Р Е Ш Е Н И Е
№ 151
София .22.12. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря Сийка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 646 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.47, т.3, пр.2 във вр. с чл.47, т.5 ЗМТА.
Образувано е по искова молба на “А“ Е. за отмяна на решението на АС при БТПП, постановено по а.д. № 192/2008г., с което е осъден да заплати на “Б” Е. сумата от 11 908.60 лв., представляваща лихви за забавени плащания за периода от м. ХІ.2005г. до м.VІІ.2008г. поради нарушаване на обществения ред на Република България и основни принципи на правото. Твърди се, че е нарушен един от основните принципи на правото, формулирани в чл.9 ЗЗД, а именно принципа на договорната свобода в рамките на законоустановеното, в противоречие с повелителните норми за валидност на договорите и несъобразяване с нормите за недействителност на споразуменията, т.е. на недействителна клауза на договора, на принципа на тълкуване и търсене на действителната воля на страните. Според ищеца е подменена действителната воля на страните и АС се произнесъл по искане, което не е претендирано, вместо “лихва за забава” с атакуваното решение е присъдена “неустойка” която на основание чл.26, ал.4 ЗЗД е нищожна като противоречаща на добрите нрави.
Ответникът по иска “К” Е. с предишно наименование “Б” Е. в писмено становище и допълнителни писмени бележки, представени на 14.12.2009г. по реда на чл.149, ал.3 ГПК, изразява становище за отхвърляне на иска като неоснователен.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение след преценка на фактите по делото и доводите на страните, прие за установено следното:
Искът е предявен в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Видно от приложеното по делото писмо изх. № 3252 от 24.07.2009г., арбитражното решение е получено на 29.07.2009г. от процесуален представител на ищеца адв. Д. Исковата молба е подадена на 5.08.2009г. в посочения в закона 3-месечен срок, което обуславя процесуалната допустимост на предявения иск.
Съгласно чл. 47, т. 3, пр.2 и т. 5 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от В. касационен съд по исков ред, ако страната, която иска отмяната, докаже, че то противоречи на обществения ред на Република България – т.3 или ако решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора – т. 5. Съдебната практика на ВКС приема, че при втората хипотеза на чл. 47, т. 3 ЗМТА – решението на арбитражния съд ще е в противоречие с обществения ред тогава когато са нарушени онези императивни правни норми от публичен характер, които са установени от Конституцията и формират основите на правовия ред в държавата. Тези принципи са материалноправни и процесуалноправни и са израз на основните правни идеи и ценности на държавата и обществото, например принципите за законност, установяване на истината, равенство на страните в процеса, състезателно начало и др. Недопустимо е в производството по иска с правно основание чл. 47 от ЗМТА да се изследват материалноправните отношения между страните – предмет на постановеното арбитражно решение, нито да се извършва проверка на правилността на решението на АС при БТПП по същество, не може да се прави преценка относно правилността на мотивите на арбитражния съд, нито да се ревизира самия арбитражен процес, защото в това производство ВКС не е нито въззивна, нито касационна инстанция.
Искането за отмяна на решението на основание чл.47, т.3 пр.2 ЗМТА е неоснователно. В случая ищецът се позовава на грубо нарушение на принципа на тълкуване и търсене на действителната воля на страните в договора от 1.08.2006г. и на нормите за недействителност на споразуменията, като се твърди, че с арбитражното решение се санира със сила на пресъдено нещо една недействителна клауза от договора. Чл.10 се намира в раздела “Н” и с него възложителят / А. ” ЕООД/ се е задължил да заплаща на изпълнителя/ “Б” ЕООД/ наказателна лихва при закъснение на плащането в размер на 2% за всеки просрочен ден. С атакуваното решение АС при БТПП е уважил частично иска, като е приел, че с него се претендира неустойка, а не лихва за забава, че волята на страните в чл.10 е ясно изразена, независимо от различната словоупотреба в заглавието на раздела и съдържанието на чл.10 от договора.говорената лихва за забава, приема съдът, е уговорена като санкция за забавено изпълнение, затова има наказателен, а не само обезщетителен характер спрямо причинените на ищеца вреди от неизпълнението. Арбитражният съд се е произнесъл по възраженията на ответника за недействителност на клаузата за неустойка, поддържани и в настоящата производство, като е направен извод, че размерът на неустойката е уговорен по правилата на договорната свобода / чл.9 ЗЗД/ и дори да се приеме, че размерът е прекомерен, то клаузата не противоречи на добрите нрави, защото това би довело до заобикаляне на чл.309 ТЗ, норма приложима при търговските сделки, какъвто характер има договора между страните. Следователно, инвокираните в исковата молба доводи се отнасят до тълкуването на волята на страните в представения по делото договор и правилността на постановения от арбитражния съд акт по приложението на закона, които не са доводи за основанието по чл.47, т.3 пр. второ ЗМТА, поради което предявения на това основание иск се явява неоснователен.
Втората хипотеза на чл. 47, т. 5 ЗМТА урежда отмяна на арбитражното решение тогава когато арбитражният съд се е произнесъл за право, което не е било предявено с исковата молба. Предявеният на това основание иск е неоснователен. С исковата молба ищецът “Б” Е. е предявил иск “А” Е. да му заплати сумата от 12 073.80 лв., представляваща наказателна лихва за забавени плащания по издадени фактури за извършени счетоводни услуги за периода от м. август 2006г. до м. юли 2008г., уговорена в чл.10 от договора за счетоводно обслужване от 1.08.2006г. Изложените в исковата молба факти са очертали предмета на спора, по който се е произнесъл и арбитражният съд. В арбитражното решение е отговорено на възраженията на ищеца, че уговореното обезщетение в чл.10 на договора е за мораторна лихва по чл.86 ЗЗД, а не за неустойка по чл.92 ЗЗД. Систематичното място на уговореното обезщетение за забавено плащане в раздел “Н” на договора и определяне на обезщетението като “наказателна лихва”, както и начина на изчисляване, правилно е дало основание на решаващия орган да приеме, че страните са уговорили неустойка за забава, а не мораторно обезщетение по чл.86 ЗЗД. Следователно съдът се е произнесъл в рамките на спорното право, а не по спор различен от този, по който е бил сезиран арбитражния съд с исковата молба, както неправилно се поддържа от ищеца.
В заключение искането за отмяна на арбитражното решение на посочените в исковата молба основания се явява неоснователно, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на “А“Е. , гр. С. срещу “К” Е. , гр. С., с наименования в арбитражното производство “Б” Е. , за отмяна на решението от 21.07.2009г., постановено по а.д. № 192/2008г. на А. съд при БТПП като неоснователен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: