Р Е Ш Е Н И Е
№ 1514
София, 13.01.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Наташа Петкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 117 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК /отм/
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. П. Ж. и И. Й. Т. против решение № 87 от 03.07.2007г., постановено по гр.д. № 80/2007г. на Силистренски окръжен съд, с което е отменено решение № 411/08.02.2007г. по гр.д. № 237/2006г. на Силистренски окръжен съд в частта, с която С. И. Н. , чрез настойника си Р. Р. е осъдена да им заплати сумата 8539 лв., с която се е увеличила стойността на собствения й магазин в партерния етаж и избено помещение под него, находящ се в гр. С., на ул. “. № 1, в парцел ****, имот 4202 от кв. 84 в следствие на извършени от тях подобрения, признато им е право на задържане върху този магазин до заплащане на посочената сума и вместо това тези, предявени от тях претенции са отхвърлени. Касаторите обжалват решението и в частта, с която е оставено в сила решението на РС по насрещния иск, предявен от С. И. Н. , чрез назначения й настойник Р. Р. , като са осъдени касаторите да и заплатят по 80 лв. на месец /общо 1464 лв./ обезщетение за това, че са я лишили от ползването на собствения й магазин и в частта, с която са осъдени да заплатят на Н. деловодни разноски за двете инстанции съобразно резултата и при компенсация 1 697,34 лв.
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 114 от ЗЗД и необоснованост. Основните съображения са свързани с началния момент от който започва да тече погасителната давност за претенцията за подобрения от владелеца.
Ответницата по касация не взема становище.
Върховен касационен съд, пето гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Силистренски окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По делото е установено следното: С влязло в сила решение на 23.03.2004г. по гр.д. № 197/1999г. е унищожена на основание чл. 27, във вр. с чл. 31 от ЗЗД сделката, с която С. И. Н. е продала на Р. П. Ж. по време на брака й с касатора И. Т. магазин в партерния етаж и избено помещение под него, находящ се в гр. С., на ул. “. № 1, в парцел ****, имот 4202 от кв. 84.и е уважен искът за собственост, предявен от Н. В хода на това производство тя не е предявила възражение за подобрения и признаване право на задържане. С исковата молба, подадена на 10.03.2006г. Р. Ж. , а по-късно и съпругът й претендират в отделно производство увеличената стойност на имота в резултат на подобрения, които са извършили и при условията на евентуалност увеличената стойност на самите подобрения към датата на влизане в сила на решението за унищожаване на сделката. Въззивният съд е приел, че е основателно възражението на С. Н. за погасяване по давност и на двете претенции, тъй като петгодишната давност е започнала да тече от момента на предявяване на иска за унищожаване на сделката и за собственост. Поради акцесорния характер на възражението за признаване право на задържане и това, че то може да се уважи само ако заявилите го не са напуснали имота, а те са признали, че са го освободили през 2005г., съдът е приел за неоснователно и възражението за признаване право на задържане. Насрещният иск за обезщетение за лишаване от ползване е приет за погасен по давност за периода от 1999г. до 22.06.2003г. /три години преди предявяване на насрещния иск./ и е уважен против касаторите само за периода от 22.06.2003г. до 01.01.2005г., /когато Н. е получила владението върху имота си/. Касаторите имат правен интерес да обжалват решението по този иск само в уважената част.
Решението е правилно в обжалваната част.
За да приеме, че искът за увеличената стойност на имота в резултат на подобрения е погасен по давност, въззивният съд се е позовал на т.VІ от ПП-6-1974г.. С тази задължителна практика на ВС за съдилищата в страната е прието, че началния момент, от който започва да тече погасителната давност за подобрения в чужд имот както за добросъвестния, така и за обикновения владелец е момента от който е прекъснато владението чрез предявяване на иск за собственост. От тези мотиви не може да се извежда друг извод в противен смисъл. Разрешението, дадено от ВС е такова, защото този момент владелецът може да заяви макар и при евентуалност възражение за извършените от него подобрения и ако е добросъвестен – за признаване право на задържане. В касационната жалба се възпроизвеждат мотивите на това постановление, но се излага довод, че давността трябва да се счита за започнала да тече към момента на влизане в сила на решението, с което е уважен иска за собственост. Такова разрешение не намира опора в закона, защото нормата на чл. 115, ал.1 б. “ж” урежда като основание за спиране течението на давността само съдебния процес за вземането, а иска за собственост не е съдебен процес за облигационното вземане на подобрения, което се погасява с изтичане на пет годишен период от време на бездействие на кредитора. Тезата на касаторите не намира опора и в нормата на чл. 114 от ГПК, тъй като вземането за подобрения не става изискуемо от момента на уважаване на иска за унищожаване на сделката, поради това, че то има обратното действие, съгласно чл. 34 от ЗЗД За ответника по иска по чл. 31 от ЗЗД е ясно, че ако иска бъде уважен, последиците ще са такива сякаш сделката не е била сключвана, поради което за него в рамките на производството по чл. 31 от ЗЗД е открита възможността чрез възражение да упражни правото си да получи увеличената стойност на имота в резултат на подобренията, които е направил. По изложените съображения, като е приел, че този иск е погасен по давност, въззивният съд е постановил решение, съобразено с материалния закон и задължителната практика на ВС.
Възражението за признаване право на задържане е средство за защита на ответника по предявен против него иск за собственост и има обезпечителен характер. То може да се уважи само до колкото се уважи възражението за подобрения и в този смисъл има и акцесорен характер. Затова отхвърлянето на претенцията за подобрения е основание за отхвърляне и на възражението за признаване право на задържане. Отделно от това, правото на задържане може да се упражни само докато владелеца, респективно държателя след предявяване на иска против него държи имота. След като е предадено владението върху имота на действителния му собственик правото на задържане не може да бъде упражнено. Като е отменил решението и е отхвърли това възражение, въззивният съд е постановил решение в съответствие със закона.
В частта, с която насрещният иск е уважен, в която ищците могат да обжалват решението, то е правилно. Предвид обратното действие на унищожаването на сделката за процесния магазин, който не е бил продаден на трето лице от касаторите, те дължат обезщетение за периода, за който са лишили Н. от ползване и преди влизане в сила на решението по гр.д. № 197/1999г. Тази претенция е по чл. 59 от ЗЗД и за нея важи общата погасителна давност – пет години. Съдът неправилно е приложил три годишен погасителен срок, но поради забраната на чл. 206 от ГПК /отм/, съдът не може да влошава положението на касаторите, а няма жалба от другата страна.
В частта за разноските, съдът е мотивирал решението си, като е обосновал присъдения размер за две инстанции. В тази част решението е съобразено с резултата по делото както по предявения иск от ищците, така и по насрещния иск и е извършил компенсация. Съдът не открива грешен извод и неверни изчисления в тази част от решението, поради което няма основание за отмяната му.
Или в обобщение, оплакванията в касационната жалба са неоснователни, поради което обжалваното решение следва да се остави с сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, пето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 87 от 03.07.2007г., постановено по гр.д. № 80 по описа за 2007г. на Силистренски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: