Р Е Ш Е Н И Е
№ 1512
София, 09.01.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Наташа Петкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 6/2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “б” ГПК /отм/
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Г. П. против решение № 87 от 21.08.2007г., постановено по гр.д. № 981/2006г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 03.02.2006г. на СГС по гр.д. № 452/2003г. С последното касаторката е осъдена да заплати на М. Д. П. сумата 30342 лв., представляваща обезщетение за това, че я е лишила от ползването на магазин № 4, находящ се в гр. С., на ул. “. № 37, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2003г.
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните доказателства и необоснованост поради формиране на неправилни изводи от обсъдените доказателства..
Ответницата по касация М. П. оспорва жалбата и моли решението да се остави в сила.
Върховен касационен съд, пето гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски апелативен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По предявеният от М. П. против касаторката Е. П. иск по чл. 59 от ЗЗД е прието за установено следното: С н.а. № 304,т.1/1999г. ищцата М е дарила на дъщеря си процесния магазин № 4, находящ се в гр. С., на ул. “. № 37, като си е запазила право на ползване върху същия, което и дава право да получава и добивите от него. С договор от 01.01.1993г. П. , все още като собственик е предоставила магазина за стопанисване и управление на племенницата си Е. П. , с която по-късно е постигнала съгласие да й заплаща месечно по 400 лв. Касаторката признава в отговорите си по чл. 114 от ГПК, че от 01.06.2000г. е преустановила да заплаща суми на ищцата поради това, че не се споразумели за размера на месечния наем, но признава, че ползва магазина за процесния период. С протокол от 30.07.2004г. владението върху магазина е предадено от съдия-изпълнител на ищцата П.. С влязло в сила решение между страните, касаторката е осъдена да заплати на основание чл. 59 от ЗЗД на М. П. за същия магазин, но за предходен период от 01.11.2000г. до 15.11.2001г. общо обезщетение в размер на 13 225 лв. при определен среден месечен наем 550 щ.д. и курс на щатския долар 1,68 лв. Единичната и тройна СТЕ с мнението на мнозинството от нея определят среден пазарен наем за магазина, като съизмерител на обезщетението 1950 лв.
В касационната жалба се прави оплакване, че неправилно съдът е приел, че договорът за наем е прекратен и че по него е имало уговорен по-късно наем между страните, след като такъв не фигурира в съдържанието му. Това оплакване е неосновантелно. Искът е предявен на основание чл. 59 от ЗЗД за обезщетение за лишаване от ползване за периода 15.11.2001г. – 01.03.2003г. В съответствие с влязлото в сила решение между същите срани по гр.д. № 692/2004г. на САС и нормата на чл. 220 от ГПК, въззивният съд е приел, че за процесния период ответницата е ползвала магазина не на договорно основание. Със задължителна сила между страните е прието по предходното приключило дело, че договора от 01.01.1993г. е прекратен. Затова е без значение как е връчена нотариалната покана на ответницата и какъв наем е бил уговорен по-късно след сключване на този договор между страните. Предявеният иск е доказан по основание с факта на ползване от ответницата на магазина за процесния период върху който ищцата е запазила правото на ползване, което и дава право да получава и гражданските плодове от имота.
Размера на обезщетението е определен от заключението на единичната и мнозинството от вещите лица от тройната СТЕ, които са обосновали становището си. То се подкрепя и от представените договори за наем за период, непосредствено след процесния за същия магазин с други наематели., с който е договорен наем в значително по-висок размер. Съдът се е мотивирал защо не възприема особеното мнение на в.л. Арбов не само с това, че е посочен от ответницата, а и защото избрания от него метод на строителна стойност не може да бъде единствения критерий. Той отразява моментното състояние на имота, но не отчита другите критерий, имащи значение за формиране на средната пазарна наемна цена, като местонахождението на магазина в абсолютния център на града на оживена търговска улица непосредствено до спирка на градски транспорт.
По изложените съображения, доводите в касационната жалба са неоснователни, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Ответницата по касация претендира разноски, но не е доказала, че е направила такива за тази инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, пето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 87 от 21.08.2007г., постановено по гр.д. № 981/2006г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: