О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1512
гр.София, 01.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1496/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на М. на отбраната за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 14.07.2011 г. по гр.д.№ 12624/ 2011 г. С него, след като е отменено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 447/ 2010 г. , касаторът е осъден да заплати на В. М. М. по иск, квалифициран по чл.237 ал.1 от ЗОВСРБ (отм.), сумата 12 984 лв – обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят твърди, че въззивният съд е разрешил неправилно материалноправният въпрос включват ли се в базата за определяне на обезщетението по чл.237 ал.1 от ЗОВСРБ (отм.) сумите, които военнослужещият е получил през месеца преди освобождаване от кадрова военна служба като възнаграждение за работа по договор с Р. („клинични пътеки”). Счита, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и на това основание моли за допускане на обжалването.
Ответникът по касация В. М. М. оспорва жалбата. Без да излага конкретни съображения, твърди, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК и моли обжалването да не се допуска.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че възнагражденията по „клинични пътеки”, получени от ищеца М. в месеца преди освобождаване от кадрова военна служба, съставляват допълнителни възнаграждения с постоянен характер и поради това са елемент от базата за определяне на обезщетението по чл.237 ал.1 от ЗОВСРБ (отм.). Доколкото на ищеца такова обезщетение е изплатено без в базата да са включени средствата за клинични пътеки, той има вземане за разликата до размер исковата сума. Поради това претенцията му е счетена за основателна и е уважена изцяло.
При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият с изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК правен въпрос обуславя въззивното решение. Освен това той има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като законът не съдържа изрично разрешение (т.е. не урежда материята пълно), а няма данни за установена практика по разрешаването на този въпрос. Следователно налице са предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки и касационното обжалване следва да бъде допуснато.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 14.07.2011 г. по гр.д.№ 12624/ 2011 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 259,68 лв (двеста петдесет и девет лева, шестдесет и осем стотинки). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:4