1
2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 151
СОФИЯ, 25.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на десети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 5063/2016 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение № 3217 от 20.04.2016 г. по в.гр.д. № 9061/2013 г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 01.04.2013 г. по гр.д. № 26496/2007 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. А. Ч. и Я. А. Ч. против [фирма], [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ за установяване, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ реално определена част от поземлен имот № 119 кв.7, „НПЗ- И.- запад І и ІІ част”, по плана на [населено място], с площ по скица 17 669 кв.м, за който е отреден УПИ VІІ-119-„за склад за моторни горива” в кв.7, която реална част представлява бивш имот № 35 и е с площ 6 169 кв.м, при описани в решението граници, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Ч. и Я. Ч. против [фирма] иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на тази реална част и за осъждане на ответника да им предаде владението върху нея.
С определение от 30.06.2017 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по подадената от Г. А. Ч. и Я. А. Ч. касационна жалба по въпроса относно предпоставките за възстановяване на основание ЗВСОНИ на собствеността върху недвижими имоти, които към момента на одържавяването им са били застроени, както и по въпроса относно правното значение на заявлението по § 6, ал.1 ПЗР на ЗППДОбП/ отм./ и на знанието на органа по приватизация и на страните по приватизационната сделка за съществуването на вещно право при липса на изрично формално заявление от реституираните собственици, като е констатирано разрешаването на тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
В касационата жалба са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Касаторите поддържат, че в нарушение на задължението си по чл. 188, ал.1 ГПК/ отм./ въззивният съд се е задоволил само да изброи част от събраните по делото доказателства, без да ги подложи на анализ и да обоснове изводите си относно установените чрез тях факти, не е дал отговор на заявените с въззивната жалба оплаквания и не е изложил мотиви относно приетите за установени факти, които са от значение за спорното право. В резултат на това е направил необоснован и незаконосъобразен извод за липса на предпоставките на чл. 2 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността върху спорния имот, както и за погасено право на собственост на ищците на основание § 6, ал.1 и 2 от ПЗР на ЗППДОбП/ отм./.
След подаване на касационната жалба е починал касаторът Г. А. Ч. и на основание чл. 227 ГПК като страни по делото са конституирани неговите наследници В. Ч., К. К. и Т. Д., които чрез своя процесуален представител адв. Й. поддържат касационната жалба.
Ответникът по касация [фирма] чрез своя процесуален представител адв. П. Н. изразява становище, че въззиввното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Ответникът [фирма] чрез своя процесуален представител адв. В. също изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
Останалите ответници и третото лице- помагач не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Установено е от фактическа страна, че с нотариален акт № 96, т.І, нот. дело № 94 от 24.03.2005 г. на нотариус, вписан под № 235 в регистъра на Нотариалната камара, [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] е продало на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], недвижим имот, представляващ поземлен имот пл.№ 119 от кв. 7 по плана на [населено място], кв. ”НПЗ И.- запад І и ІІ част”, с площ съгласно А. № 5330-ІІ от 03.08.1970 г. от 17 889 кв.м, а съгласно скица от 15.03.2004 г., презаверена на 16.02.2005 г.- от 17 669 кв.м, за част от който е отреден УПИ VІІ -„Комбинат А.” в кв. 7 с площ 15 650 кв.м, заедно с построените в имота без строителни книжа 22 бр. сгради, представляващи „търпими строежи” по смисъла на § 16, ал.1 ПР на ЗУТ, описани в нотариалния акт по букви ”а”- „ц”.
С нотариален акт № 97, т.ІІ, нот. дело № 198 от 05.07.2005 г. [фирма] учредило върху този имот договорна ипотека в полза на [фирма] за обезпечаване вземане на банката по предоставен на дружеството банков инвестиционен кредит.
Със заповед на гл. архитект на София от 02.03.2006 г. е одобрено изменение на плана за регулация на м. ”НПЗ И.- запад” в кв. 7, като от УПИ VІІ- „Комбинат А.” е образуван УПИ VІІ – 119- за „склад за моторни горива”.
С нотариален акт № 38, т.І, нот. дело № 35 от 01.02.2007 г. на нотариус, вписан под № 362 в регистъра на Нотариалната камара, [фирма] продало на [фирма] поземлен имот пл.№ 119 в кв. 7, м.” НПЗ И.- Запад- І и ІІ част”, с площ по скица 17 669 кв.м, за част от който е отреден УПИ VІІ- 119 – „за склад за моторни горива”, с площ по скица 15 650 кв.м, ведно с построения в същия сгради, съставляващи „търпими строежи” по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ, описани в нотариалния акт по б. „а”- „ц”.
Жалбоподателите в настоящото производство са наследници на А. Я. Ч.. Обосновали са претендираното право на собственост върху процесния недвижим имот с твърдението, че на основание чл. 2 ЗВСОНИ им е било възстановено правото на собственост върху фабрична сграда /Г- образна/ на бившата маслобойна ”А. Ч.”- Гара И., застроена върху 499 кв.м, двуетажна постройка / баня, тоалетна/, застроена на 38 кв.м и дворно място на фабриката от 7 200 кв.м, находящи се на гара И.- София, м.” Табието”, без построените след одържавяването на имота производствени, складови, административни и други строежи, като е била издадена и заповед на кмета на Столична голяма община за деактуване на възстановените имоти от актовете за държавна собственост. Одържавеният имот е бил заснет в кадастрален план, одобрен през 1950 г., с пл.№ 35 в кад. лист 87, а към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ имотът е бил идентичен с реална част от имот пл.№ 119. Твърдяли са, че ответникът [фирма] неправомерно се е разпоредил с възстановения им имот, поради което последващите приобретатели не са придобили право на собственост върху него.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че наследодателят на ищците е придобил собствеността върху процесния имот на основание договори за покупко – продажба, сключени в периода 1935-1938 г., както и че имотът е бил одържавен с А. № 5330/1970 г., но е намерил за недоказано твърдението, че одържавяването е извършено на основание някой от актовете, посочени в чл. 2 ЗВСОНИ, както и че имотът е одържавен от наследодателя А. Ч.. На следващо място е приел, че извършеното в имота след одържавяването строителство на производствени, административни, складови и др. строежи, съставлява пречка за възстановяване на собствеността, тъй като отчужденият имот реално вече не е същия, а от останалата незастроена част не може да се обособи самостоятелен УПИ при спазване изискванията на ЗТСУ/ отм./ и ЗУТ. Като допълнителен аргумент за неоснователност на исковете е посочил, че дори да се приеме, че по силата на закона собствеността върху имота е била възстановена в полза на наследниците на бившия собственик, то същите са изгубили правото си на собственост върху него, тъй като в сроковете по § 6, ал.1 и 2 ЗППДОбП/ отм./ не са заявили вещното си право пред органа по чл. 3. Като предоставен за стопанисване и управление на ДИП ”А.”, имотът е бил включен в активите на дъщерната фирма „А.”- София и при преобразуването й в Акционерно дружество „А.” през 1991 г. на основание чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ е станал собственост на дружеството. Решението за приватизация на дружеството е било публикувано в ДВ бр. 70 от 30.08.1994 г. и в двумесечния срок от откриване на процедурата за приватизация реституираните собственици не са заявили своето право на собственост пред органа по приватизация.
Становището на въззивния съд по въпроса в кои случаи извършеното след одържавяване на имота строителство на нови сгради съставлява пречка за реституцията му по реда на ЗВСОНИ е в противоречие със задължителната практика на ВКС, която при разрешаването на този въпрос изхожда от вида и състоянието на имота към момента на одържавяването му. Приема се, че когато е бил одържавен застроен недвижим имот, и впоследствие в него са били построени нови сгради, по реда на ЗВСОНИ се възстановява собствеността върху терена и съществувалите при одържавяването сгради, а новопостроените след одържавяването остават в суперфициарна собственост на държавата, респективно на общините, а ако са включени в капитала на търговски дружества с държавно или общинско участие – на тези дружества. В тази хипотеза построяването на други сгради след одържавяване на имота не е пречка за реституция на терена. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в решение № 190 от 31.03.2010 г. по гр.д. № 3975/08 г. на І г.о., решение № 632 от 11.10.2010 г. по гр.д. № 539/2010 г. на І г.о., решение № 72 от 10.07.2012 г. по гр.д. № 425/2011 г. на І г.о. и др., която настоящият състав възприема като правилна.
Разясненията, дадени в т. 2 от ТР № 1/ 1995 г. на ОСГК на ВКС, на които се е позовал въззивния съд, са неприложими в настоящия случай. Те визират имот, който към момента на одържавяването му е бил незастроен със сгради. В тези случаи новото строителство в имота след одържавяването му се третира като пречка по смисъла на чл. 1, ал.1 и чл. 2, ал.3 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността на лицата, от които са били отнети, или техните наследници, защото с факта на застрояването теренът е изгубил самостоятелния си характер и е придобил обслужващо, несамостоятелно значение, и в този смисъл той фактически и правно реално вече не е същия.
Необоснован е изводът на съда, че не доказано одържавяването на процесния имот да е извършено по някой от законите или начините, обхванати от приложното поле на чл. 2 ЗВСОНИ. Предприятието ” Маслобойна с рафинерия А. Ч., гара И.” фигурира в раздел „маслобойни с рафинерии” от Списъка на индустриалните предприятия, национализирани по силата на чл. 1 от ЗНЧИМП, издаден от министъра на индустрията и занаятите, обн. в ДВ бр. 190 от 14.08.1948 г. Собствеността върху имотите, отчуждени по силата на ЗНЧИМП / отм./, подлежи на възстановяване на основание чл. 2, ал.1 ЗВСОНИ, при наличие на останалите предпоставки, предвидени в реституционния закон- ако при влизане на закона в сила се намират в собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или еднолични дружества, и ако съществуват реално до размерите, в които са отчуждени.
Идентичността на национализирания имот, собственост на наследодателя на ищците А. Ч., с процесния е установена от заключението на назначената по делото съдебно- техническа експертиза. Безспорно е установено също, че към момента на одържавяването му имотът е бил застроен с производствена сграда, нанесена в одобрения през 1950 г. кадастрален план.
С оглед така установените обстоятелства и отговора на първия правен въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, относно правното значение на извършеното ново строителство в недвижим имот, който към момента на одържавяването му е бил застроен, следва да се приеме, че правото на собственост върху терена и съществуващите стари сгради е възстановено в полза на ищците като наследници на бившия собственик по силата на закона – чл. 2, ал.1 ЗВСОНИ. Построените след национализацията сгради имат статут на суперфициарна собственост на държавата и не са пречка за възстановяване на собствеността върху имота във вида и размерите, в които е бил одържавен.
Необоснован е и изводът на въззивния съд, че ищците са изгубили правото си на собственост върху реституирания имот, тъй като в срока по § 6, ал.1 и 2 ПЗР на ЗППДОбП/ отм./ не са заявили своето вещно право пред органа по приватизация. В своята практика по приложението на § 6, ал.1 ПЗР на ЗППДОбП/ отм./ ВКС последователно приема, че собствениците на реституирани по реда на ЗВСОНИ недвижими имоти могат да заявят вещните си права пред органа по приватизация и преди да е започнал да тече двумесечния срок; че след като органът по приватизация е бил уведомен за вещноправните претенции на собствениците, правото да се иска реално връщане на имотите не е преклудирано; че узнаването на органа по приватизация е налице не само когато е бил уведомен от лицата по § 6, ал.1 ПЗР на ЗППДОбП/отм./, но и когато е уведомяването е извършено от органа, упражняващ правото на собственост върху имота. Смисълът на цитираната разпоредба е органът по приватизацията и потенциалните купувачи да бъдат информирани своевременно за наличието на реституционни претенции, които да бъдат съобразени при оценката на приватизиращото се предприятия.
По настоящото дело е приложен като доказателство меморандум за приватизация на [фирма], в който изрично е посочено, че със заповед на кмета на Столична голяма община на основание ЗВСОНИ е деактуван като реституиран на наследниците на А. Я. Ч. национализирания по ЗНЧИМП имот с площ 6 075 кв.м, включен в терена на дружеството. Следователно, фактът на настъпилата по силата на закона реституция на част от терена, включена в ДМА на приватизиращото се еднолично търговско дружество с държавно имущество, е бил известен както на органа по чл. 3 ЗППДОбП/ отм./, така и на купувача, поради което липсата на формално уведомление от собствениците в срока по §6, ал.1 ЗППДОбП не може да породи предвидената в същата разпоредба трансформация на правото на собственост в право на обезщетение.
В обобщение, настоящият състав намира, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, и следва да бъде отменено. Тъй като въззивният съд е приел, че спорният имот не е бил реституиран на ищците по реда на ЗВСОНИ, не е разгледал възражението на ответника [фирма] за придобиването му по давност. Това налага делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, за да бъде обсъдено по същество това възражение.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 3217 от 20.04.2016 г. по в.гр.д. № 9061/2013 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: