденото разрешение на формулирания от касатора правен въпрос,касационният съд намира,че същият е разрешен в противоречие със формираната задължителна практика на ВКС /съгласно възприетото в ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г на ОСГТК на ВКС/,а именно:Решение №268/29.09.2012г. по гр.д.№410/2011г. по описа на ВКС,Іго,според което,завещанието следва да се приеме за общо,когато е завещано конкретно имущество,ако със същото се изчерпва имуществото останало след смъртта на завещателя.
Ето защо,касационният съд приема,че са налице основанията,предвидени в член 280,ал.1,т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №6108/03.09.2012г. на Софийски градски съд,гражданско отделение ,ІІ-в въззивен състав,постановено по гр.д.№12730/2011г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
УКАЗВА на касатора К. П. Ч.,да представи в едноседмичен срок от съобщаването, доказателства по делото за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 65 лева,съгласно чл.18,ал.2 от Тарифата на държавните такси,които се събират по ГПК,като в противен случай жалбата ще й бъде върната.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: