Р Е Ш Е Н И Е
№ 1501
София 12.12. 2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в съдебно заседание на десети декември , две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 167/2008 година.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК(отм) вр. §2 ал.3 от ГПК
Образувано е по касационна жалба на Р. Х. Щ. и Х. Г. Щ. срещу въззивно решение от 10.10.2007 год. по гр. дело № 230/2007 г. на Врачански окръжен съд , с което след връщане на делото за ново разглеждане на въззивен съд с решение №62 от 08.03.2007г на Върховен касационен съд ІІ г.о. , е частично отменено решение от 27.12.2002г по гр.д. № 284/2002г на Районен съд Бяла Слатина и срещу касаторите е уважен иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по н.а. № 185 том 12 по н.д. № 5716/2001г за частта от 3 /5 ид. части от правото по чл. 87 ал.3 от ЗЗД , която конституираните в хода на процеса ищци, наследници по закон на починалия след завеждане на иска прехвърлител Й. С. Н. , са претендирали.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за нарушение на изискването по чл. 188 от ГПК, незаконосъобразност и необоснованост. Въззивният съд не е обсъдил задълбочено доказателствата и приел наличието на безспорно установени обсотятелства ,без това да е така. Допуснато е и нарушение на материалния закон , тъй като не е съобразен отказа на кредитора да бъде гледан и да се полагат грижи за него . Съображения са развити в касационната жалба .
Ответникът по касация П. С. Н. е заявил становище ,с което оспорва наличието на отменителни основания . Невярно е твърдението ,че покойният Й. С. бил напуснал селото, в което живеел ,че се е скрил от поелите задължение за се грижат за него ответници .
Останалите ответници по жалбата не са заявили становище
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл. 218ж, ал. 1, предл. 1 от ГПК на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение Върховният касационен съд, V г.о. приема за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения:
За да постанови обжалвания резултат по иска за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу поето задължение за издръжка и гледане , въззивният съд на първо място е съобразил не обстоятелствата преди сключването му , а тези , настъпили след като ответниците са поели задължението . Отношенията са се влошили няколко месеца след сключване на договора и както изявленията на страните , така и показанията на разпитаните свидетели безпротиворечиво изясняват , че след м. март на 2002г прехвърлителят е пристанал да идва в дома на касаторите Щ. ,контактите са били преустановени и до предявяване на иска на 04.07.2002г ответникът и неговата съпруга не са предприели никакви действия в изпълнение на задължениета си , съответно не са предложили заместваща непосредствените грижи издръжка, макар до смъртта си ищецът Й да се нуждаел от непосредствени грижи предвид напредналата си възраст .
Като е приел ,че от страна на ответниците е налице пълно неизпълнение ,въззивният съд е постановил правилно решение. Решаващо значение има фактът на бездействие при поетото задължение от страна на приобретателите, а не добрите отношения и полаганите грижи преди и по време на сключване на договора. Ответниците не са живели в едно домакинство с покойния С. , макар къщите им в село К. да са в близост една до друга. Местоизпълнението на поетото задължение не е дома на ответниците, където С. идвал да се храни , а дома на прехвърлителя по договора ,щом последния е останал да живее в него . Кредиторът по договор за издръжка и гледане не е длъжен да търси дължимите грижи и щом те не са полагани според обема на договорената престация , издръжка не е давана , нито предложена ,то е налице неизпълнение и за отблъсне последиците по чл. 87 ал.3 от ЗЗД , ответникът следва да докаже положителните факти , от които черпи довод за отказ от страна на кредитора да окаже съдействие или неговата забава . В подкрепа на възраженията си ответниците Щ са ангажирали свидетели , които са споделили на съда свои преценки , без конкретни факти да са установени или заявени. Касаторите изтъкват , че С. престанал да идва у тях и те не знаели къде е , но нито твърдят , нито доказват да са го потърсили . При липса на твърдения , на които може да се основе заключение за отказ на кредитора да приеме предложените грижи ,неоснователни са общите оплаквания за необсъждане на доказателства и нарушение на процесуални правила при формирането на убеждение у съда въз основа на доказателствата .
Врачански окръжен съд правилно е преценил всички данни по делото при разрешаването на въпроса за спорното право. Поведението на починалия не разкрива формални признаци на кредиторска забава , нито обективира отказ от неговото право, доколкото задължението за издръжка и гледане в случая е имало една ежедневна, с оглед напредналата му възраст, изискуемост. Изтъкнатият от въззивния съд решаващ мотив за наличие на виновно неизпълнение следва да бъде споделен . При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, сочещи на касационен повод за неговата отмяна и правилно е приложен материалния закон. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила .
Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, V г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 10.10.2007 год. по гр. дело № 230/2007 г. на Врачански окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: