Р Е Ш Е Н И Е
№ 151
София, 18.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на единадасети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 177/2008 година
И. С. Ч., П. С. К., Г. С. Ч. и Р. С. Е. са обжалвали въззивното решение на Б. окръжен съд № 24 от 10.07.2007г. по гр.д. № 1007/2006г.
Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима.
Ответниците не са подали писмен отговор по реда на чл.218г ГПК /отм./.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
Производството е по чл.97 ал.4 ГПК /отм./
Благоевградския окръжен съд е оставил в сила решението на Районния съд гр. С. № 118 от 14.07.2006г. по гр.д. № 124/2005г., с което е отхвърлен иска на И. С. Ч., П. С. К., Г. С. Ч. и Р. С. Е. против О. С. и Т. В. М. по чл.97 ал.4 ГПК /отм./ за установяване че С. В. М. като вещо лице по адм.дело № 1151/1992 г. е дала невярно заключение.
Твърденията в исковата молба след направеното уточнение по реда на чл.100 ГПК /отм./ са, че по административния спор за отмяна на отчуждаването на имот на ищците ответницата С. В. М. в противоречие с обективната истина е отговорила на поставената й от съда задача, че мероприятието, за което е отчужден имота е приложено на място и въз основа на това заключение съдът е приел, че не са налице основанията на чл. 2 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. за възстановяване на собствеността.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ищците, че като вещо лице ответницата съзнателно в писмен вид е дала заключение, което не отговаря на действителността при използваните специални знания, тъй като тя е отразила какво е констатирала на място при направения оглед и измервания и е възпроизвела данните от техническата документация , а въпросът дали имотът е свободен или върху него е реализирано мероприятието не е бил в нейната компетентност, защото е правен и по него се произнася съда. Отделно от това е прието, че не е доказан и субективният елемент на деянието.
Решението е валидно и допустимо, а по същество е постановено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на закона.
Когато се иска установяване на престъпно обстоятелство от гражданския съд, което е от значение за отмяна на влязло в сила решение при погасяване на наказателното преследване по давност, ищецът по делото следва да установи всички елементи от съответния престъпен състав. Субект на престъплението по чл.291 НК е вещо лице. То се назначава от съда, когато за изясняване на делото са нужни специални знания из областта на науката, изкуството, и др., каквито съдът няма. Заключението на вещото лице не е задължително за съда, той го преценява наред с всички обстоятелства по делото, освен това то има доказателствена стойност само по въпросите, които разрешава като притежаващо определени специални , неюридически знания. В разглеждания случай ответницата е депозирала заключение /допълнителна експертиза/ от 26.05.1994г., в което е посочила, че с плана от 1981г. имотът, който е бил отчужден от ищците е отреден за курортно строителство и озеленяване като мероприятието е изпълнено. Конкретизирано е, че върху частта от 450 кв.м. е изградено спортно игрище с трибуни, а в останалата част са построени сгради при условията на чл.120 ППЗТСУ. Според заключението на вещото лице, което е изслушано по настоящото дело от въззивния съд, имотът никога не е попадал в терен, отреден за спортни площадки, а по плана от 1981г. , който не е отменен се предвижда застрояване за „курортна поликлиника, търговско-хранителен комплекс и озеленяване”. Следователно по въпроса за предвижданията на плана няма невярно отразени в заключението на вещото лице по административното дело факти. Преценката за това дали мероприятието е реализирано не е изцяло в компетентността на вещото лице. Според притежаваните от него специални знания то е следвало да отрази какви са предвижданията на плана и какво е изпълнено на място /какви постройки има в имота, предмет на реституцията/, но въпросът дали те покриват изцяло предвижданията на плана е правен, защото е част от фактическия състав за възстановяване на собствеността по чл.2 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. и следва да бъде разрешен от съда. В тази връзка правилно въззивният съд е констатирал, че в представеното по делото решение № 539/16.05.1997г. по адм.д. № 3686/1995г. по спор за реституция на съседен имот Върховният административен съд е преценявал законосъобразността на извода на първоинстанционния съд дали тенис кортовете представляват елемент от мероприятието „озеленяване” и на това основание е отменил отчуждаването, а не с оглед различни констатации на вещото лице. С оглед на изложеното макар да се е произнесло по поставения въпрос каква част от имота е зает от мероприятието, за което е отчужден , вещото лице не е дало невярно заключение по смисъла на чл.291 НК, тъй като този въпрос не е бил изцяло в неговата компетентност, съдът не е бил обвързан да го възприеме, защото изводът не изисква само технически познания . Отделно от това по делото не са събрани доказателства във връзка с твърденията на ищците, че вещото лице е действало „ съзнателно с цел да заблуди съда”, защото в изготвените експертизи е посочено какво е предвиденото мероприятие и какви постройки са изградени в имота. Заключението на техническата експертиза по настоящото дело не опровергава констатациите за фактическото строителство в имота, защото тя е изготвена четиринадесет години по-късно, когато са останали само останки от застрояването – стълбище, подпорна стена и тревна площ. Следователно въззивният съд законосъобразно и при цялостна преценка на доказателствата е приел, че не е налице фактическият състав на престъплението по чл. 291 НК. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила като делото е разгледано от съда, в района на който е вписана ответницата като вещо лице , защото това обстоятелство не представлява основание за отвод по смисъла на чл.12 ГПК /отм./ при липса на данни съдиите да се намират в други отношения с вещото лице освен служебни. ГПК дава строга регламентация на основанията, при които съставът на съда следва да се отведе от разглеждането на спора като предпоставките се отнасят не до съда като учреждение, а до конкретния съдия, който разглежда делото, какъвто отвод не е правен от ищците. С оглед на изложеното не са налице релевираните основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм./ за отмяна на обжалваното решение.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Б. окръжен съд № 24 от 10.07.2007г. по гр.д. № 1007/2006г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: